Изсъхнали оркски глави. На лицето му се изписа погнуса.
Лекман го дари с мазна усмивка.
— Не се безпокойте, занимаваме се само с изменници.
— Генерале, надявам се, че нямате никакви предразсъдъци относно намерението ми да наема тези достопочтени господа — рече Дженеста. — Разчитам да им окажете пълно съдействие при изпълнението на тяхната задача.
У Мерсадион се бореха амбицията и отвращението. Но той скоро се взе в ръце.
— И каква ще е тази задача, Ваше Величество?
— Преследването на Върколаците и, разбира се, връщането на откраднатата ми собственост. За подобна задача са необходими опитни хора.
Мерсадион се обърна към Лекман.
— Само трима ли сте? Или имате и други… помощници?
— Можем да повикаме и други, ако е необходимо, но обикновено работим сами. Така ни е най- удобно.
— И на чия страна сте?
— На своята. — Лекман погледна към Дженеста. — И на този, който ни плаща.
— Те не са нито унисти, нито пантеонисти — обясни Дженеста. — По-скоро неверници, еретици, търсачи на приключения. Така ли е, Лекман?
Ловецът на глави подсмръкна и кимна. Не беше много ясно дали бе съгласен с определения като «неверници» или «еретици».
— Което ги прави идеални за моята задача — продължи кралицата. — Тъй като единственото, което ги интересува, е възнаграждението.
— И какво ще правим оттук нататък, господарке? — попита Мерсадион, който все още се бореше със скрупулите си.
— От сведенията, с които разполагаме, може да се заключи, че Върколаците са тръгнали към Троица. Всички ще се съгласите, че това е много подозрително. Може би Делорран е бил прав и те наистина са станали изменници. Лично на мен ми е трудно да го повярвам. Но ако наистина са в Троица, с каквато и да е цел, нашите приятели тук са най-подходящите кандидати за техни преследвачи.
— Какви ще бъдат вашите заповеди? — попита Лекман.
— Най-важна от всичко е реликвата. Ако успеете да избиете Върколаците, и най-вече да видите сметката на водача им — толкова по-добре. Но не и с цената на реликвата. Използвайте всякакви методи.
— Можете да разчитате на нас… Ваше Величество — рече Лекман.
— Надявам се. За ваше добро е. — В тона й се долови хладина. — Защото решите ли да ме измамите, ще разберете, че гневът ми е безграничен. — Погледите на всички присъстващи се впиха в трупа на пода. — Но справите ли се, няма да има по-щедра награда от моята. — Усмивката отново изгря на лицето й. Ако не я познаваха добре, щеше да им се стори топла. — Няма да оставя необърнат камък, докато не открия онези негодници и не си върна онова, което ми отнеха.
Тя даде знак на двама от оркските стражници и те отнесоха трупа на Делорран.
— Нека влязат — нареди Дженеста на един прислужник.
Той разтвори голямата врата към столовата. Влязоха двама старейшини-елфи и се поклониха ниско.
— Имам съобщение за вас — рече им Дженеста. — Разпространете го из цялото царство и пратете вестоносци към всички места, до които трябва да достигне тази информация. — Тя махна с ръка към слугите при вратата. — Продължавайте.
Един от слугите разви пергаментов свитък и започна да го чете с типичната за елфите напевна интонация:
— Нека се знае, че по заповед на Нейно имперско величество кралица Дженеста от Каменна могила, оркската дружина, известна като Върколаците, оттук нататък се обявява за изменническа и се лишава от протекцията на това царство. Нека бъде известно и че за главите на офицерите от дружината ще бъде изплатено възнаграждение в пари, земя или скъпоценности, според желанията на онзи, който се яви с тях. Изброените по-долу капитан Страк, стотници Хаскеер и Джъп, десетници Алфрей и Койла се издирват, живи или мъртви и за всеки от тях се предлага съответната на ранга му награда. Също така съответстваща на ранга им награда ще бъде изплатена за залавянето, живи или мъртви, на изброените войници: Бохсе, Брегин, Калтмон, Дариг, Елдо, Финдже, Гант, Гледег, Хустук, Джад, Кестикс, Лиффин, Меклун, Неп, Носкаа, Орбон, Проок, Рефдоу, Сифи, Слеттал, Талаг, Точе, Вобе, Релбид и Зода. Да се знае, че всеки, който укрива указаните изменници, ще бъде съден по същите обвинения. По заповед на Нейно величество кралица Дженеста, да бъде пресветло името й.
Слугата нави пергамента и го подаде на един от елфите.
— А сега вървете и го разпространете — заповяда Дженеста.
Елфите се поклониха и излязоха.
Кралицата се изправи и всички побързаха да последват примера й. Тя се обърна към ловците на глави и каза:
— Вие най-добре тръгвайте, защото Върколаците имат преднина. Да видим дали този път ще успеят да се измъкнат — добави тя и се засмя. След това им обърна гръб и напусна залата.
21.
Джъп се наведе и грижовно попи с кърпа челото на Хаскеер.
На няколко крачки от навеса Страк, Алфрей и неколцина оръженосци наблюдаваха сцената с нескрито изумление.
Алфрей поклати глава.
— Брей, а мислех, че съм видял всичко на този свят.
— Още едно доказателство, че няма нищо по-чудато от древните народи — отбеляза философски Страк.
След тези думи всички се разпръснаха и се заеха с ежедневните си дела.
Хаскеер започна да идва на себе си. Примигна мъчително срещу ярката светлина и промърмори нещо нечленоразделно. Джъп не беше сигурен дали Хаскеер го вижда, или просто бълнува. Изстиска кърпата и отново я положи върху челото на болния.
— Какво… по дяво… — Хаскеер се размърда.
— Спокойно, спокойно — погали го Джъп. — Скоро ще се оправиш.
— К’во?
Не беше ясно дали объркването, което се четеше по лицето на Хаскеер, се дължи на болестта и треската или на факта, че джуджето се е надвесило над него със загрижено изражение.
— Много неща се случиха, докато беше в несвяст — заговори Джъп. — Ако желаеш, ще ти ги разкажа.
— А-а, к’во?
— Не знам дали ме разбираш, или не, копеле арогантно, но въпреки това ще ти разкажа.
Той описа на трескавия орк всичко, което се бе случило през изминалите дни. Някъде по средата на разказа клепачите на Хаскеер се склопиха и той захърка шумно.
Джъп се изправи.
— Не мисли, че ще ми се измъкнеш толкова лесно. Пак ще се върна — подхвърли той на спящия и се измъкна изпод навеса.
Навън грееше ярко слънце. Той спря и огледа пейзажа. Хълмовете от двете страни на Калипарския залив бяха покрити с гъста зеленина, но бреговете бяха мочурливи и негостоприемни. Върколаците бяха разположили лагера си на единственото късче суха земя, което бяха открили, но въпреки това краката им
