Страк му я подаде.
— Материалът не ми е познат — обяви Алфрей. — Не е дърво, нито кост.
Джъп бе следващият, който я взе.
— Дали не е издялана от някакъв камък?
— От скъпоценен например? — обади се Хаскеер с внезапно пробудил се интерес.
Страк отново взе звездата.
— Не мисля — рече той и я стисна в шепата си. — Каквото и да е, материалът е здрав.
— Дай да видя — настоя Хаскеер. — Сега ще проверя колко е здрав.
Той дръпна звездата, пъхна я в устата си и стисна със зъби. Чу се пукане и лицето му се изкриви от болка.
— Проклятие! — изруга Хаскеер и изплю един строшен зъб.
Страк взе обратно звездата и я изтри в бричовете си. След това я разгледа внимателно, но върху повърхността й нямаше и драскотина.
— Страшно е здрава, казвам ви. Щом и зъбите на този проклетник не можаха да й сторят нищо.
Неколцина оръженосци се изкискаха. Хаскеер ги смрази с поглед.
Вниманието на Моббс бе разделено между звездата и пергамента. Лицето му бе напрегнато и развълнувано.
— Е, какво мислиш за всичко това, книжнико? — попита го Страк.
— Ами мисля… мисля си… че това е точно каквото се надявах. — Ръцете на гремлина трепереха. Той посочи пергамента. — Написаното тук е на толкова древен език, че дори аз едва го разбирам.
— Хубаво де, какво пише вътре? — попита Койла. — Стига си ни измъчвал!
— На този етап разбирам само отделни пасажи. Но и това е достатъчно да потвърди подозренията ми. — Сега вече лицето му грееше. — Този предмет… — той посочи звездата в ръката на Страк — … е
— Какво, какво? — ококори се Хаскеер, докато изтриваше с ръкав кръвта от устата си.
Страк подаде звездата на Моббс и той я прие почтително.
— Инструментум — повтори гремлинът. — И живо доказателство за една история, смятана досега за мит. Ако може да се вярва на легендата, той е принадлежал на самата Вермеграм. А може би дори е бил създаден от нея.
— И с каква цел? — попита Джъп.
— Като тотем с неописуема магична сила, като символ на великата истина в онази част, която касае древните народи.
— Какво значи това? — попита Страк.
— Знам само, че този инструментум е част от нещо по-голямо. Една пета от него, ако трябва да бъда точен. Истината ще бъде разкрита едва когато се съедини с останалите четири части. Да ви призная обаче нямам представа какво значи това. Но съм готов да заложа живота си, че това е най-значимият предмет, който някога съм виждал.
Говореше с такова убеждение, че останалите бяха запленени от думите му.
Джъп пръв наруши възцарилото се мълчание.
— Как може да бъде съединен с останалите? Какво ще стане тогава? Къде са те?
— Загадки в загадки и въпроси без отговори. Свикнал съм с това, откакто се занимавам с проучвания. — Моббс подсмръкна многозначително. — Не мога да отговоря на първите два въпроса, но нещо, което подочух от моите похитители, може да ни подскаже отговора на третия. Вероятно.
— И какво е то? — намеси се Страк.
— Коболдите не знаеха, че имам известни познания по техния език. Реших, че ще е най-добре, ако не им разкривам този факт. Ето защо те разговаряха свободно в мое присъствие и на няколко пъти споменаваха един унистки град на име Троица. Бяха убедени, че сектата, която обитава града, е въплътила легендата за инструментумите в своята религия.
— Троица? Това не е ли крепостта на Кимбал Хоброу? — попита Койла.
— Точно така — кимна Алфрей. — А той е прочут с фанатичната си вяра. Управлява последователите си с нагорещен остен. Мрази в червата всички представители на древните народи.
— Моббс, и ти смяташ, че в Троица се намира една от тези… звезди?
— Не зная. Но шансовете са големи. Защо иначе коболдите ще се интересуват от това място? Освен ако не са тръгнали да събират инструментумите — за себе си или за някой друг.
— Почакайте малко — вдигна ръка Джъп. — Ако тези инструментуми са толкова могъщи…
— Вероятно са могъщи — поправи го Моббс.
— Добре де, ако крият подобна възможност. Защо тогава Хоброу не ги събира? Или някой от останалите?
— Най-вероятно защото не са чували легендите за тяхната сила. Или не знаят, че за да се получи нещо, звездите трябва да се съединят в една. От друга страна, кой може да знае дали Хоброу не търси останалите звезди? Ако е така, сигурно се е постарал да го запази в тайна.
— Ами Дженеста? — сети се Койла. — Моббс, тя дали знае легендата за петте звезди?
— И това не ми е известно. Но най-вероятно я знае, щом толкова настоява да получи тази.
— Значи сега търси и другите, така ли?
— Така бих постъпил аз на нейно място. Но помнете какво ви казах. Не е лесно да се сдобиеш със силата, която крият в себе си инструментумите. Което не означава, че трябва да се отказвате.
— Да се отказваме? — наду се Хаскеер. — От какво да се отказваме? Страк, нали не смяташ да подхващаме подобно налудничаво приключение?
— Обмислям как да го направим.
— Даваш ли си сметка какво би означавало издирването на тези звезди? Дезертьорство!
— Хаскеер, вече отдавна са ни обявили за дезертьори. Още преди седмица трябваше да се приберем в Каменна могила.
— И кой е виновен за това?
В продължение на няколко удара на сърцето присъстващите се почудиха как Страк ще реагира на откритото обвинение. Но и този път бяха изненадани.
— Добре де, виновен съм. Не мога да споря за това.
Хаскеер продължи да го притиска.
— Чудя се дали не си искал да ни поставиш в подобно положение? Най-вече сега, когато предлагаш да се оплетем още повече в тази история.
— Не аз ви стъжнявам живота. Но каквото станало — станало. Трябва да се възползваме от ситуацията.
— Като слушаме тия врели-некипели за митове и легенди? Това са приказки за новоизлюпени, Страк. Не можеш да вярваш на тези грифонски говна.
— Въпросът не е в това дали вярвам, или не. По-важното е, че Дженеста вярва. А това ни дава възможност да се пазарим с нея. За нас тези звезди са едничката възможност да спасим кожите си. Но дори в това не съм съвсем сигурен, като я познавам. И все пак, ако притежаваме повече от звездите или всичките пет…
— Значи предлагаш първо да се втурнем в едно безумно приключение, а сетне да се оставим на милостта на Дженеста?
— Тя няма милост, Хаскеер. Опитай се да си го набиеш в главата. Или трябва аз да го сторя с юмруци?
— Но си готов да повярваш на думите на един стар гремлин. — Той ръгна с пръст Моббс и той подскочи уплашено. — Откъде знаеш, че казва истината? Ами ако е умопобъркан?
— Аз му вярвам. И да не му вярвах, пак не можем да се върнем. Виж, ако ти и останалите, които гласувахте против — Джад, Финдже и Брегин — искате, можете да се приберете в Каменна могила. Но ще ви предупредя, че колкото повече сме, толкова по-малък е рискът.
— Предлагаш да разтурим дружината?
— Не, не предлагам такова нещо.
— Страк, ти ни предложи да гласуваме за отварянето на цилиндъра, а не дали да се превърнем в
