излъгал, за да си спаси кожата?
Страк поклати глава.
— Мисля, че казваше истината.
— Но не можеш да си сигурен.
— Прав си, Алфрей, не мога. Добре де, какво губим, ако му повярваме?
— Всичко!
— Ако не си забелязал, и без това вече сме го загубили. Има още нещо обаче. Сега не е най-добрият момент да поставяме всичките си яйца в една кошница. Разделени на две, ще бъдем по-трудни за откриване. И ако във всяка от групите има по една звезда…
— Ако! — прекъсна го Джъп. — Не забравяй, че ние все още не знаем нищо за предназначението и силата на звездите. Това означава да заложим на сляпо.
— Прав си, ако изключим онова, което ни каза Таннар, а то не беше много, всичко останало е пълна мистерия. Знаем само, че са много ценни, дори защото Дженеста ги търси. Значи ако имат някаква стойност за нас, то тя е, че ги притежаваме. Все още смятам, че ще можем да изтъргуваме срещу тях живота си. Та както вече казах — какво имаме да губим?
— Все пак не мисля, че трябва да разделяме дружината — подметна Алфрей.
— Не е така. Обстоятелствата сега са необичайни. Двама от нашите другари са се изгубили и ние на всяка цена трябва да ги открием. Върколаците винаги държат един на друг.
— Все още ли смяташ Хаскеер за член на дружината? След всичко, което направи?
— Не зная. Нека първо го открием. Дори и да ни е предал, не трябва ли поне да намерим Койла?
Алфрей въздъхна.
— И няма да отстъпиш, нали?
Страк поклати глава.
— Е, какъв ти е планът?
— Половината от дружината под мое водачество ще продължи издирването на Койла и Хаскеер. Алфрей ще поведе другата половина към Дроган и ще се свърже с Кеппатаун.
— Ами аз? — попита Джъп.
— Оставаш при мен. Ясновидството ти може да ни бъде полезно.
Джуджето го изгледа злобно.
— Знаеш, че силата отслабва.
— И тъй да е. Пак може да ни свърши работа.
— Нима смяташ, че кентаврите ще ни посрещнат с добре дошли? — попита Алфрей.
— С тях нямаме дрязги — рече му Страк.
— Преди нямахме и с половината Марас-Дантия, Страк. А виж докъде я докарахме!
— Както и да е, постарайте се да не ги разсърдите. Знаеш колко са горделиви.
— Те са войнствен народ.
— Както и ние. Ето една причина да се уважаваме взаимно.
— И какво да направя, когато стигнем там? — попита Алфрей. — Да ги помоля любезно да ни преотстъпят звездата?
— Ако е у тях, бихме могли да преговаряме.
— Че какво можем да им предложим?
— Пелуцида например.
Ами ако не ги заинтересува? Или просто решат да ни го вземат? Та ние ще бъдем шепа орки.
— Алфрей, не искам от теб да ги нападаш. Всичко, което искам, е да отидеш в Дроган и да прецениш обстановката. Не е необходимо дори да се свързваш с тях, ако сметнеш, че е твърде рисковано. Просто ще ни изчакаш.
— И докога ще трябва да чакам?
— Искам да потърся поне още няколко дни. После трябва да стигнем до вас. Значи след пет, може би шест дни.
— Къде ще се срещнем?
Страк се замисли.
— Там, където източният бряг на Калипарския залив навлиза в гората.
— Добре, щом смяташ, че това е единственият начин — въздъхна примирено Алфрей. — Как ще разделим дружината?
— По-равно, както вече казах. — Той огледа присъстващите. — Алфрей, ти вземаш Гледег, Кестикс, Лиффин, Неп, Елдо, Зода, Орбон, Проок, Носкаа, Вобе и Бохсе. Джъп и аз ще вземем Талаг, Рефдоу, Сифи, Точе, Хустук, Гант, Калтмон, Брегин, Финдже и Джад.
Той избра последните трима, тъй като те бяха поддръжниците на Хаскеер, когато гласуваха дали да отворят цилиндъра. Нямаше причини да се съмнява в тяхната лоялност, но все пак реши, че ще е по-добре да ги държи под око.
Нито Алфрей, нито оръженосците възразиха срещу разпределението.
Той погледна към небето и добави:
— Не ми се ще да се бавим, но няма да е зле да си починем няколко часа. Пригответе се. Разположете постове и ги сменяйте на всеки час. Останалите да си отдъхват. Свободни сте.
— Аз ще ида да раздам лечебни отвари и балсами за раните — каза му Алфрей. — Сигурно ще са нужни.
Джъп се приближи до Страк. Ясно личеше какво му е на душата.
— Джъп, ако става въпрос за старшинство, ти си този, който трябваше да води дружината до Дроган. Но сигурно се досещаш, че срещу джуджетата съществуват известни предразсъдъци. Без значение какъв е чинът. А точно сега не ми е до разпри.
— Но нямаше нищо против, когато ви спасих двамата с Алфрей, нали?
— Не само че нямах, но и съм ти ужасно благодарен. Но не в това е въпросът и ти го знаеш. Както и да е, предпочитам да си с мен. Ще работим заедно.
Джъп се засмя пресилено.
— Благодаря, капитане. В интерес на истината, не се сърдя. Когато си сам сред чужди, привикваш с тези неща. Не мога да споря, народът ми наистина не си е спечелил уважение.
— Както и да е. Иди да почиваш.
— Само още нещо, Страк. Какво ще правим с кристалите? Всичките ли ще ги дадем на Алфрей, в случай че му потрябват за размяна?
— Не, всеки от дружината ще носи своя дял. Така групата на Алфрей ще разполага с достатъчно запаси, в случай че им потрябват.
— Добре, съгласен съм.
Той напусна Страк и отиде да си легне.
Страк се зави с одеялото и подпря глава на седлото. Едва сега си даде сметка колко е изморен.
Докато се унасяше, долови мирис на пелуцид.
7.
Нещо голямо и неясно надвисна над него.
Погледът му беше замъглен и той не можеше да различи какво точно вижда. Примигна няколко пъти, напрегна очи и откри, че е дърво с гъсти листа и клони. Огледа се и установи, че се намира в гора, където всички дървета са високи и здрави. Между клоните им се прецеждаха снопове ярка слънчева светлина.
В гората цареше покой. Той чуваше песен на птици, а в далечината някакъв смътен тътен, като от гръмотевици. Макар непознат, звукът не му се стори заплашителен.
В една от посоките гората оредяваше и светлината там бе по-ярка. Той пое нататък. След като повървя известно време върху дебел килим от опадали листа, стигна до края на гората. Тук тътнещият звук
