овладее яростта си.
— Правил ли си някога любов с мъж? — попита направо.
— Не! — веднага отвърна Тони и си напомни да не забравя да отговаря на въпросите му от мъжка гледна точка.
— Някой мъж правил ли ти е предложения?
— Не — отвърна тя озадачена.
— Как би се почувствал, ако някой мъж докосне члена ти и ти направи предложение?
„Нима мъжете постъпват така спрямо други мъже?“ — почуди се девойката.
— Бих се почувствал възмутен, отвратен. Бих го зашлевил по лицето.
Савидж изпита огромно облекчение, примесено с презрение.
— Тони, момчето ми, трябва непременно да научиш как да се защитаваш. Не е нужно да удряш шамари някому. Това няма да го стресне. Не забравяй, че поведението е всичко. Нека да ти демонстрирам.
Сграбчи я за реверите на сакото, допря острието на сабята в гърлото й и изръмжа:
— Ще те скълцам от гръкляна до топките!
Девойката преглътна с усилие. Настойникът й имаше толкова страшен вид; струваше й се, че всеки момент ще изгуби съзнание. Вкопчи се в облегалката на стола и се подпря на него.
Адам й подаде оръжието.
— Твой ред е.
Антония отново преглътна мъчително. След това изкриви лице, размаха диво сабята и извика:
— Ще те удавя в собствената ти кръв!
Савидж с усилие се сдържа да остане сериозен.
— Мисля, че би било по-добре да произнесеш заплахата си със спокоен глас. Това може да се окаже далеч по-ефикасно от крясъците. Не забравяй в думите ти да има заплаха и за тестисите му. Номерът върши добра работа. Опитай отново.
Тони повдигна вежда, задържа острието пред гърлото на своя настойник и бавно произнесе:
— Какво ще кажеш да изгубиш единия си тестис?
— Прекрасно! — разсмя се Адам и взе смъртоносното оръжие от ръцете на своя повереник. — Така, все още не си ми обяснил защо не я просна на леглото.
Девойката никога досега не бе чувала този израз, но разбра, че имаше предвид половия акт. Пъхна ръце дълбоко в джобовете си, обърна се с гръб към него и погледна през прозореца.
— Чувствах се прекалено притеснен да призная незнанието си. Не знам какво друго прави мъжът с една жена, освен да я целува.
Едва сега Савидж осъзна напълно до каква степен горкото момче бе живяло изолирано от реалния свят. Бе отгледано от баба си и единственият му приятел бе неговата близначка. Нищо чудно, че имаше толкова женствен вид и поведение. Никога не бе имало за пример баща или друг мъж.
— Момичетата привличат ли те? Не става дума непременно за омърсените сирени от „Лудост“; имам предвид жените изобщо?
— Разбира се, че ме привличат — отвърна Тони; знаеше, че настойникът й точно това и очаква да чуе — че лорд Лам изпитва здрав интерес към представителките на противоположния пол. — Онази малка актриса, която срещнах зад кулисите в „Олимпиан“, бе най-сладкото създание, което съм виждал от доста време насам. Доли… точно така се казваше!
Точно сега Адам нямаше време да го запознава с безкрайните детайли на сексуалността. Подробностите включваха събуждането на желанието, възбудата и предварителната игра. Нюансите и различията между мъжете и жените, техните вкусове, онова, което им допадаше и което не харесваха. Това щеше да отнеме часове, ако не и дни.
Савидж прокара длан по книгите в своята библиотека. Взе две добре подвързани томчета, които носеше от Индия.
Едното бе „Кама сутра“, другото — историята на една наложница, на име Джемдани, и онова, което ставаше в харема.
— Опитай се да забравиш предразсъдъците си, когато четеш. Тук има неща, които отначало ще те шокират. — Постави длан върху рамото на девойката. — Ако нещо от написаното не ти е ясно, не се колебай да ме питаш. — Усмихна се. — С най-голямо желание ще споделя с теб знанията за загадките на противоположния пол, които съм натрупал. Освен това съм сигурен, че Доли не би отблъснала един наследствен лорд въпреки липсата му на опит.
Адам изпрати до вратата повереника си.
— Не ми се иска да те отпращам, Тони, но очаквам да ме посетят по работа.
Тя стисна книгите под мишница и тръгна по Халфмун Стрийт. Не беше изминала и десет крачки, когато пред дома на настойника й спря черна карета с благороднически герб на вратата. Девойката усети, че стомахът й се свива — от файтона слезе елегантна дама. Това не бе предишната посетителка, а съвсем друга красавица.
— Странна е тази „работа“ — промърмори момичето, — дяволски странна!
Лицето на лейди Рандолф светна, когато Тони влезе в стаята.
— А, виждам, че си ходила в библиотеката. — Потупа мястото до себе си. — Ела да седнеш до мен, скъпа, и ще си почетем на спокойствие.
— Ъъъ… това „Лейдис Куортърли“ ли е? — смутолеви девойката. Седна, като преди това решително напъха книгите под себе си. — Прочети ми по-забавните неща.
— Добре, чакай да видя. Ето, създаден е нов модел перука, наречен „драконката“. Отвратителен е. Ще уговоря Франсис Джърси да си купи.
Роз обърна страницата.
— Последните тенденции, които могат да се видят в Париж, са скандални. Казват, че кринолините излизали от мода и роклите започвали да следват формите на женското тяло.
— Те без това са само беля — отвърна Антония. — Не мисля, че някога ще мога да се върна към тях след удобството на бричовете и панталоните.
После побърза да се изправи, грабна книгите под мишница и се запъти към вратата.
— Какво четеш?
— О… ъъъ… източна философия.
— Много добре, скъпа. Време е да разшириш мирогледа си.
Щом се озова в стаята си, Тони се изтегна на леглото и започна да чете историята на принцеса Джемдани. Скоро и неусетно бе погълната от пленителните, екзотични картини, описани в нея.
„Харемът сякаш е птичарник, тъй като всички ние сме като затворени в клетка птици. Въпреки това тук съм по-щастлива с моя господар, отколкото бях в бащиния ми палат.
Стаите са прекрасни, с езера, в които се оглеждат лотоси. Има фонтани и от тях струи оцветена вода. В горещите дни младите прислужници опъват въжетата, така че копринените ветрила увисват като платна от високите тавани и от тях се понася приятен ветрец. Денонощно горят камфор или други благовония, които освежават въздуха.
Превръщам се в експерт по шатрант — разновидност на индийския шах. Фигурките са изработени от скъпоценни камъни и слонова кост, а дъската е абаносова. Тази игра забавлява моя господар и го задържа по-дълго край мен.
Подготовката за посещенията на моя господар е много приятна. Ароматизирам устата си с паан, т. е. парченца бетел и лимон, увити в лист. Тогава започва украсата ми. Оцветявам зърната си и мажа червено във вдлъбнатината между гърдите, за да направя по-желано тялото си. Със собствените си ръце приготвям за моя господар афродизиак, така че големият му фалос да бъде твърд като мрамор през цялата нощ.
Обувам полупрозрачни шалвари, стегнати на кръста с копринени връзки и пискюли. В началото изглежда, че е невъзможно да бъдат развързани. Докато господарят успее да разгадае сложния начин, по който са заплетени, вече горим от нетърпение и той е готов да скочи отгоре ми и да напъха голямото си
