ръка и застина така, очаквайки Страк да ги положи върху дланта му. Страк отново се поколеба. Накрая все пак ги прехвърли в шепата му.
Хаскеер сведе хипнотизиран поглед към двете звезди.
Отново се възцари мълчание. Някакъв странен блясък гореше в очите на трескавия орк. Най-сетне той вдигна глава и промълви:
— Колко са красиви.
Това бе толкова нетипична реакция за Хаскеер, че Страк едва не зяпна от почуда. Във всеки случай не знаеше какво да каже. Не се и наложи, защото към тях се приближи един от съгледвачите.
— Да видим какво ще ни докладват — рече Страк. — Дай ми ги.
Той протегна ръка. Хаскеер продължаваше да ги разглежда.
— Хаскеер! Върни ми звездите!
— А? О, да. Ето.
Той ги подаде и Страк ги прибра в кесията.
— Какво има, Талаг? — обърна се капитанът към съгледвача.
— Капитане, срещу нас идват хора. Към трийсетина, на около миля по-нататък.
— Враждебно настроени?
— Не зная дали са заплаха, или са просто примамка. Те са предимно женски, малки и старци. Приличат на бегълци.
— Видяха ли те?
— Съмнявам се. Не са военен отряд. Повечето от тях едва ходят.
— Почакайте тук, аз ще ида на разузнаване.
Страк погледна към Хаскеер, но оркът продължаваше да мълчи унесено.
— Алфрей! — извика той. — Ела с мен!
Койла и Джъп заеха мястото си в челото на колоната. Страк и Алфрей пришпориха конете. Още на следващия завой се натъкнаха на хората. Точно както Талаг ги бе описал, те бяха женски с малки на ръце и възрастни, които едва куцукаха. Появата на орките предизвика тревога в редовете им. Децата се притиснаха към майките си, а старците заеха отбранителни пози.
Тъй като не виждаше никакви причини за безпокойство, Страк се приближи към тях. Алфрей и Талаг го последваха.
Една от женските пристъпи напред. Изглеждаше доста млада, доколкото можеше да прецени. Имаше дълга, сплетена на плитки руса коса, която се спускаше до кръста й. Дрехите й бяха разпарцаливени. Очевидно се страхуваше, но въпреки това се изпъна гордо пред Страк.
— Ние сме само жени и деца — заяви тя с потрепващ от напрежение глас. — И старци… Нямаме лоши намерения, нито можем да ви сторим нещо. Искаме само да преминем.
Страк оцени малката й реч като доста храбра.
— Не воюваме с женски и малки — отвърна той. — Нито ви заплашваме с нещо.
— Имам ли думата ти, че няма да ни причините зло?
— Имаш я. — Той огледа изтощените им лица. — Откъде сте?
— От Женска дъбрава.
— Значи сте пантеонисти?
— Да. А вие се сражавате на наша страна, нали? — Беше по-скоро заявление, отколкото въпрос.
— Случвало се е — отвърна Страк уклончиво.
— Така и трябва. Защото и вие, древните народи, също като нас, вярвате в пантеона на боговете.
Страк кимна, но не каза нищо повече по въпроса. Между орките и човеците имаше повече различия, отколкото сходства. Но не виждаше смисъл да повдига тази тема точно сега. Вместо това попита:
— И какво ви накара да напуснете Женска дъбрава?
— Градът бе нападнат от армия на унисти. Избиха повечето от мъжете, а ние сме от малкото оцелели.
— Значи градът падна?
— Не беше, когато го напуснахме. Бяха останали малко защитници, които продължаваха да удържат атаките, но едва ли за дълго. Вие да не сте тръгнали да им помогнете?
— Не — поклати глава Страк. Точно този въпрос не му беше никак приятен. — Ние имаме друга… задача. Тръгнали сме за Прокоп. Съжалявам.
— Надявах се, че сте отговорът на нашите молитви — рече тя с натъжено лице. — Но боговете сигурно ще ме чуят.
— Накъде сте се запътили? — попита Алфрей.
— Ами… бягаме без цел. Ще потърсим някое друго селище на пантеонисти.
— Послушайте съвета ми и не се скитайте из равнините. Точно в този момент целият район около Тъкашка ливада е много опасен.
— И ние така чухме.
— Придържайте се към брега на залива — добави Страк. — Едва ли е необходимо да ви казвам, че трябва да сте далеч от Троица.
— Смятахме да поемем към селищата на западния бряг — призна тя неохотно. — Хекстон или, може би, Вермилиън. Там поне ще ни посрещнат като свои.
— Но пътят дотам е дълъг — рече Страк. Ужасно дълъг и опасен, добави той мислено.
— С божия помощ ще успеем.
Нямаше никакви причини да й симпатизира, но се надяваше да се окаже права.
В този момент иззад завоя се появи дружината и препусна към тях. Сред бегълците отново се разнесе изплашен ропот.
— Не се бойте — успокои ги Страк. — Моите войници няма да ви сторят нищо лошо.
Орките наскачаха от конете и се втренчиха в изплашените хора. На свой ред хората ги оглеждаха с изопнати лица. Особено впечатление им направиха Койла и Джъп. Страк се радваше, че Хаскеер е някъде по-назад, защото точно сега не му бе до грубоватите му подмятания.
— Тръгнахме само с дрехите на гърба си — оплака се жената. — Ще ни дадете ли малко вода?
— Да — кимна Страк. — И храна също. Но не много — трябва да оставим за себе си.
— Благодаря ви. Имате добри сърца.
Страк нареди на неколцина оръженосци да се заемат със задачата.
Едно от малките излезе напред и започна да ги разглежда, ококорило очички и пъхнало пръст в устата си. С другата ръка се беше уловило за полите на майка си. Жената погледна към малкото и се засмя.
— Трябва да я извините. Че и повечето от нас. Малцина са виждали орки — при това приятелски настроени.
Малкото пусна полата и пристъпи смело напред. Беше се втренчило в Койла и Джъп.
— Какво е това? — То вдигна ръка и посочи лицето й.
Койла не разбра какво има предвид. Изглеждаше доста объркана.
— Знаците на лицето ти — добави малкото.
— А, татуировките. Те показват моя чин.
Детето я гледаше неразбиращо.
— Така всички знаят кой командва — опита се да обясни Койла. После се наведе, взе една пръчка от земята и започна да чертае. — Гледай тук, ще ти покажа. Нашият… военачалник е Страк. — Тя го посочи с пръчката, сетне започна да чертае върху прахта. — Той носи по две извити черти на всяка буза. — Тя нарисува: ( (. — Това означава, че е капитан. Или командир, ако ти е по-ясно. — Койла посочи Джъп. — Той е стотник, затова рисунките на лицето му са ей такива. — Тя нарисува: (- -) . — Стотниците са втори по важност след капитаните. Следващата степен е десетник, какъвто съм аз. — Тя нарисува: ( ). — Разбра ли?
Детето закима възторжено, взе пръчката от Койла и започна да чертае безсмислени драскулки по земята.
Оръженосците се върнаха с водата и припасите.
