— Но ние не принасяме в жертва разумни същества, Таннар. Само животни. Предпочитаме да побеждаваме враговете си в бой.
— Може би това, че сте успели да се сдобиете с няколко звезди така бързо, е знак за божествено благоразположение. Или че боговете си играят с вас.
— Може и да е така — кимна Страк. — Но защо ни казваш всичко това?
— За да разберете колко са важни за моя народ тези реликви. Върнете ми моята и ме пуснете.
— За да продължиш да убиваш безнаказано? Няма да стане.
— Настоявам да ми я върнете!
— Настоявай колкото си искаш. Ние заложихме живота си, за да слезем в онази дупка, а ти искаш да ти върнем звездата доброволно.
— Ами да направим размяна тогава — предложи тролът с лукаво изражение.
— И какво толкова ще ни предложиш за нея?
— Друга звезда.
Страк, Джъп и Алфрей размениха скептични погледи.
— Нима очакваш да ти повярваме? — попита Страк.
— Не съм казал, че е у мен. Но може би зная къде се намира.
— И къде?
— Тази информация си има цена.
— Да те освободим и да ти върнем звездата?
— Да.
— Наистина ли вярваш, че ще се съгласим на подобна размяна?
— Да. Аз ще ви кажа къде е звездата, а вие ще ме пуснете.
Страк помисли малко и рече:
— Съгласен.
Джъп и Алфрей понечиха да възразят, но той ги спря с решителен жест.
— Чувал съм, че един кентавърски майстор на оръжия на име Кеппатаун притежава подобна звезда — обясни Таннар — и че тя се намира под охраната на неговия клан, в Дроганова гора.
— И защо не сте де опитали да я вземете?
— Не страдаме от вашата болезнена амбиция да съберем всички звезди. Една ни стига.
— Й как този Кеппатаун се е сдобил със звездата?
— Нямам представа. Какво значение има?
— Дроган е цитаделата на кентаврите. А те са свирепи създания.
— Това не е мой проблем — повдигна рамене царят. — А сега, дайте ми звездата и ме пуснете да си вървя.
Страк поклати глава.
— Ще задържим звездата. И няма да те пускаме — поне засега.
Царят го погледна разярен.
— Какво? Аз спазих моята част от уговорката. Ти се съгласи!
— Не. Ти си помисли, че аз съм се съгласил. Ще дойдеш с нас, поне докато се уверим, че казваш истината.
— Нима се съмняваш в думата ми? Ах вие, вонящи чуждоземци, вие… наемници, вие… сте утайката на народите! Ти си позволяваш да се усъмняваш в думите ми?
— Да, животът е несправедлив, нали?
Таннар започна да ругае неудържимо.
— Чухме какво имаш да ни кажеш — заяви Страк и кимна на един оръженосец. — Неп. Завържи го отново за дървото.
Войникът сграбчи царя за рамото и го поведе. Таннар продължаваше да се жалва шумно, че е предаден, измамен и принуден да търпи компанията на по-нисши същества. Страк му обърна гръб и изгледа офицерите си.
Миг по-късно зад гърба му се разнесоха викове. Чу се и злобният глас на Таннар.
Страк се извърна.
Царят бе обгърнал врата на оръженосеца с едната си ръка, а с другата притискаше нож към гърлото му.
— Проклятие! — изруга Джъп. — Не го претърсихме!
— Нямаше да позволя подобно унижение! — заяви надменно Таннар. — Аз съм цар на тролите!
Неп стоеше неподвижно, с пребледняло лице.
— Съжалявам, капитане — едва промълви той.
— Спокойно — вдигна ръце Страк. — Таннар, успокой се и никой няма да пострада.
Тролът притисна по-силно ножа.
— Ти ли ще ми кажеш да се успокоя? Искам звездата и свободата си!
— Пусни го. Няма никакъв смисъл да го убиваш.
— Правете каквото ви казвам, иначе той ще умре!
Неп потрепери.
Джъп извади бавно меча си. Алфрей постави стрела на лъка си. Останалите също оголиха оръжия.
— Хвърлете оръжията! — извика Таннар.
— Как ли пък не — засмя се Страк. — И какво мислиш те чака, ако убиеш наш другар?
— Не ми пробутвай блъфовете си, Страк. Няма да позволиш да убия един от войниците ти.
— Прав си, ние държим един на друг. Но когато не можем да се защитим, стараем се поне да отмъстим.
Алфрей изпъна тетивата. Неколцина оръженосци последваха примера му. Неп се опита да се освободи, но Таннар все още го държеше в хватката си.
— Би могъл да дойдеш с нас — рече му Страк. — И тогава ще видиш отново Прокоп. Стига само да хвърлиш ножа.
— А звездата?
— Чу отговора ми за нея.
— В такъв случай проклети да сте всички!
Той понечи да прокара острието на ножа през гърлото на оръженосеца. Неп инстинктивно се изви на другата страна. Алфрей пусна тетивата. Стрелата звънна, облиза бузата на трола, остави кървава диря и отлетя нататък. Таннар изрева и пусна Неп. Оръженосецът побягна, като се препъваше уплашено. Още две стрели бръмнаха и се забиха в гърдите на Таннар. Той се олюля, но не падна. Размаха ръка, порейки въздуха с острието на кинжала и пристъпи срещу Страк.
Капитанът замахна рязко с меча си и довърши започнатото. Тролският цар се свлече със зейнала уста.
Страк го срита с върха на ботуша си. Нямаше никакво съмнение, че е мъртъв.
Алфрей отиде да прегледа раната на Неп.
— Имаш късмет — обяви той, докато попиваше с кърпа кръвта. — Повърхностна е. Притискай я известно време с кърпата.
Двамата с Джъп се върнаха при Страк. Той още оглеждаше трупа.
— Този глупак наистина ли повярва, че ще се съгласим на подобно нещо? — попита Джъп.
— Не зная. Може би бе заслепен от собствената си арогантност. Свикнал е да властва и да приема всичко за истина. Това е слабото място на древните народи. Прекалено са доверчиви.
— Властта е вид безумие.
— Все повече се убеждавам в това — кимна Страк. — Питам се останали ли са великодушни владетели?
— Е, сега вече сме и цареубийци — поклати глава Алфрей.
— Какво? — погледна го стреснато Джъп.
— Убихме един монарх.
— Това не е убийство — възрази Джъп. — А и дори да е такова, по-скоро сме тираноубийци. Във
