препусна и го отнесе някъде настрани.
Трети противник изскочи пред Страк и той продължи да се сражава.
Алфрей се озова между един конник и един пешак. Вторият представляваше по-голяма опасност. Алфрей се справи с него, като го прободе в гърдите със застроения връх на знамето. Мъжът падна и дръпна знамето със себе си. Алфрей насочи вниманието си към конника. Двамата кръстосаха мечове. Още на третия удар оръжието на мъжа бе избито. Миг по-късно той получи парче хладна стомана между ребрата.
Докато се справяше с един от конниците, Джъп не забеляза, че отзад го е издебнал пешак. Мъжът скочи, улови го за крака и го смъкна от седлото. Джъп тупна тежко на земята. Мъжът се изправи над него и вдигна меча си, за да го довърши. Джъп успя да се съвземе навреме и да се претърколи. Докато се извръщаше, замахна рязко с меча и отсече крака на противника си. Той нададе ужасен писък и се просна възнак. Джъп скочи и се огледа трескаво за кон. Видя един, само дето върху него имаше облечен в черно мъж, който изглежда реши, че спешеното джудже ще е лесна плячка. Докато препускаше към него, човекът размаха победоносно меч. Джъп го изчака спокойно да се приближи, след това подскочи неочаквано във въздуха и го промуши в хълбока. Мъжът падна. Джъп се метна на коня му и отново се включи в мелето.
С мощен удар с две ръце Страк отсече главата на един от човеците. Докато безжизненото тяло падаше, той се огледа за нов противник. Орките постепенно надделяваха. Изгубили доста от своите, хората пришпориха конете си към гората. Страк викна на оръженосците да ги последват и довършат. След това се приближи към Алфрей, който вадеше знамето от гърдите на един мъртвец.
— Какви са пораженията? — попита капитанът.
— Нямаме убити, доколкото мога да преценя. Извадихме късмет. Тези не бяха войници. Във всеки случай не бяха професионалисти — отвърна задъхан Алфрей.
— Дали търсеха нас, капитане? — присъедини се към тях Джъп.
— Съмнявам се. Мародери, най-вероятно.
— Чувал съм, че хората обичат да убиват заради самото удоволствие.
— Това е толкова долно! — възмути се Алфрей, докато изтриваше кръвта от челото си.
— Присъщо е на расата им — отбеляза Страк.
Оръженосците вече бяха претърсили убитите, вземайки всичко, което можеше да им е от полза.
— Какви бяха според вас? — зачуди се Алфрей. — Унисти или пантеонисти?
Джъп огледа най-близкия труп и рече:
— Мисля, че са унисти. Нали те носят черни дрехи. Като стражниците на Кимбал Хоброу. От Троица.
— Сигурен ли си? — попита го Страк.
— Да, нали бях там.
— Аз пък се надявах, че сме се отървали от тези маниаци — неволно потрепери Алфрей.
— Те са фанатици. Освен това им отнехме звездата. Изглежда никой не обича да се разделя с нея — отвърна Страк.
— Дали тези не са задържали Хаскеер и Койла? — попита Джъп.
— Кой знае? — повдигна рамене Страк.
При тях дотича оръженосец и подаде на Страк един пергаментов свитък.
— Вижте какво намерихме, капитане. Стори ми се, че е важно.
Страк разви свитъка и го показа на Алфрей и Джъп. За разлика от оръженосците, те можеха да четат, а и текстът бе написан на универсален език.
— Ами че тук пише за нас! — възкликна Джъп.
— Мисля, че трябва да го прочетем на цялата дружина — реши Страк.
Той повика останалите и Алфрей се нагърби със задачата да прочете пергамента.
— Това изглежда е копие от някаква прокламация — обясни той, — защото отдолу е прерисуван печатът на Дженеста. Та ето какво пише: «Нека се знае, че оркската дружина, известна като Върколаците, вече се смята за изменническа и лишена от правото да получава убежище навсякъде из моето кралство. По същата причина определям възнаграждение в монети, пелуцид или земя на всеки, който ми донесе главите на офицерите от дружината. Както следва…» Тук са изброени нашите имена. Я чакайте, надолу продължава: «Освен това, обявявам възнаграждение, съответстващо на чина, за предаването, живи или мъртви, на всеки от оръженосците в дружината, отговарящи на имената…» Следва списък на оръженосците, включващ и другарите, които вече изгубихме. И завършва така: «и да бъде известно всекиму, който дръзне да им даде подслон…» Тъй де, ясно е какво следва.
Той подаде свитъка на Страк.
Възцари се мрачно мълчание.
— Какво пък, очаквахме го — заговори капитанът.
— Да де, ама си е стрес да го видиш черно на бяло — въздъхна Джъп.
Алфрей посочи избитите мъже.
— Това означава ли, че тези са търсили нас?
— И да, и не. Струва ми се, че случайно се натъкнахме на тях. Но може да са и хора на Хоброу, който също иска да си върне звездата. Както и да е, сигурно много народ ще тръгне да ни търси заради наградата. — Той въздъхна. — И така. Както съм казвал и друг път, подвижната мишена е по-трудна за уцелване. Да вървим.
Докато се качваха на конете, Джъп подметна:
— Е, положението има и добра страна. За първи път в живота си струвам нещо.
Страк се усмихна.
— Погледни — той посочи далеч на запад, където хипогрифът се отдалечаваше през долината. — Той поне се измъкна.
Алфрей кимна.
— Да. Жалко, че няма да изкара дълго.
Препускаха три или четири часа, разгърнати в широк полукръг, но така и не намериха и следа от двамата си другари. На всичко отгоре времето се развали. Захладя, после заваля леденостуден дъжд. Влагата и студът внесоха своята лепта в мрачното настроение на Върколаците.
Страк бе потънал в нерадостни мисли. Когато изкачиха един хълм, той неочаквано даде знак да спрат.
— Реших да направя промяна в плана — съобщи им той.
Оръженосците се приближиха, за да го чуват по-добре.
— Препускаме като смахнати след Койла и Хаскеер, а резултат никакъв — продължи той. — За главите ни са обявени награди, други ни гонят заради звездите. Изглежда сега всички са срещу нас. Нямаме приятели, нито съюзници. Време е да променим начина си на действие.
Той огледа напрегнатите им лица. Каквото и да очакваха, щяха да останат изненадани.
— Ще разделим дружината.
Това предизвика стреснати възклицания.
— Защо, Страк? — извика Джъп.
— Нали казваше, че никога няма да го направим — добави Алфрей.
Страк вдигна ръка, за да ги усмири.
— Чуйте ме! — извика той. — Не съм казвал, че ще се разделим завинаги, а само докато изпълним задачата си.
— И каква е тя, капитане? — попита Джъп.
— Да открием Хаскеер и Койла и същевременно да разберем дали звездата наистина е в Дроган.
Алфрей имаше нещастен вид.
— Ти сам казваше, че си против разделянето на дружината. Какво те накара да промениш мнението си?
— Ами до скоро не знаехме за другата звезда. Нито разполагахме с доказателства, че официално сме обявени за изменници. Сега вече е важно не само да открием другарите си, но и да се опитаме да вземем звездата. А не виждам как ще го направим, без да разделяме дружината.
— Значи смяташ, че Таннар е казал истината и другата звезда наистина е в Дроган? Ами ако ни е
