И той се потърка в корема й. Ръката му се насочи решително да хване едната й ябълка на любовта. Тя отмести ръката му не по-малко решително.
— Ако обещаете да се държите добре, ще ви позволя да ме отведете у дома с каретата си, но сега трябва да излезем навън или репутацията ми ще бъде опетнена.
— Ох, котенце, толкова си неумолима и същевременно — толкова нежна. Нека да се знае, че един принц се подчинява на твоите заповеди.
Беше приготвил малък златен медальон с миниатюрен свой портрет, но щеше да й го подари в каретата, където тя нямаше да може да му се изплъзне. А после щеше да поръча затворен файтон, за да я откара в дома й в Марбл Хил.
Тони погледна към слънцето и реши, че наближава четири часът. Безпокоеше се дали ще успее да откара екипажа на Савидж обратно в Лондон без инциденти. Насочи се към заградената поляна, където пасяха конете и помоли един от конярите да й помогне да ги впрегне в бургундскочервения файтон. На Доли като че ли не й се тръгваше.
— Остани, ако искаш — предложи Антония.
— Не, не мога, трябва да се върна в театъра. — Младата жена се поколеба. — Може ли да се движим малко по-бавно на връщане?
— Като охлюви, обещавам.
Увери се, че железата са добре прилепнали под езика на животните, и хвана здраво юздите още щом се качи на високата капра. По някакво чудо конете бяха решили да се държат добре и девойката, унесена от ритмичното, плавно движение на файтона започна да мечтае за Адам Савидж.
От тези мисли я изтръгна шумът на галопиращи зад тях коне. Обърна се притеснено и видя Бърнард Лам, хванал юздите, да налага с камшик животните на своята карета. В мига, в който тя опъна на свой ред юздите, нейните коне се спуснаха напред.
Разстоянието между двата екипажа започна да се увеличава, което отново доказа предимството на чистокръвните жребци. Тони се ужаси. Знаеше, че братовчед й не се състезава с нея, а нрави опит да я убие.
Нямаше абсолютно никакъв шанс да я догони тук, сред откритото пространство, но в Лондон.
Когато започнаха да изкачват Конститюшън Хил, Антония изрече наум благодарствена молитва, задето вече се движеха достатъчно бавно, за да могат да вземат завоя. Бе решила, че вече си е почти у дома, тъй като наближаваха Стейбл Ярд Роуд. В този момент обаче се появи екипажът на братовчед й и се устреми върху й.
Ако не беше каруцата, от която разтоварваха въглища за Ланкастър Хаус, щеше да успее да се отклони от пътя на Бърнард; при това положение обаче нямаше къде да ходи. Файтонът се преобърна и двамата пътници излетяха на паважа. Конете се спуснаха лудо напред, но за щастие лекият файтон не смаза Тони и Доли под колелата си.
Каретата на Бърнард не пострада, но от удара и той, и Анджела излетяха от седалката. Дългите крака на Антония предпазиха госпожица Браун да не удари главата си в бордюра. Доли седна и заплака, като държеше глезена си. Целият път бе покрит с въглища.
Настана хаос. Каруцарят сипеше цветисти псувни. Конярите от Стейбл Ярд Роуд изтичаха навън. Същото сториха и слугите в Ланкастър Хаус.
Тони никога досега не бе изпитвала такъв заслепяващ гняв. Грабна камшика и се насочи към омразния си братовчед, проснат на земята. Той вдигна ръце да се предпази и извика:
— Счупи ми проклетото ребро!
— Копеле такова, ще те убия — изкрещя тя.
Внезапно някой грабна камшика от ръката й.
— Какво, за Бога, става тук?
Девойката вдигна очи, срещна един леденостуден син поглед и замръзна.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
Денят на Савидж бе невероятно успешен. Конете му бяха настанени в новата конюшня в Идънуд, а клиперът бе се понесъл от Грейвзенд по Темза безпроблемно. Бе успял да го купи за определената от него самия цена и бе решил да го ремонтира и да го нарече „Летящият дракон“.
Когато отиде да остави жребеца си в конюшнята, веднага забеляза, че файтонът и новите му бързоходни коне липсват.
— Къде са другите ми коне? — попита младият мъж.
— Днес е денят на надбягването до Ричмънд, сър — обясни главният коняр.
Адам повдигна тъмните си вежди.
— Е, и?
— Лорд Лам…
— Кучият му син не би се осмелил! — избухна Савидж.
Точно в този момент навън се чу трясък, последван от викове.
— Това копеле се опита да ме убие! — информира го малко по-късно неговият повереник.
На Адам обаче му се струваше, че е станало точно обратното. Тони не само бе взел без негово разрешение конете му и бе направил на парченца новия му файтон, ами и сега се готвеше да нашиба с камшик падналия си братовчед, за да даде отдушник на гнева си.
— Жалко, че не е успял. Щеше да ми спести доста неприятности — процеди през зъби Савидж.
После помогна на разстроената Анджела Браун да се изправи, но тя не можеше да стои права поради изкълченото си коляно. Затова я вдигна и я постави върху седалката на здравата карета. След това занесе и Доли до нея. Помогна на конярите да разпрегнат чистокръвните му коне от счупения файтон. Огледа ги внимателно, като бавно опипваше глезените и коленните им сухожилия.
Когато се увери, че не са пострадали, Адам се върна на улицата, за да се оправи с войнствения каруцар.
— Ам’ скапан’те ми въглища? — попита той и удави въпроса си в нов поток от ругатни.
— Предлагам да ги приберете от пътя, преди да бъдете обвинен, че сте причинили злополука. — Убийствено спокойният тон на младия мъж накара въглищаря да преглътне псувните си. След това изгледа безчувствено Тони. — А ти можеш да му помогнеш!
Приближи се до Бърнард, който се опитваше да се надигне от земята.
— Какво стана? — попита го.
Младежът вдигна рамене.
— Карахме си. Каруцата с въглища се изпречи на пътя ни.
— Ще можеш ли да караш? — попита Адам.
Бърнард се ухили.
— Само едно счупено ребро не е способно да ме спре.
— Смел мъж — рече му одобрително. После се обърна към момичетата. — Добре ли сте и двете? — осведоми се учтиво той.
— Ами, аз няма да мога да се появя цяла седмица на сцената в това положение, нали? — заяви Анджела, като показа подутия си глезен.
Савидж бръкна в портфейла си и извади по няколко банкноти за всяка от актрисите, а след това ги изпрати заедно с Бърнард по пътя им. Антония и каруцарят все още не бяха прибрали разпръснатите въглища.
— Събери всичко и ще се убедиш, че трудът ти не е отишъл напразно — каза Адам и подаде парите на въглищаря.
Той докосна очерненото си кепе с очернената си ръка и пое чисто новите банкноти. Когато останките от файтона бяха натоварени, Савидж се обърна към своя повереник и рече:
— Когато свършиш тук, ще дойдеш вкъщи.
И си тръгна, без да благоволи дори да погледне към лорд Лам.
Щом го видяха да се отдалечава, слугите от Ланкастър Хаус започнаха да се подсмиват на младия лорд,
