Девойката пусна няколко сребърни монети в джоба си и взе камшика за езда на брат си. А в конюшнята се запъти към Венера, но в последния момент се сети да каже на Брадшо да оседлае Нептун.
— Той има нужда от движение, милорд — рече одобрително конярят. — Тъкмо ша опитате и новия хамут, който купихте от Рочестър.
Старата хрътка се приближи и я приветства, като размаха опашка. Антония понечи да я нарече „сладуранчо“, но си спомни за своето ново положение.
— Здравей, грозен стар звяр. Все още ли подтичваш към всичко, което се изпречи пред очите ти?
На кучето очевидно обидите му се нравеха много повече от нежностите и младата жена реши да има предвид това за в бъдеще. След това препусна в галоп към първата ферма, където Хари Симпсън и синът му косяха сено. Пое си дълбоко въздух, за да събере сили и слезе нехайно от коня.
— Здравей, Хари, реколтата изглежда добра.
Червендалестият мъж в първия миг сякаш изгуби ума и дума и едва след малко успя да произнесе:
— Милорд, толкова съжаляваме за сестра ви.
Антония прехапа устна и кимна.
— Минавам насам, за да видя имате ли нужда от нещо.
— Не се притеснявайте за нас, сър, и без това си имате достатъчно неприятности.
Синът му обаче погледна предизвикателно и рече:
— Покривът капе.
Лицето на баща му стана още по-червено.
— Ще го закърпим отново, щом приберем сеното.
Тони погледна към чифлика.
— Покривът трябва да бъде препокрит отново, Хари. Ще се погрижа за това още днес. Трябваше да ми кажеш — заяви укорително.
Хари се почеса по главата, объркан от непостоянството на благородниците. Когато бе подхванал темата за течащия покрив преди, младият лорд Лам му бе казал да го закърпи.
В следващата ферма Тони се оказа обект на внимание от страна на дъщерите на арендатора й. Въпреки че и двете бяха по-млади от нея самата, те бяха доста съобразителни. Уплаши се. Беше разговаряла често с Мери и Лизи и им беше давала дрехите си, когато й станеха малки. Само да отвореше уста и щяха да я познаят. Мери я изгледа предизвикателно, сякаш имаха някаква обща тайна. Антония си помисли: „Открили са!“ Думите на момичето обаче й доставиха огромно облекчение.
— Тъз’ вечер ша ви чакам край краварника, милорд, ако искате.
Тони бе като поразена от гръм. Мери я канеше на среща. Лизи се държеше също така свойски.
— Сестра ви вече нема да са нуждай от модерните си дрехи. Ша ни ги дадете ли?
„Какво неприятно, алчно създание“ — помисли си Антония и попита:
— Къде е баща ви?
— В краварника… каза да ни ходим там, докато кравата ни са отели.
Девойката слезе от гърба на Нептун.
— Наглеждайте коня ми — нареди тя и се отправи към краварника.
— Как сти? — попита Джо Брадли. — Можити ли да ми помогнити, милорд?
Тони се стресна, но съзнаваше, че не трябва да отстъпи ужасена при вида на отелващата се крава.
— Тъз крава е много проклета. Рита кат’ катър. Ако само я хванити за задния крак и го дръпнити встрани.
На връщане усети, че настроението й се оправя. Поне веднъж бе свършила нещо полезно. Беше смаяна от факта, че всички я възприемат като Антъни. Малко по-свободно поведение и груб език и другите решаваха, че е мъж.
Докато изкачваше стълбите, за да отиде да се преоблече, се натъкна на господин Бърк.
— Току-що помогнах при отелването на една крава — заяви гордо тя.
— Много добре, милорд.
— О, между другото, имаш ли представа какво означаваше гвинеята, която ми даде Джеймс, и думите му, че това е моята печалба?
— Баща му води сметките на хиподрума. Антъни залага на конни състезания.
— Шокирана съм от подобно пилеене на пари! — възкликна девойката.
— Типични женски приказки — смъмри я икономът.
— О! В такъв случай дай гвинеята на Джеймс и му кажи, че искам да заложи пак на нещо, печалбата от което е двайсет към едно.
— Ето това се иска от теб.
Той намигна, без да обръща внимание на вонята, която се носеше от младата му господарка.
Докато сваляше ботушите си, Тони се запита каква ли щеше да бъде реакцията на Адам Савидж, когато адвокатите му представеха сметките за поправките на фермите. После повдигна рамене. Тревогите за всяка дреболия определено бяха женска черта. Трябваше да се отърве от нея.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
Първата среща на Адам Савидж бе с адвокатите Уотсън и Голдман. Бе му ги препоръчал приятелят му Ръсел Лам. Когато се запозна лично с двамата съдружници, оцени качествата им и реши да им стане клиент.
— Първото, което искам, е създаването на банков депозит — заяви той. — Винаги съм използвал компанията „Лойд“ за презокеанските си сделки, но ако успеете да ми осигурите по-добър процент в банка „Баркли“, ще оставя всичко във ваши ръце. Най-добре е да се срещнем след няколко часа, за да мога да доставя сандъците със злато.
Уотсън с големи усилия се удържа да не погледне към Голдман.
— Златото ви в сандъци ли е? — попита той.
— Да. В дванайсет на брой, за да бъда точен — отвърна Савидж.
— Колко злато приблизително има във всеки? — осведоми се учтиво Уотсън.
— Приблизително двеста хиляди рупии.
На Уотсън му бяха нужни няколко секунди, докато пресметне. На съдружника му — още по-малко. Та Савидж носеше два милиона и половина лири в злато! Този път партньорите го изгледаха със страхопочитание. Запазиха изпълнен с благоговение миг на мълчание в чест на най-богатия си клиент, преди да се захванат отново на работа.
— Ето един списък. Бихте ли казали на вашия писар да ми намери някои адреси? Имам нужда от компетентен секретар, от превоз и тъй като хората ме зяпат непрекъснато, мисля, че ми е необходим един добър шивач.
Господин Голдман пое списъка и поговори насаме с писаря, като го инструктира да се свърже с най- доброто, което се предлага.
— Уилям Уайът ми строи къща в Грейвзенд. Отворих влогове, от които да може да тегли, но предполагам, че отдавна вече ги е изчерпал. Ще ви изпратя всички сметки, за да ги прегледате. Най- належащата ми нужда в момента е намирането на къща в Лондон. Трябва ми още днес, но ви оставям време до утре. А дотогава, господа, съм отседнал в хотел „Савоя“.
— Господин Савидж, виждам, че сте прям, практичен човек — обади се Голдман. — Купуването на къща днес е почти невъзможно. Може би ще успеем да наемем нещо подходящо, ако ни дадете няколко дни.
— Приятелят ми Ръсел Лам ме увери, че сте изключително услужливи — отбеляза Адам.
Господин Уотсън искаше да засегне темата за настойничеството на близнаците Лам и реши, че моментът е подходящ.
— Градската къща на покойния лорд Лам се намира на Кързън Стрийт. След като сте натоварен с делата на семейството, защо да не се възползвате от дома му? Тя е обзаведена и в нея непрекъснато има прислуга. Това ще ни даде достатъчно време да ви намерим къща в някой от подобните на този аристократични квартали.
— Предложението ви е напълно целесъобразно. Все още не съм имал удоволствието да се запозная с моите повереници.
