оръжие дълбоко в копринената ми ножница. Понякога моят господар загрява дотолкова от желание, че прислужницата ми трябва да ни вее с пауново ветрило, докато двамата с него изпълняваме отново и отново танца на живота и смъртта.
Тази вечер той ще ловува на лунна светлина. Всички се стараят да отвлекат вниманието му от мен. Ако моят господар не дойде при мен тази нощ, прислужницата ще трябва да намаже охлаждаща паста от къна между бедрата ми, за да намали копнежа ми по него.“
Тони рязко затвори книгата. Де да имаше и тя малко паста от къна, за да охлади собствения си център на горещина и напрежение! Бе пламнала и задъхана. Знаеше точно как се е чувствала Джемдани, тъй като по време на четенето тя самата се бе превърнала в принцесата, а нейният господар естествено бе Леопардът.
За момента не можеше да понесе нито дума повече от еротичното повествование, но не можеше да устои на изкушението да хвърли поглед на „Кама сутра“. И с това допусна фатална грешка! Картините се размиха пред погледа й. Все едно че беше хипнотизирана от порочно-еротичните и същевременно изпълнени с интимна красота образи. Указанията на първата страница бяха следните: „Трябва да оковете душата му, преди да свържете тялото си с неговото при любенето.“
Девойката се загледа в тавана. „Да оковете душата му… да оковете душата му… да свържете тялото си с неговото…“
Бе изгубила всякакво усещане за реалност. Стаята се люлееше и всичко като че ли се изплъзваше от контрола й. Повече не можеше да обуздава чувствата си, не можеше да се справя с лъжата, в която живееше. Искаше й се да спре времето, после да го върне назад, така че да развали това, което бе направила, и всичко да застане на мястото си, както бе преди… преди.
Антония си наложи да диша бавно и да се успокои. Щеше да се справи със ситуацията.
ГЛАВА ДВАЙСЕТА
Адам Савидж оглеждаше търговските кораби, обявени за продан и се спря на един клипер.
Всичко бе просмукано с издайническата миризма на опиум. Именно поради тази причина реши да плати само половината от исканата цена. Чистокръвните коне, които бе купил от Уелския принц, трябваше да бъдат превозени до Идънуд, затова реши да убие с един куршум два заека. Щеше да отплава с кораба до Грейвзенд, за да види как върви, преди да направи предложението си.
Когато Тони получи съобщението, че настойникът й отива в Идънуд, си отдъхна с облекчение. Нещата се уреждаха от само себе си. Именно за днешния ден се бе съгласила да вземе участие в голямото надбягване до Ричмънд с файтони.
Тъй като не притежаваше файтон и коне, реши да се възползва от тези на настойника си.
Макар да бе безотговорно да използва без негово разрешение собствеността му, смяташе, че Савидж щеше да остане възхитен от подобна инициативност и безстрашие.
Надбягването беше за двойки. Шери щеше да вземе Аморет, любовницата на Чарлз Фокс бе Лизи Армистед и, разбира се, Джорджина щеше да партнира на Уелския принц. Тя обаче не му беше любовница. В момента мястото бе вакантно, тъй като беше запазено за Мария Фицхърбърт; тя притежаваше прекрасен дом на Марбл Хил в Ричмънд. Засега се държеше с престорена сдържаност и свенливост и се бе оттеглила извън Лондон, така че Джордж да хукне след нея. И той естествено така и направи. Говореше се, че ходел до Ричмънд всеки ден, което му даваше известно предимство по отношение маршрута на надбягването. Тони обаче знаеше, че всеки един от участващите мъже бе по-тежък от нея.
Надраска набързо бележка, в която канеше Доли да прекара следобеда в едно забавно състезание до Ричмънд, подписа я с лорд Антъни Лам и я прати до „Олимпиан Тиътър“. Бе уверена, че малката актриса няма да пропусне възможността да се озове сред обитателите и постоянните гости на Карлтън Хаус. После се отправи през Грийн Парк към Стейбл Ярд Роуд, където бяха конете и екипажите на Савидж.
Обзеха я угризения, когато видя блестящия, чисто нов файтон. Той беше лъскав и без драскотина.
За новата си придобивка настойникът й бе купил бързоноги коне. Те бяха по-различни от здравите впрегатни животни, които бе управлявала по пътя за Лондон, но Антония бе прекарала целия си живот сред коне.
Много държеше да спечели това състезание. Не само за да защити честта на брат си, а и за да спечели парите. Савидж се възхищаваше на способността да се правят пари. Копнееше да му покаже, че не само той може това.
Конярят впрегна конете, изведе екипажа и кимна към дългия камшик.
— Тези коне са много буйни, милорд. Не ги пипайте, преди да излезете от града.
Тони знаеше, че юздите бяха прекалено много за нейните възможности, а камшикът щеше да си остане на мястото. Качи се на високата капра; сърцето като че ли бе заседнало в гърлото й. Сложната работа бе маневрирането из лондонските улици. Стигнеше ли веднъж междуградския път, вече нямаше за какво да се притеснява.
За щастие не срещна никакви трудности, докато се движеше из града.
Антония успя да вземе доста плавно първия завой, а след втория, който я отведе в Грийн Парк, видя, че той бе почти задръстен от файтони и шумна тълпа.
Раздадоха на участниците ярки панделки във формата на цветя с номерца в средата. Когато Тони пое последната, тя се оказа тринайсети номер! Решимостта й се увеличи. Сама щеше да създаде късмета си. Измина още час, преди в хаоса да бъде въведен някакъв порядък. Това даде достатъчно време на Доли Досън да си пробие път през развеселената тълпа до файтона на лорд Лам.
Антония примигна при вида на крещящия тоалет, който бе избрала актрисата. Напудрената й перука бе твърде висока, украсена с алени макове; роклята и къдравият чадър за слънце също бяха яркочервени. За нещастие бяха в различни нюанси, които не си подхождаха. Младата жена привличаше погледите на всички присъстващи мъже и на всички коне, които се отдръпваха, за да й направят път.
Тони изруга наум, а след това галантно се приближи до своята гостенка, за да й помогне да се качи в каретата. Конярят й кимна и рече:
— Господ да ма убий, май трябваше да сложите капаци на очите на конете!
Доли се усмихна ослепително на Тони.
— О, толкова е вълнуващо, милорд. Чувствам, че кръвта ми кипва. — Дланта й се озова върху бедрото на Антония. — А вий как се чувствате, лорд Лам? — попита многозначително.
— Доли, предлагам да използваш ръката си, за да крепиш перуката.
Дадоха сигнал за стартиране и Уелският принц, на когото бе оказана честта да има номер едно, подкара файтона си. Той беше любител на високите скорости и очевидно нямаше намерение да се мае.
— Това е херцогиня Девъншир! — възкликна със страхопочитание актрисата. — Нимога да повярвам, че сми си кат’ приятелки с нейна милост!
Нейна милост беше неспокойна и непрекъснато подканяше Джордж да остави другите да гълтат праха зад тях. Тони не се притесняваше, че номер тринайсети трябва да потегли последен. Градските улици не бяха място за състезание. Предпазливостта трябваше да бъде водеща, докато не излезеше в полето.
Когато пътят се разшири и се появиха първите дървета, конете започнаха да набират скорост толкова бързо, че само за минути задминаха пет-шест от екипажите. Носеха се толкова стремглаво, че Доли можеше само да затаи дъх и да се моли да стигне жива и здрава до финала.
Антония забеляза, че пътят пред тях се стеснява, и опъна неохотно юздите, тъй като нямаше да има достатъчно място и за тях, и за файтона отпред. Точно тогава разбра, че железата на юздата явно се бяха оказали между зъбите на животните. Те препуснаха диво напред и задминаха каретата. Младата жена забеляза с ужас, че това бе файтонът на негово кралско височество.
Доли изпищя, тъй като аленият й чадър се обърна. Пусна дръжката му и се вкопчи с две ръце в седалката. Тони осъзна, че не може да контролира конете, и започна да се тревожи как щеше да ги спре, когато пристигнат в Ричмънд Парк.
Не помнеше кога задминаха останалите екипажи, но внезапно видя пред себе си Уайт Лодж, кралската резиденция. Портите на Ричмънд Парк бяха широко отворени и край тях се бе събрала малка тълпа. Когато влетяха през нея, бяха приветствани от радостни възгласи.
Тълпата и изкачването по хълма накараха конете да намалят темпото. Тони заби пети в пода на
