— Не зная. Вярно е обаче, че е притежавала изключителни магьоснически способности. А като се има предвид този факт, всичко е възможно.
Страк извади цилиндъра от пояса си и го положи в краката си.
— И какво общо има тя с това нещо?
— В най-ранните записи, в които се говори за Тентарр Арнгрим и Вермеграм, се споменава и този предмет. Или по-скоро се говори за познанието, което той съдържа в себе си. А познанието, както знаете, е сила. Сила, за която мнозина биха дали живота си.
— И що за сила е това?
— Тук историята става доста мъглява. Доколкото можах да разбера, това е някакъв вид… нека го наречем ключ. Ключ към познанието. Ако съм прав, той ще хвърли светлина върху много неща, между които и възникването на древните народи, включително и на орките. На всички нас.
Джъп се загледа в цилиндъра.
— И това, което е вътре, ще отговори на всички тези въпроси?
— Не. То ще ви «тласне» към отговорите. Ако разсъжденията ми са верни, то ще ви покаже пътя. Подобно познание не се постига лесно.
— Това са само конски фъшкии — избухна Хаскеер. — Защо този дребосък не говори на понятен език?
— Млъквай! — махна с ръка Страк. — Моббс, доколкото разбирам, ти смяташ, че в цилиндъра се съдържа нещо важно. И нищо чудно, като се има предвид колко държи на него Дженеста. Но какво точно искаш да кажеш?
— Познанието е неутрално. Обикновено то не е нито добро, нито лошо. Може да се превърне в сила на просветлението или в зло, в зависимост от това кой го притежава.
— Е, и?
— Ако попадне в ръцете на Дженеста, нищо добро няма да излезе от него — добре е да го знаете. Ето защо трябва да иде в добри ръце.
— Искаш да кажеш, че не бива да й връщаме цилиндъра? — попита Койла.
Моббс не отговори.
— Така ли е? — настоя тя.
— Много сезони съм преживял и много неща съм видял. Ще умра спокоен, ако се изпълни едничката ми надежда.
— И тя е?
— Не го ли усещате в сърцата си? Моята най-съкровена мечта е да си върнем земята. Да възстановим света такъв, какъвто е бил някога. Силата, която крие в себе си тази реликва, може би ще е достатъчна, за да го постигнем. Казвам «може би». А може и да е само първата стъпка от едно дълго пътешествие.
Страстта, с която произнесе тези думи, накара присъстващите да замълчат.
— Да я отворим — предложи след малко Койла.
— Какво? — Хаскеер скочи на крака.
— Не ти ли е любопитно какво има вътре? Не искаш ли тази сила да освободи земята ни?
— Как ли пък не, луда кучка такава! Да не искаш да ни изтреби всички?
— Признай го, Хаскеер — ние и без това сме обречени. Ако се върнем в Каменна могила, нито цилиндърът, нито пелуцидът ще ни спасят от гнева на Дженеста. Ако някой мисли иначе, значи е кръгъл глупак.
Хаскеер изгледа останалите.
— Имате повече разум от тази тук. Кажете й, че греши.
— Не съм сигурен, че греши — отвърна Алфрей. — Според мен ние подписахме смъртните си присъди в часа, когато не изпълнихме задачата навреме.
— Тогава какво можем да загубим? — попита Джъп. — Вече и домове си нямаме!
— Очаквах подобно нещо от теб — озъби се Хаскеер. — И без това мястото ти не е сред нас. Какво те е грижа дали ще живеем, или ще измрем? — Погледна към Страк. — Прав ли съм, капитане? Ние знаем по- добре от една женска и някакво си джудже. Нали?
Всички се втренчиха в Страк. Той мълчеше.
— Кажи им! — повтори Хаскеер.
— Аз съм на мнението на Койла — заяви Страк.
— Ти… Не може да говориш сериозно!
Страк не му обърна внимание. Виждаше усмивката на Койла и няколко орки в тълпата, които кимаха одобрително.
— Да не ти е избила чивията? — подскочи Хаскеер. — Не го очаквах от теб, Страк. Нима искаш да зарежем всичко?
— Искам само да отворим цилиндъра. Останалото вече отдавна сме го зарязали.
— Страк има предвид, че можем просто да махнем печата и да надзърнем вътре. А после пак да го затворим. Нали, капитане? — попита Джъп.
— Ами ако кралицата разбере, че сме го отваряли? Представяте ли си колко ще се ядоса?
— Не е необходимо да си представям — рече му Страк. — Тъкмо затова трябва да вземем нещата в свои ръце. И ще направим нещо, което не сме правили досега — искам всички да гласувате. Съгласни ли сте?
Нямаше възражения. Той вдигна цилиндъра.
— Нека тези, които смятат, че не трябва да го отваряме, а да го върнем в Каменна могила, да дадат знак.
Хаскеер вдигна ръка. Още трима оръженосци се присъединиха към него.
— Кои са за отварянето?
Всички останали вдигнаха ръце.
— Мнозинството печели — обяви Страк.
— Правиш голяма грешка — промърмори мрачно Хаскеер.
— Не, мисля, че постъпваш както трябва, Страк — възрази Койла.
Прав или не, облекчението, което почувства, бе голямо. Сякаш за първи път от много време насам бе постъпил честно и справедливо. Но тази мисъл не прогони ледените пръсти от гърба му.
14.
Настъпи напрегнато мълчание. Страк извади ножа и го опря във восъчния печат на цилиндъра. Преряза го с едно решително движение и повдигна капачето. Въздухът напусна металната кутия с едва чуто свистене.
Страк пъхна пръст в отвора. Напипа навит на руло пергамент. Беше чуплив и крехък, пожълтял от времето. Извади го и го подаде на Моббс. Гремлинът го прие със смесица от нетърпение и благоговение. Страк разклати цилиндъра. Нещо вътре изтрака и той надзърна.
— Тук има още нещо — обяви на всеослушание.
Обърна цилиндъра и изсипа съдържанието му. Върху дланта му тупна тъничък предмет. Представляваше сфера, от която под различни ъгли излизаха седем шипа с различна дължина. Предметът имаше пясъчно жълтеникав цвят, наподобяващ цвета на полирано дърво. Беше по-тежък, отколкото изглеждаше.
Страк го вдигна и го разгледа.
— Прилича на звезда — обади се Койла. — Или по-скоро на играчките, наподобяващи звезди.
Права е, помисли си Страк. Предметът наистина беше грубо подобие на звезда.
Моббс беше разгърнал пергамента на коляното си, но не откъсваше поглед от звездата. Изглеждаше хипнотизиран от нея.
— От какво е направена? — попита Алфрей.
