файтона и опъна юздите с всичка сила, като викаше до прегракване:
— Тпруу, тпруу, тпруу.
Екипажът зави от пътеката и се понесе по тревистия склон. Зъбите на Доли затракаха силно. След като обиколиха парка, животните намалиха до лек галоп и най-после Антония успя да ги накара да спрат, буквално на косъм от току-що пристигналите други две карети.
— Чумата да ме тръшне — прошепна актрисата; маковете бяха увиснали безжизнено и й пречеха да гледа. — Ако туй нещо тук отговаря на разбирането ти за забавление, не разчитай повече на мен.
Тони скочи на земята, за да привърже с треперещи ръце юздите за едно дебело здраво дърво, преди дяволските коне да са решили да хукнат отново. След това се отпусна на тревата, за да си поеме дъх.
Изненада се, когато осъзна, че радостните викове са насочени към нея.
Внезапно младата жена започна да се смее, а успокоилата се Доли се усмихваше на мъжете, които се надпреварваха кой да й помогне да слезе от файтона.
Следващият час премина като в мъгла за Антония. Уелският принц, недоволен от загубата, заяви кисело пред приятелите си, че щеше да спечели без проблем, ако не бил неидентифицираният яркочервен обект, който умишлено плашел кончетата му.
Пристигането на Мария Фицхърбърт обаче го накара да забрави за надбягването. Чакаше го безкрайно по-ценна награда и нея възнамеряваше да спечели. На поляните на Ричмънд Парк вече се приготвяше пикник. Лакеите постлаха снежнобели покривки върху сгъваеми маси и започнаха да носят храни и напитки за кралските гости.
Тони се разхождаше между веселящите се хора и приемаше с кимване поздравленията. Непрекъснато си представяше лицето на Адам, когато научи, че е спечелила голямото конно надбягване до Ричмънд. Доли бе махнала увехналите макове и без аления чадър червената й рокля изглеждаше доста привлекателна. Радостта на Антония се изпари в мига, в който се озова лице в лице с Бърнард Лам.
— Здрасти, брат’чед.
Тя го изгледа невярващо.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Доли и Анджела Браун вече водеха оживен разговор.
— Състезавам се, също като теб, братовчеде — отвърна провлечено Бърнард. — Защо иначе ще бъда тук?
Точно това и тревожеше Тони. Беше готова да се закълне, че не го бе подминавала по време на надбягването. Вярно бе обаче и че не си спомняше да е надминавала и Шери и останалите.
Бърнард злобно изрече:
— Бих те поздравил, ако не беше очевидно, че не твоите умения, а по-добрите коне спечелиха състезанието.
— Да, а сега си гледай работата — отвърна натъртено девойката и видя със задоволство как братовчед й се ядоса.
Отмина с надеждата, че Доли ще остане с приятелите си. Тя обаче се помъкна след нея. Очевидно за нищо на света не желаеше да пропусне възможността да бъде до лорд Лам, когато получава наградата си.
Уелският принц пое дебелата кесия от своя адютант, лорд Онзлоу, и се приближи до Мария Фицхърбърт. Красотата й смая Тони. Явно във Франция дамата се бе научила как да се облича. Кожата на лицето й бе като каймак и рози, а великолепните й златисторуси коси падаха на вълни върху раменете. Прекрасните извивки на гърдите й отнемаха дъха на околните, макар да бяха прикрити от рокля със скромно деколте.
Тя подаде кесията на Антония, която галантно удари токове и вдигна меката бяла ръка на Мария до устните си. Тълпата аплодира, а Шери се приближи веднага, за да иска заем.
— Разкарай се! Намери си друг будала, за да го оскубеш!
Доли се изхили.
— Негово кралско височество ще бъде оскубан, преди да е свършил денят.
— Не, прекрасната дама отказва да бъде любовница на който и да било мъж — уведоми я Шери.
— Той не е който и да било мъж, той е принц. Тя е много умна. Сигурно иска да получи бижута.
— Или нещо по-скъпо — обърна се към Тони Шеридан. После се усмихна на актрисата. — Какво те кара да мислиш, че е умна, скъпа?
— Нарекла е къщата си „Марбл Хилс“9, нъл’ тъй? Все едно чи прави реклама на гърдите си.
— За Бога, това ми прилича на извадка от пиеса!
Доли изгледа замислено събеседника си и заяви:
— Аз съм актриса!
— Не може да бъде! — възкликна той, като успя да запази сериозна физиономия.
В този момент обаче Аморет го хвана под ръката и го помъкна по-далеч от амбициозната Доли.
Негово кралско височество не можеше да отдели очи от мраморните хълмове на Мария Фицхърбърт и копнееше да ги подържи в дланите си. Тази мисъл го възбуди.
Принц Джордж беше положил големи, но напразни усилия да примами Мария в Уайт Лодж, за да може тя да изучи помещенията, а след това той на свой ред да проучи някои нейни части. Беше ходил в Ричмънд всеки ден без изключение в продължение на цяла седмица. Беше го гощавала с чай и кекс, с бонбони и целувки, но не му беше помогнала да получи облекчение.
В началото бе гледала на него като на момче. Тя беше с шест години по-възрастна от него, два пъти омъжвана и овдовяла. Когато разбра, че онова, което изпитва към нея, е любов, се почувства поласкана. Това бе нещо съвсем ново за нея — и двамата й съпрузи бяха възрастни джентълмени, с които се бе справяла без проблеми. Негово височество обаче беше изключително властен и този факт я възбуждаше доста, но въпреки това се чувстваше значително по-опитна, когато се сравнеше със своя много високопоставен и много млад обожател.
Принцът хвана ръката й и я стисна многозначително. Тя се изправи рязко, най-сетне приела предложението му да влезе в Уайт Лодж. Ако му позволеше да я целуне, това трябваше да стане насаме.
— Сладко котенце, сложи си лапичката в моята — помоли я Джордж.
Госпожа Фицхърбърт постави дланта си върху неговата и се запита дали бе възможно да застанат така и пред брачния олтар. Щеше да стане Уелската принцеса, а още по-късно — и кралица на Англия! Това естествено бе неосъществимо заради проклетия Брачен закон, приет неотдавна. Но кой знае, ако бе писано, всичко бе възможно.
Добрите маниери на Джордж не му позволиха да я заведе в някоя от спалните, затова я поведе към един от малките салони за интимни срещи. Затвори решително вратата след тях и придърпа Мария в обятията си. Тя му разреши да я целуне и след това се опита да се отдръпне, но една целувка очевидно не бе достатъчна за негово височество. Всъщност тя само още повече разпали желанието му. Ръцете му не я пускаха, а в това време устните му започнаха да слизат по-надолу. Този път целувката му не беше нежна, а страстна.
— Ваше височество — въздъхна тя, а гърдите й започнаха да се повдигат и спадат с нарастващо вълнение.
— Котенце, не ме наричай така. Не искам официалности помежду ни, искам да бъдем в интимни отношения.
Мария се изчерви силно. Беше й се случвало, макар и не особено често, да има подобни отношения, но само с верните си, значително по-възрастни съпрузи.
Принцът я целуна отново и притисна възбудения си член в меките й бедра, за да й покаже колко я желае.
— Не бъди жестока, писанке, не разбивай сърцето ми, Мария.
Млад, буен ухажор бе нещо ново за нея. Той беше галеник на обществото, изключително разглезен и свикнал да получава почти всичко, което поиска. Жената внезапно осъзна с каква власт разполага той. А тя можеше да накара младия жребец да яде от ръката й.
— Принц Джордж, ако не се държите както подобава, ще припадна.
— Сладка котанке, ако не бъдеш мила с мен, ще умра.
