— И затова улавяш Койла по-добре? Защото е завладяна от по-силни чувства?
— Възможно е, капитане.
— И какви са тези чувства? Положителни или не? Можеш ли да определиш?
— Биха могли да са всякакви. Но като се има предвид с какво се е заела, едва ли ще са много приятни. Щях да зная повече, ако енергийните потоци не бяха объркани.
— Проклети човеци, заради тях магията намалява — изруга Алфрей.
— Това само потвърждава първоначалните ни намерения — заяви Страк. — Ще продължим на север. — Вдигна глава и огледа оръженосците. — Всички сме заедно в тази работа. Аз предлагам да тръгнем на север и да открием другарите си. Ако някой има по-добра идея, готов съм да го изслушам.
Никакъв отговор, само сумтене и шум от пристъпване на крака.
— Добре — кимна той. — Ще приема мълчанието ви за съгласие. Ще отдъхнем малко и продължаваме. Отсега нататък главната ни цел ще е да открием изгубените си другари, а не звездите.
— Но ще намерите само смъртта си!
Всички извърнаха глави към Таннар, за когото бяха забравили.
— Ще ти се, нали? — подметна му Джъп.
— Това е предсказание — отвърна царят на тролите.
— И на какво се основава? — поиска да узнае Алфрей.
— Защото знам повече от вас за така наречените «звезди».
Страк отиде до дървото и клекна до Таннар. Свечеряваше се и той реши да свали превръзката от очите му. Таннар примигна и му се озъби.
— Да чуем — подкани го Страк.
— Не и докато не ме отвържете — заинати се нахално тролът. — Крайниците ми изтръпнаха. Не съм свикнал да се отнасят по такъв начин с мен.
— Сигурно, но мога да ти помогна да свикнеш.
— Внимавай, Страк! — предупреди го Алфрей.
— Ако не можем да се справим с един невъоръжен трол, значи за нищо не ставаме. — Той извади нож и преряза въжетата на Таннар. — Някой да знае каква магия ползват тролите?
— Мисля, че имат две основни умения — обади се Джъп. — Умението да виждат в мрака. Колкото е по-тъмно, толкова по-ясно виждат тези копелдаци. Другото е изострена способност за откриване на храна. Събират всичко — плъхове, гъби, каквото и да е, стига да става за ядене. Май нито едно от двете не представлява заплаха за нас. Освен ако не реши, че ни бива за вечеря.
Останалите се разсмяха.
— И аз така мисля — ухили се и Страк.
Таннар масажираше яките си китки и оглеждаше похитителите си.
— Жаден съм — изръмжа той. — Дайте ми вода.
— Тоя знае само да иска — въздъхна Джъп и му подхвърли манерката си.
Тролският цар преполови съдържанието й и щеше да я изпразни, ако Страк не я бе издърпал от ръцете му. Таннар се закашля и от устата му потече вода.
— Е, какво имаш да ни казваш?
— В моя народ се съхраняват легенди за тези предмети. Изглежда вие не ги знаете. Може би защото орките са единствените от древните народи, които си нямат магия.
— И какво разказват тези легенди?
— Че тези… звезди… са много стари и може да са били направени във времената, когато боговете са създали Марас-Дантия от хаоса.
— Има ли доказателство за това? — попита Алфрей.
— Колко сте ограничени само. Как може да има доказателства? Това е въпрос на вяра.
— Продължавай — подкани го Страк. — Какво друго?
— Представители на много древни народи са умирали или са били убивани заради силата на звездите. Това е станало много отдавна. От известно време те са изчезнали за всички народи в Марас-Дантия. Но все пак си остават част от тайната история на земите ни. Сигурно поне това ви е известно, щом рискувате живота си, за да ги откриете.
— Търсим ги, защото са важни за един човек, който има власт над нас. Така ще ги използваме като коз при преговорите с него.
— Те са много повече от средство за пазарлък. Да ги виждате в такава светлина е все едно слепци да си играят с огъня.
— Не знаем нищо за силата на звездите, освен онова, което други са ни разказвали за тях.
— Дочух обаче, че по някакъв начин са променили живота ви. Това не говори ли за силата им? — попита Таннар.
— Одеве спомена някаква тайна история — намеси се Алфрей. — Какво по-точно имаше предвид?
— За тези звезди се знае, че са оказвали въздействие върху много велики личности от Марас-Дантия. Смята се, че са вдъхновили златния лък на Азазрел, изящната поезия на Елфам, прочутата Книга на Сенките, небесната арфа на Киммен-Бер и много други. За тях поне сте ги чували, надявам се.
— Да, «поне» за тях сме чували — отвърна троснато Страк. — Макар че не разбираме кой знае колко от поезия, нито от книги и префърцунена музика. Нашата професия е малко… по-грубовата.
— И как действат звездите? — настояваше да узнае Алфрей.
— Откровения, видения, пророчески сънища — отвърна Таннар. — Достатъчно е да се докоснеш до малка част от стаената в тях сила, за да се случи.
Докато Алфрей и Страк обмисляха чутото, Джъп попита:
— Никой досега не беше в състояние да ни обясни какво точно представляват звездите, какво правят и какво е предназначението им. Ти ще можеш ли?
— Те са пътят към боговете.
— Добре казано. Но какво означава това?
— Божествените пътища са неведоми за обикновените простосмъртни.
— Друг начин да признаеш, че не знаеш.
— Твоята звезда как се появи в Прокоп? — попита Страк.
— Наследих я от един от моите предшественици — Расатенан. Той пък се е сдобил с нея много отдавна.
— Не съм го чувал — призна Джъп.
Таннар се намръщи.
— Той е могъщ герой на нашия народ. Подвизите му още се възпяват в песни. В тях например се разказва как веднъж по време на сражение уловил стрела, как надвил в бой петдесет противника и…
— Сигурно ще си първи в някой оркски турнир по хвалебствия — прекъсна го Джъп.
— … и как отнел звездата от джуджетата, след като ги победил в битка — довърши невъзмутимо Таннар.
Джъп почервеня и рече предизвикателно:
— Нещо не ми се вярва.
— Но ще се наложи — намеси се Страк примирително. — Таннар, какво се опитваш да ни кажеш?
— Че звездите могат да доведат само до смърт и разрушения, ако не попаднат в ръцете на познавач.
— Затова ли беше поставил твоята на жертвен нож?
— Вие също убивате!
— Само по време на бой. И вдигаме мечове само срещу войници, а не срещу невинни.
— Жертвоприношенията осигуряват добруване на моя народ. Боговете се отнасят благосклонно към нас и ни защитават.
— Не и от нас — припомни му Алфрей.
Царят не направи опит да скрие раздразнението си.
— И вашите ръце са окървавени от жертвоприношения.
