заслужаваше друго. Позволи си да се отдаде на мечти, в които Бърнард вече не застрашава живота й. Можеше отново да се превърне в дама… е, може би не точно дама, знаеше прекалено много неща, за да бъде дама, но можеше да бъде жена. А това не беше ли хиляди пъти по-добро от дама?
Тони се изчерви, после повдигна брадичка. Ако Адам Савидж паднеше в краката й, щеше да го прескочи! Крайно време беше да престане да се отдава на мечти. Омразният й братовчед нямаше да издъхне от едно счупено ребро. Ако искаше да го види мъртъв, трябваше да го убие. Дуел! Това бе отговорът. Щеше да го предизвика на дуел и да го застреля! Щеше да отмъсти за брат си! Дори Библията проповядваше принципа око за око.
Адам Савидж размишляваше какво да прави с Тони. Поне присъствието на Доли щеше да му спести грижите около неговата девственост. Отново поклати глава, когато се сети за нахалството му да вземе чистокръвните коне без негово разрешение и да участва с тях в състезанието. И на всичкото отгоре да победи!
Момчето имаше право за едно нещо. Трябваше да ти стиска, за да постъпиш така. Определено беше крайно време да използва този буен дух за по-полезни неща. Реши да вземе своя повереник със себе си при пътуването до континента.
Тони можеше да купи своята стока за Индия. И това щеше да бъде чудесно прикритие за контрабандната операция, която възнамеряваше да предприеме той самият. Ако не го лъжеше паметта, венецианският карнавал трябваше да се състои скоро. Той се бе превърнал в нарицателен за духовния упадък. По време на него мъже и жени кръстосваха улиците в търсене на нови връзки.
Докато подготвеха „Летящият дракон“, щеше да разполага с достатъчно време за освещаването на Идънуд. Щеше да изложи на показ богатствата на новия си дом пред лондонската аристокрация и да покаже на всички, живеещи в съседство, кой щеше да контролира целия район. Беше откупил място в долната камара, но за да го запази и след изборите, имаше нужда от гласове. Това не го тревожеше. Лесно можеше да спечели мнозинство — като обещае по пет шилинга на всеки, който гласува за него.
Слънцето едва беше изгряло на следващата сутрин, когато Савидж вече набираше новия си екипаж из лондонските докове. Нае дори двама индийски моряци, които бяха плавали за него преди години, когато въртеше незаконната търговия в Китай.
По време на закуска предаде на Слоун списъка с имената на гостите, така че да може да разпрати поканите за уикенда. В единайсет беше на Кързън Стрийт, за да покани лейди Рандолф в Идънуд, и да предаде на Тони дълъг списък с мебелите и всичко останало, необходимо за спалните на гостите.
Антония беше смаяна, че той не й се сърдеше вече за случилото се предишния ден, и поласкана, че има достатъчно доверие във вкуса й, за да й възложи такава отговорна задача като мебелирането на Идънуд.
— Защо не отидеш няколко дни по-рано в Грейвзенд? Джон Бул ще приеме с радост предложенията ти за приема. Това е първият му опит да забавлява англичани и за пръв път го виждам угрижен.
Девойката сведе поглед към безкрайния списък в ръката си, като се питаше дали настойникът й говори сериозно.
— Имам само една седмица дотогава — промълви едва чуто тя.
— Мили Боже, момко, светът е създаден за една седмица — рече натъртено Адам.
С неоценимата помощ на Роз и господин Бърк Тони се отдаде на изключително приятната за нея задача да купува мебели в Инс и Мейхю, Вайл и Коб, и в магазина на Робърт Мануоринг. Беше в стихията си; беше решила всяка една от стаите да представя майсторството на известен лондонски мебелист.
Девойката подбираше всичко с огромно удоволствие. Покупките й трябваше да бъдат доставени в Идънуд не по-късно от четвъртък на обяд, за да могат да приготвят стаите най-късно до петък сутринта, тъй като се очакваше първите поканени да пристигнат в петък вечерта.
Джон Бул приветства Тони като завръщащия се блуден син. Веднага се наговориха да подготвят до съвършенство всички помещения за пристигането на Савидж. За щастие икономът разполагаше с малка армия от слуги, които печелеха в Идънуд повече, отколкото в която и да било друга богата къща в Англия. Затова те с лекота носеха мебелите по украсените с изящна дърворезба стълби и стояха търпеливо, докато младият лорд Лам решаваше как да ги разположи, и след това изпълняваха охотно указанията му. Беше наистина смайващо колко добре подхождаха килимите и френските тапети с избраната от Антония мебелировка. Явно с Адам имаха сходни вкусове.
Когато Савидж се върна и обиколи своя малък рай, той остана напълно доволен от изключителните усилия на своя персонал, благодарение на които домът му бе превърнат в дворец.
Поруменяла от похвалите, Тони бе щастлива, но и уморена. Присъствието на нейния настойник винаги нарушаваше душевния й покой, затова с радост се оттегли. Реши да спи в синьо-златната стая с великолепните френски тапети, но Киринда грациозно се доближи към нея със свещник в ръка и прошепна:
— Господарят нареди да ви отведа в китайската спалня, милорд.
Антония прехапа устни, за да не се разсмее. Китайската тема се бе превърнала в повод за закачки между нея и Адам и те й доставяха истинско удоволствие. Щом се озова в леглото, притисна колене към гърдите си. Не беше се чувствала така щастлива от дълго време. Маскарадът, в който се бе превърнал животът й, имаше и своите плюсове. Адам Савидж бе позволил на Антъни да се превърне в част от живота му, макар да се съмняваше, че щеше да разреши подобни волности на Антония. Девойката въздъхна и се прозя; надяваше се да сънува своя настойник.
Не се случи нищо подобно обаче. Видя се на студената утринна светлина с черна маска и дълга пелерина. Ледени пръсти стиснаха сърцето й, когато избра дълъг пистолет от някаква кожена кутия. Бавно започна да пристъпва по някаква поляна, докато секундантът й преброи до десет. На девет нейният противник, очевидно човек без никаква чест, се обърна и стреля. Тя усети как куршумът разкъсва гърдите й, все едно, че беше нагорещено до бяло парченце желязо, което след това избухна в кървавочервени цветове.
Бърнард Лам свали маската си и промърмори:
— Благодарен съм за това, което ще получа. Амин.
Когато утрото настъпи, Тони изпъшка и се обърна. Струваше й се, че изобщо не е спала. Слезе уморено от леглото с дракона и направи гримаса — болеше я всичко. Въпреки това се оживи, когато се появи Киринда с бележка от Савидж. Прочете нетърпеливо съдържанието й:
Тони, сложи някакви стари бричове и ела да видиш чистокръвните коне, които откраднах от НКВ.
Може би имаше нужда точно от една разходка. Джон Бул й бе казал, че Адам възнамерявал да осигури коне за всичките си гости, в случай, че им се прииска да пояздят. Предишния ден бе прекалено заета, за да стигне до конюшните. Сега обаче навлече набързо бричовете си за езда.
В отделенията на конюшнята имаше първокласни чистокръвни представители на конския род. Десетина коняри лъскаха усърдно.
— Как, по дяволите, можеш да спиш до толкова късно? — приветства я дълбок глас.
Антония се завъртя, подразнена от закачката. Савидж стоеше пред нея в стари бричове и риза с навити до лактите ръкави. В ръцете си държеше лопата; очевидно чистеше конюшнята.
— Несъмнено имаш достатъчно коняри за тази работа — рече натъртено тя.
Пламъкът в очите му не й хареса. Понечи да се оттегли колкото се може по-бързо, но ботушите й като че ли се бяха сраснали със сламата.
Без да се опитва да скрие, че реакцията й го е развеселила, Савидж заяви усмихнато:
— Нищо друго не развива толкова добре както мускулите, така и характера, както риенето и гребането. — Подхвърли една лопата на своя повереник. — Трябва да придобиеш малко и от двете, Тони.
Първата й мисъл бе да захвърли съдържанието на лопатата в арогантната му физиономия; тогава обаче Савидж щеше да има повод да натрие нейното лице в конската тор. Сякаш прочел мислите на своя
