предопределено.
— Значи всичко е написано предварително?
— Не, не всичко. Боговете са ни оставили и джокера на свободната воля. Макар че в някои случаи ми се ще да не беше така — добави тя мрачно.
Окуражен от неочакваната й прямота, той си позволи да попита:
— И какво показват изследванията ви за бъдещето, госпожо?
— Не много. За да зная повече, ще ми е необходим точният час и местоположение на тяхното раждане, за да мога да нарисувам диаграма. Такива подробности обаче не се пазят, когато става въпрос за орки от простолюдието. Точността в пророкуването може да се постигне само ако имаш всички данни.
Той я погледна объркано.
— Не се опитвай да го разбереш. Не мога да ти кажа как ще се развие настоящата ситуация. Не и с абсолютна сигурност. Но по отношение на Върколаците не виждам намаляване на кръвопролитията, смъртта и войната. Пътят им е изпълнен с опасности. Каквото и да се опитват да постигнат, шансовете им са малки.
— Това ще ни помогне ли да ги открием, Ваше Величество?
— Може би. — Тя затвори голямата книга. От корицата се вдигна прах. — Но да се върнем на текущите дела. Някакви сведения от ловците на глави?
— Още не, Ваше Величество.
— Сигурно е рано да очакваме вест от тях. А как стои въпросът с разпоредбите ми относно армията?
— Три хиляди леки пехотинци, напълно въоръжени и снабдени с провизии, госпожо. Очакват вашите заповеди.
— Да са готови на зазоряване. Ако не друго, поне ще се позабавлявам, като натрия носовете на унистите.
— Да, Ваше Величество.
— Добре. Свободен си.
Той се поклони и излезе.
Едва когато се озова в коридора, генералът започна да диша малко по-свободно. За краткото време на служба при кралицата Мерсадион бе понесъл безброй обиди и унижения. На няколко пъти се бе страхувал за живота си. Но кой знае защо сега изпитваше най-силно облекчение, че е оцелял. Точно след като бе станал свидетел на нейното благоразумие.
5.
Страк поведе дружината надалеч от Прокоп. Отправи се на север, предполагайки, че Хаскеер най- вероятно ще се насочи към Каменна могила.
Рано предобед най-сетне забавиха ход, успокоени, че тролите едва ли ще ги последват на такова разстояние, при това на дневна светлина. Така и не можаха да разберат нещо по този въпрос от Таннар. От него чуваха единствено ругатни.
През целия ден Върколаците продължиха с ускорен ход. Бяха разпратили съгледвачи във всички посоки, за да търсят следи от Хаскеер и Койла. Привечер те се върнаха без новини и сред дружината се възцари мрачна и напрегната атмосфера.
Алфрей пръв наруши мълчанието.
— Безсмислено е, Страк — рече той и се надигна в седлото. — Само си губим времето. Трябва ни план.
— И почивка — добави Джъп. — Никой от нас не е спал цели два дена.
— Имаме план — търсим Койла и Хаскеер — отвърна Страк. — Сега не е време за почивка.
Джъп и Алфрей размениха мрачни погледи.
— Капитане, не е присъщо за теб да се хвърляш в нещо през глава — продължи да упорства Алфрей. — Когато положението стане напечено, няма по-важно нещо от стратегията. Ти сам неведнъж си го казвал.
— Освен това, трябва да решим какво да правим с този. — Джъп посочи завързания на коня зад него Таннар.
Алфрей кимна.
— Да, защо ни е да го влачим с нас?
Страк въздъхна уморено.
— Добре, ще устроим лагер на първото подходящо място. Но няма да спираме за дълго.
— Защо не тук? — Джъп огледа терена.
— Да, става — съгласи се Страк. Посочи към една близка долчинка и добави: — Ето там. Искам удвоени постове. Кажи на оръженосците да не вдигат шум. И никакви огньове.
Джъп предаде заповедите му.
Всички слязоха от конете. Завързаният тролски цар продължаваше да ги обсипва с проклятия, когато го свалиха и облегнаха на едно дърво. Страк, Алфрей и Джъп се събраха на съвещание, а оръженосците се струпаха около тях.
— И какво, по дяволите, ще правим сега, Страк? — откри дебатите Алфрей.
— Търсим Хаскеер. Най-вероятно е поел към Каменна могила.
— Трябва да се е побъркал, ако смята, че ще умилостиви Дженеста — рече Джъп.
— Това го знаем — озъби се Алфрей. — Не смятам обаче, че Хаскеер ще постъпи така. Твърде предсказуемо е, а той е хитрец. По-скоро обикаля някъде наблизо.
— Когато го открием… — каза Страк и веднага се поправи: — Ако го открием, ще убия този тъп копелдак.
— Истината е, че ни изправи до стената — призна Алфрей.
— И Койла — продължи Страк. — Притеснява ме, че от нея няма и следа.
— Продължаваш да се обвиняваш — погледна го Джъп. — Не можеш да…
— Разбира се, че мога! — прекъсна го ядосано Страк. — Нали затова съм ви командир? Да поемам отговорността, да преценявам шансовете, да предвиждам какво може да стане.
Джъп щракна с пръсти.
— Да предвиждаш… Ами да. Ясновидство. Не съм го пробвал отдавна. Може и да се получи.
— Защо не? — сви рамене Страк. — Във всеки случай нищо няма да загубим.
— Предупреждавам ви, не обещавам нищо. Знаете колко ниски са енергийните нива.
— Просто опитай.
Джуджето се отдалечи от групата, избра едно местенце, където растителността бе по-обилна, и седна, кръстосал нозе. Наведе глава, опря длани на земята и затвори очи. Останалите се стараеха да не гледат към него. Страк и Алфрей продължиха да обсъждат плановете си.
Джъп се върна след няколко минути. По израза на лицето му не можеха да разберат дали е постигнал нещо.
— Е? — попита го Страк.
— Малко е объркано. Силата със сигурност отслабва. Но все пак улових нещо. Съвсем слаб енергиен образ, струва ми се на Хаскеер. И доста по-силна следа от женско присъствие — сигурно на Койла. И двамата на север оттук, тя по-близо от него.
— Значи навярно не са заедно. Това е нещо ново.
— Но може да не е за добро — добави с мрачен вид Джъп. — Отдалечеността не е единствената причина за това, че единият образ е по-слаб от другия. Съществуват и други фактори, които могат да повлияят върху това.
— Като например?
— Като например силата на емоциите.
