късно ще разбере.
— В такъв случай предпочитам това да стане късно, отколкото рано — заяви безцеремонно Антония.
— Решението си е твое. Аз ще го уважа.
— Благодаря, господин Савидж.
— Моля те, наричай ме Адам. — Вдигна книгата, която бе паднала на пода при неговата поява. — Какво четеш?
Видя, че това бе романът на Самуел Ричардсън „Памела, или възнаградената добродетел“.
Тони се изчерви леко.
— Това е историята на една млада слугиня, която се противопоставя на господарския син и в крайна сметка той се оженва за нея.
Младият мъж рязко се изсмя; звукът приличаше много на лай.
— Опитай „Приключенията на Джоузеф Андрю“ на Хенри Филдинг. Тя е пародия на същата тази книга, в която един добродетелен лакей не се поддава на домогванията на своята господарка. Това е едно весело приключение, което се развива сред кръчми и в близост до нощни гърнета!
Думите му не я шокираха, макар да си даваше сметка, че би трябвало. Вместо това си отбеляза наум, че трябва да намери тази книга.
Адам реши, че Тони очевидно се нуждае от стабилно образование. Светът навън щеше да погълне този невинен юноша, ако не го вземеше под крилото си и не му предадеше поне известна доза от своя светски опит. Боже, бе готов да се обзаложи, че Тони Лам все още е девствен!
— Казах на господин Уотсън да удвои сумата, която ти се отпуска. Честно казано, не знам как си успявал да се справиш с подаянието, което получаваше досега.
Думите му я изумиха. Беше си мислила, че ще има финансови затруднения, при положение, че средствата й се отпускаха от някакъв настойник. Мили Боже, ако вече се бе свързал с адвокатите, те трябва да му бяха представили сметките за роклите и другите дрехи и накити.
— Похарчих последните пари миналото тримесечие за покупката на нови хамути за конете. Страхувам се, че с моите пари не бих могъл да платя за нещата, от които се нуждаеха сестра ми и баба ми. Сега, след като сте им казали да ми дават повече, ще успея да посрещна техните сметки.
Савидж махна с ръка.
— Погрижил съм се вече за всичко, в това число и за разходите по фермите. Бих искал да навестя чифлиците на арендаторите. Ако се налага да се направят някои подобрения, мисля, че трябва да се захванеш с тази работа. Много по-евтино излиза да се поддържа постоянно в добро състояние собствеността.
Девойката се надяваше, че поне можеха да продължат да бъдат откровени един с друг.
— Нямам кой знае какъв опит по финансовите въпроси, господин Савидж…
Адам бръкна в джоба си и извади кутия с пури. Реши да предложи една и на своя повереник. Беше му ясно, че юношата не е пушил до този момент, но сега имаше прекрасната възможност да направи първия си опит, без да рискува да се изложи на публично място.
Тони, изумена, поклати глава.
— Никога… — Погледите им се срещнаха и забеляза, че се бе усмихнал леко. — Никога не съм пушил индийски тютюн, само турски.
— Все някога трябва да бъде първият път, Тони.
Девойката почувства странна топлина в тялото си. Думите му прозвучаха доста интимно и в тях се съдържаше дълбок недоизказан смисъл. Антония пое пурата с привидна увереност и зачака гостът да й я запали.
Той от своя страна не й даде никакви указания. Като действаше умишлено бавно, отхапа запечатания край и след това махна парчето тютюнев лист с палеца и показалеца. Запали клечка кибрит и я постави под единия край на пурата, докато дърпаше от другата й страна. Накрая присви устни и издуха облак син ухаещ дим.
Тони си пое дълбоко дъх и опита, докато запали, да държи пурата неподвижно. Тя потрепна едва забележимо, когато девойката присви устни, за да дръпне навътре. Изведнъж й се стори, че езикът й е изгорен, и замря. Но тъй като забеляза, че пурата може да изгасне всеки момент, тя дръпна отново и устата й се изпълни с дим. За малко да го глътне, но осъзна, че това би било голяма грешка, и побърза да го издуха. Нямаше желание да среща погледа на своя настойник. Внезапно за нея бе станало страшно важно да заслужи възхищението му.
— Покажи ми фермите — предложи Адам и се изправи.
Определено склонността му да командва не й се нравеше. Очевидно смяташе, че е неспособна да се справи със задълженията си, за него тя бе почти безполезна. В момента се чувстваше точно такава.
— Добре — съгласи се неохотно със съзнанието, че трябва да крие чувствата си, преди да се е опозорила окончателно. — Кажи на Брадшо да оседлае Нептун за мен; ще се срещнем в конюшнята.
В мига, в който Адам Савидж затвори вратата след себе си, девойката се облегна на нея и затвори очи. Дявол да го вземе този човек! Той сякаш бе изпратен нарочно, за да я измъчва. Нещо в неговата личност засягаше гордостта й.
Взе камшика на Антъни и заслиза много предпазливо по стълбите.
Забеляза тревогата, изписана върху лицето на Роз. Господин Бърк стоеше във вестибюла край главния вход. Също изглеждаше притеснен. Тони нищо не каза, само кръстоса пръсти, за да покаже, че засега всичко върви добре. Ако Съдбата беше благосклонна, щеше да се справи до края.
Пред конюшнята стояха Нептун и красивият арабски жребец на Савидж.
Настойникът й и Брадшо разговаряха съсредоточено, но за оседлаването на нейния кон не бе сторено нищо. Щом я видя да се приближава, Адам вдигна едно седло, подаде й го и продължи да говори с коняря. Стана й ясно какво искаше да й каже. Според него един седемнайсетгодишен младеж трябваше да оседлава сам коня си.
Девойката изпъшка безмълвно. Адам Савидж определено бе най-мъжествената личност, която бе срещала. От него се излъчваше сила. Можеше да накара да се подкосят коленете на всяко момиче. Ако беше Антония, тя щеше да погледне към здравите му мускули, ресниците й щяха да потрепнат и после, затаила дъх, да наблюдава как оседлава животното вместо нея. Като Антъни не й оставаше друго, освен да се пребори сама с проклетите хамути. Изпълнена с недоволство, Тони възседна Нептун и без да чака, се насочи към парка.
Настойникът й я догони вече в полето.
— От Цейлон ли докара арабския жребец?
— Да. Имам два, но търся още. Чул ли си дали някъде наоколо се продават прилични коне?
Девойката поклати глава и отвърна лаконично:
— Не и от класата на този тук.
Как само я подразни. Знаеше прекрасно, че арабските коне струваха цяло състояние!
Когато стигнаха първата ферма, привързаха жребците и продължиха пеш. Савидж обръщаше повече внимание на животните и техните помещения, отколкото на малката фермерска къща. Тони го представи на Джо Брадли и новодошлият му зададе няколко въпроса.
— Ще можете ли да се справите с повече добитък, ако ви го достави лорд Лам?
Изслуша отговора на чифликчията и даде своите предложения. Забеляза двете момичета, които гледаха към неговия повереник, като си шепнеха нещо и хихикаха. Пълното безразличие на младежа го разтревожи. Едната от девойките събра достатъчно смелост, за да поздрави Антъни и да му хвърли определено подканящ поглед.
— Мери — промълви Тони, — бягай оттук, имаме работа.
Адам повдигна вежда. Доколкото си спомняше, седемнайсетгодишните юноши обикновено се ръководеха от онова между краката.
След като огледаха и втората ферма и тръгнаха обратно към Лам Хол, Савидж рече:
— Ако тези двама фермери си сътрудничеха, като единият съсредоточи усилията си върху отглеждането на определени растения, а другият — върху добитъка, щяха да се радват на много по-голяма продукция. Синът на Хари Симпсън изглежда амбициозен. Още догодина биха могли да удвоят своите добиви. Другият
