— Майтапиш се — не повярва Джъп.
— Това е факт. Първите преселници, прекосили Сцилантийската пустиня, били самотници или малки групи. Те били пионери, дирещи нова граница или бягащи от закона, или просто хора, които се надявали да започнат живота си отново.
— Бягащи от закона? — повтори Хаскеер. — Никой няма да повярва на дрънканиците ти, грознико.
— Говоря само истината такава, каквато я открих, колкото и да ви е трудно да я преглътнете. — В гласа на гремлина се долавяше накърнена гордост.
— Продължавай! — подкани го Страк.
— Въпреки че обичаите им се сторили странни на местното население — и все още ги намираме за такива, — новодошлите били оставени на мира. Трудно е да се повярва, нали?
— Абсолютно — съгласи се Койла.
— Част от хората дори започнали да се кръстосват с представители на древните народи и в резултат се пръкнали странни и чудати хибриди. Но това и вие го знаете, защото кралицата, чиито последователи сте, е плод на подобно съчетание.
— Дженеста. И «последователи» не е най-точната дума — каза Койла.
— Но за това ще говорим по-късно. Ако ми позволите да се върна към този въпрос, разбира се — добави Моббс с прискърбно изражение. — Докъде бях стигнал всъщност?
— До първите заселници — припомни му Алфрей.
— О, да. Та както казах, първата вълна се спогодила съвсем добре с древните народи. Втората била различна. Можем да я наречем по-скоро потоп. — Той се подсмихна на собствената си духовитост. Орките го гледаха с каменни лица. — Тъй де. Второто нашествие на човеци не било като първото. Това били жадни за земи разбойници и плячкосници, за които ние сме били само досадна пречка. Още с появата си те ни намразили и започнали да се боят от нас.
— Но някои от тях проявявали състрадание — припомни му Койла.
— Така е, но не и когато са преименували земята ни.
— Центразия — изплю думата Хаскеер.
— Те се отнасяли към нас като към животни или чудовища и започнали да разработват природните богатства на Марас-Дантия. Това също ви е известно, разбира се, защото продължава и до ден-днешен и придобива все по-застрашителни размери. Изтребването на скитащите из равнините животни заради месото и кожата, унищожаването на растителността…
— Замърсяването на реките — добави Койла, — изкореняването на дърветата.
— Изгарянето на нашите селища — прибави Джъп.
— Разпространението на техните заразни болести — рече Алфрей.
— И най-лошото — приключи Моббс. — Изяждат магията ни.
Орките нададоха гневни възгласи.
— За нас, древните народи, стопяването на земните сили беше последното оскърбление. То пося семената на войните, които водим оттогава.
— Винаги съм се чудил защо хората не използват магията, която ни отнемат — рече Джъп. — Нима са толкова глупави, че не знаят за какво служи?
— Може би са по-скоро невежи. И предпочитат да я пилеят, вместо да я прилагат.
— Ей това си мислех и аз.
— Но дори по-лошо от стопяването на магията — заговори Страк — е объркването на сезоните.
— Без съмнение — съгласи се Моббс. — Като изтръгват сърцето на земята ни, човеците се намесват в естественото движение на магични сили, които поддържат равновесието в природата. И ето че от север започнаха да настъпват ледове, така както от юг нахлуват човешки тълпи. И всичко това е започнало по времето на бащите на нашите бащи.
— Аз не познавам баща си — обади се Страк.
— Сигурно, защото вие, орките, растете в общността. Но мисълта ми бе, че всички тези промени в Марас-Дантия са настъпили съвсем скоро. Движението на ледовете например започна по мое време, а каквото и да смятате, аз не съм чак толкова стар.
Страк забеляза, че Алфрей гледа Моббс съчувствено.
— Виждал съм с очите си как опустошават земите ни — продължи гремлинът. — А дружбата между отделните раси бе разрушена от интригите на унистите и пантеонистите.
— И стана така, че избрахме да се сражаваме на страната на хората — подхвърли мрачно Койла.
Моббс въздъхна унило.
— Така е, много благородни раси се превърнаха в слуги на нашествениците. Включително и орките.
— Защото навсякъде има предатели — просъска Койла.
— А хората се оказаха безчестни създания — продължи Моббс. — При това не само към нас, а и помежду си. Чувал съм, че най-фанатизираните от тях, особено унистите, често изгарят сънародниците си заради някакво провинение, което наричат «еретизъм». — Той забеляза учудените им изражения. — Доколкото разбирам, става въпрос за това как служат на бога, или боговете, които са си избрали. Е, сред древните народи също се срещат подобни отношения. Ето, например историята на елфите… там също се говори за преследване на друговерците — Моббс преглътна и се покашля.
— Добре де, чухме урока по история — тросна се Койла. — Но какво ще ни кажеш за цилиндъра?
— Вярно, Моббс, време е да се върнеш на въпроса — съгласи се Страк.
— Въпросът, Страк, е, че според мен този цилиндър произхожда от древни времена, когато всичко това още не се е било случило. От най-ранните дни на Марас-Дантия.
— Обясни по-добре.
— Споменах ви за симбиотите, тези странни хибриди, плод на връзките на древните народи с хората.
— Като Дженеста.
— Точно. И нейните сестри — Адпар и Санара.
— Те са само мит, нали? — попита Джъп.
— Смята се, че съществуват. Но никой не знае къде са. Говори се, че докато в Дженеста двете раси са оставили по равен брой белези, Адпар е чист нияд. За Санара не се знае нищо.
— Истински или не, какво общо имат с цилиндъра, освен че Дженеста държи да го притежава? — попита Страк.
— Доколкото зная, нищо. Говорех по-скоро за майка им — Вермеграм. Чували сте историите, че била могъща магьосница.
— Но не толкова велика като онзи, който я убил — бе коментарът на Страк.
— Легендарният Тентарр Арнгрим, разбира се. За него също не се знае почти нищо. Дори спорят от коя раса произлиза.
Хаскеер въздъхна.
— Това са истории, с които плашат малките, гремлине.
— Може би. А може би не. Това, което искам да ви внуша, е, че този предмет произлиза от много древни времена, от златната епоха, когато Вермеграм и Тентарр Арнгрим са били в разцвета на силите си.
— Никога не съм можел да си обясня — прекъсна го Джъп — как тази Вермеграм, ако наистина е съществувала, може да бъде майка на Дженеста и сестрите й, след като е живяла толкова отдавна.
— Известно е, че Вермеграм била надарена с изключително дълголетие.
— Какво? — подскочи Хаскеер.
— Дълъг живот, глупако — повтори Койла. — Значи Дженеста и сестрите й също са много стари. Така ли е, Моббс?
— Не е задължително. Всъщност Дженеста вероятно е на възрастта, на която изглежда. Спомнете си, че наскоро се заговори за смъртта на Вермеграм и изчезването на Арнгрим.
— Значи Вермеграм е била в доста напреднала възраст, когато е излюпила дъщеричката си. Да не искаш да кажеш, че е запазила плодовитостта си и на старини? Това е безумие!
