изменници.
— Вярно е. Но ако питаш мен, ние вече сме ренегати. Просто още не си го осъзнал. — Страк изгледа останалите Върколаци. — Чухте какво казах. Предлагам да идем в Троица и да потърсим втората звезда. Няма да ви залъгвам, че задачата е лесна. Но ние сме орки — за нас войната е втора природа. Ако някой от вас не иска да дойде и предпочита да се прибере в Каменна могила, ще получи кон и провизии. Хайде, всеки да каже какво решава.
Никой не отговори, дори тези, които подкрепиха Хаскеер.
— А ти идваш ли? — обърна се към него Страк.
— Май нямам друг избор, а? — отвърна Хаскеер след кратка пауза.
— Май нямаш.
— Идвам. Но ще си плюя на петите, ако работата тръгне на зле.
— Хубаво. Но запомни едно нещо. Може вече да не сме част от ордата на Дженеста, но държа да се запази дисциплината. Без нея нищо няма да се получи. Ако възразяваш срещу това, ще направим още едно гласуване — този път кой да бъде водач.
— Запази си водачеството, Страк. Всичко, което искам, е да се измъкна от тази бъркотия с глава на раменете.
— Вие направихте първата стъпка от едно дълго и опасно пътешествие — обади се Моббс. — Но знайте, че за вас няма връщане назад. Вече сте извън закона.
Думите му допринесоха за отрезвяването на атмосферата.
— Пригответе се за тръгване — обърна се Страк към войниците.
— Към Троица ли? — попита Койла.
— Към Троица.
Тя се усмихна и се отдалечи. Алфрей отиде да нагледа своите пациенти. Останалите Върколаци се разпръснаха.
— Ами… с мен какво ще стане? — попита Моббс.
Страк го разглежда няколко секунди с непроницаемо изражение.
— Питам се дали трябва да ти благодаря задето ни помагаш, или да те убия, понеже ми преобърна живота наопаки.
— Това второто се е случило още преди да ме откриете, Страк.
— Май си прав.
— Е, какво ще правите с мен?
— Ще те пуснем.
Гремлинът се поклони с благодарност.
— Къде ще идеш? — попита го Страк.
— В Хекълой. Там имам недовършени дела. — В очите му се появи блясък. — Знаеш ли, там открихме цял сандък с плочици с надписи. Търговски архив от епохата на… Май не ти е интересно.
— Всеки с интересите си, Моббс. Пътищата ни съвпадат ли?
— Аз съм за Хекълой, вие — за Троица. А те са в противоположни посоки.
— В такъв случай ще ти дадем кон и всичко необходимо за пътя.
— Много щедро от твоя страна.
— Е, ти може би ни дари със свободата, тъй че размяната си я бива. Не се безпокой, разполагаме с известни резерви. А, вземи и това. — Той му подаде пергамента.
— Наистина ли?
— Защо не? На нас не ни трябва. Или греша?
— Е… не ви е нужен. Той няма отношение към действието на инструментумите. Благодаря ти, Страк. И задето ме освободихте от коболдите. — Гремлинът въздъхна. — Знаеш ли, с радост бих тръгнал с вас. Но на моята възраст…
— Разбира се.
— И все пак ви пожелавам успех. И ако се вслушате в съвета на един стар гремлин — пазете се. Не само защото с последните си действия си създадохте много врагове от всички страни. Сигурно ще се натъкнете и на други търсачи на инструментумите. При такива високи залози съперниците ви няма да се спрат пред нищо, за да се сдобият с наградата.
— Не се безпокой, можем да се грижим за себе си.
Моббс огледа масивните плещи на орка, плъзна поглед по гръдния му кош, мускулестите рамене и гордо изпъкналата брадичка. Видя твърда решимост в израза на лицето и стоманен блясък в очите.
— Не се съмнявам, че можете.
Появи се Хаскеер, помъкнал седло. Той го тръшна наблизо и започна да го наглася.
— Кой път ще избереш? — попита Страк.
Моббс се усмихна.
— Не и през гората — можеш да си сигурен. Първо ще поема на запад, за да изляза от нея, сетне на север, за да я заобиколя…
— За да си в по-голяма безопасност. Разбирам. Е, поне до края на гората ще яздим с теб.
— Благодаря ти. Отивам да се приготвя. — Той се отдалечи, стиснал в ръка пергамента.
— Това може да е поредната ти грешка — обади се Хаскеер. — Той знае твърде много. Ами ако проговори?
— Няма.
Преди Хаскеер да продължи по темата, Алфрей се появи намръщен.
— Меклун е мъртъв — обяви той. — Треската го е убила.
— Проклятие! — изруга Страк. — Не съм изненадан.
— Е, поне това сложи край на мъките му. Мразя да ги губя, Страк. Но ще ти кажа, че направих всичко по силите си.
— Не се и съмнявам.
— Въпросът е как да постъпим с него? Като се има предвид положението, в което се намираме.
— Да, погребалната клада ще е като сигнален огън за коболдите и всички останали, които ни търсят. Не можем да рискуваме. Този път ще забравим традициите. Нека го заровят.
— Ще се погрижа за това.
Алфрей понечи да си тръгне, но зърна Хаскеер и спря.
— Добре ли си? — попита той. — Виждаш ми се блед.
— Нищо ми няма — тросна се Хаскеер. — Просто не ми харесва това, което се случва с дружината. А сега ме остави на мира!
Той им обърна гръб и се отдалечи ядосан.
Дженеста втренчи поглед в огърлицата от зъби на снежен леопард.
Бяха й я донесли заедно с безочливото съобщение от капитана, на когото Кустан бе наредил да издири Върколаците. Въпреки заповедта й Делорран на своя глава бе удължил срока на преследването. Огърлицата бе живо свидетелство за това колко нагли и самостоятелни стават слугите, ако ги оставиш без надзор. И за наказанието, което трябва да получат за поредното нарушение.
Тя пъхна огърлицата в джоба на наметалото си и погледна към небето. Ятото дракони се бяха превърнали в мънички тъмни точки. Беше ги пратила на поредната обиколка, за да издирят бегълците.
Вятърът смени посоката си и донесе неприятна миризма. Тя погледна към бесилката в средата на двора.
На нея се поклащаше тялото на генерал Кустан. Трупът вече бе започнал да се разлага. Скоро над замъка й щяха да закръжат лешояди и дракони. Но тя бе решила да го остави там още известно време. Нека е назидание за всички, които биха могли да престъпят заповедите й. И най-вече онази заповед, която предстоеше да издаде.
Вдигна отново глава, но драконите бяха изчезнали в далечината.
На двора се появиха неколцина стражници, които водеха млад, наперен орк. Докато минаваха покрай бесилото оркът погледна крадешком трупа на генерала. Групата стигна при нея и младият орк тракна с токове и сведе почтително глава.
