повереник, младият мъж заяви:
— Казват, че помагало мустаците да пораснат по-бързо.
Гордостта не й позволяваше да откаже да свърши тази работа; стисна зъби, вдигна лопатата и се зае с работа. Дори започна да си подсвирква, за да изтрие доволната усмивка от лицето на Адам. В интерес на истината той вече бе свършил три четвърти от работата.
— Оставил си ми само девет отделения — провикна се бодро тя, когато той се запъти навън за прясна слама.
Струваше й се, че бяха минали часове, когато чу стъпки зад гърба си. Бе успяла да почисти едва шест от отделенията, а вече бе останала без сили. Изправи гръб и се обърна. Подигравателната усмивка на лицето на Бърнард Лам я вцепени.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Тони.
— Ако не се лъжа, точно това бяха думите ти и в Ричмънд, скъпи братовчеде — заяви новодошлият. — Започваш да ставаш досаден.
Изведнъж младата жена намери предостатъчно сили да загребе пълна лопата с конска тор.
— Тони! — Дълбокият глас я накара да замръзне. — Господин Лам е сред поканените. Предлагам да се измиеш.
Антония присви устни.
— Съмнявам се, че дори великолепната ти баня ще успее да премахне вонята в носа ми!
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРА
Тони се изкъпа. Облече се като за езда, макар да се очакваше цял ден да пристигат гости.
Младата жена се отправи към кухните, за да избегне братовчед си. Спря се при вида на невероятното количество приготвена храна.
Вдъхна с удоволствие аромата на подправките.
— Тук ухае направо грешно.
— Казах на негово превъзходителство, че това ще скандализира гостите му — въздъхна със съжаление Джон Бул. — Поводът е доста подозрителен.
— Щастлив — промърмори под носа си Антония.
— И щастлив — съгласи се индусът.
— Мога ли да помогна?
— А, да, действително, господарю. Ще бъдете ли така любезен да помогнете с инспекцията. Вие знаете по-добре дали униформите са годни за вашата прелестна страна.
И той отвори вратата към съседното помещение, където десет-петнайсет човека обличаха ливреите си. Девойката усети, че бузите й се затоплят при тази гледка, но прехапа устни и отвърна очи от онези, които все още не бяха успели да навлекат атлазените си панталони.
Ливреите бяха подбрани с вкус в приятен сив цвят със снежнобели чорапи и черни обувки. Джон Бул подсмъркна.
— Бях поръчал алено със златни ширити, но негово превъзходителство се възпротиви.
На Антония й се искаше да се съгласи с иконома и да заяви, че Савидж е сгрешил в избора си, но както обикновено настойникът й бе прав и това я подразни.
— Мисля, че можеш да се довериш на неговата преценка.
— А, не винаги — отвърна индусът. — Понякога той се огражда с лоша компания и поема безумни рискове. Крайно време е да се откаже от контрабандата и да улегне.
„Контрабанда! Боже мили, това обяснява доста неща! — помисли си Тони. — Корабите му, богатството, белега!“
— Ако сте привършили с анализа на характера ми, бих се зарадвал да получа помощта ви — заяви току зад нея Адам.
— Странно, обикновено се справяш така добре с всичко сам — отвърна девойката. — Не си ли съгласен с мен, Джон Бул?
— О, да, той настоява да се обслужва сам.
— Не се и съмнявам — присви очи младата жена.
Савидж не обърна внимание на саркастичния й тон.
— Тъй като съпрузите и съпругите мразят да си правят компания едни на други, помислих, че би могъл да забавляваш граф Оксфорд, докато аз…
— Обслужваш графинята ли? — прекъсна го Антония.
— Не бих употребил такива груби слова, но бих искал да остана насаме с нея за около половин час. Бъди добро момче и покажи конете на Оксфорд.
Тони беше бясна. Настойникът й доказваше, че репутацията му не бе по-добра, отколкото можеше да се помисли по вида му; колкото до графиня Оксфорд, тя вече бе известна като „паднала жена“. Антония си казваше гневно, че изобщо не ревнува. Но когато същото се повтори и със съпругите на лорд Гровнър, граф Хънтингдън и лорд Шелбърн, тя вече кипеше.
Изглежда, елегантно облечените дами изпитваха неудържимо любопитство да разглеждат спалните, докато съпрузите им тичаха към конюшните. Савидж беше чисто и просто една похотлива свиня и имаше дързостта да слага рога на благородните си гости буквално под носа им.
Тони нямаше време да размишлява повече по въпроса, тъй като в този момент пристигнаха едновременно четири карети. Сред новодошлите бяха Розалинд и лейди Джърси. Разпозна веднага и Джорджина Девъншир и се закле да не оставя Адам насаме с всепризнатата лондонска красавица. Когато влязоха в къщата, девойката забеляза, че той разговаря с неколцина джентълмени и следователно задачата да забавлява Джорджина и останалите дами се падаше на нея.
— Антъни, скъпи — провикна се Франсис Джърси, — кълна се, че си пораснал, откакто те видях за последен път. Извисяваш се като върлина над мен. — След това прошепна многозначително: — Дойдох да хвърля поглед върху наложницата му.
— Киринда не е наложница, лейди Джърси — отвърна Тони, а сърцето й се сви от мъка.
Франсис вдигна ръка и я потупа по бузата.
— Какво невинно момче си само.
Поведе поканените към елегантната трапезария, чиито стени бяха покрити с розова коприна. Във всеки ъгъл на помещението имаше по една изящно украсена с дърворезба камина на братя Адамс, разположена сред множество огледала, в които кристалният полилей се отразяваше многократно. В него бяха поставени триста светлорозови свещи, ухаещи леко на роза.
Джорджина затаи дъх.
— О, и аз трябва да си направя една стая в розово. Така на човек му се струва, че живее в цвете.
Франсис Джърси я тупна лекичко с ветрилото си.
— Имаш изключително снизходителен съпруг, Джорджина. Той не само се прави, че не вижда дребните ти прегрешения, ами и ти осигурява небивал разкош.
— Божичко, мъжът ми дори не знае дали съм жива, Франсис. Бизнесът и политиката заемат всеки негов миг, когато е буден. Монополизирал е господин Савидж до такава степен, че запознанството ни е все още на етапа на флирта, кълна се.
— Но не за дълго, ако те познавам добре, хитрушке. — Лейди Джърси повдигна деликатно рамене и гласът й отново премина в шепот. — Всички лондончанки мечтаят да опитомят дивия звяр. Още с пристигането си се прочу като женкар.
— Роз, нека ти покажа зимната градина — предложи Тони, за да промени темата на разговор, но Джорджина и Франсис продължиха да я разнищват.
— Говори се, че се интересувал от политика.
— Трябва да е така — заяви провлечено Антония, — тъй като тази сутрин замъкна до спалнята си всички съпруги на по-важните лондонски мъже.
Лейди Девъншир придоби определено засегнат вид и девойката изпита моментна радост.
Роз не последва двете жени в зимната градина, а хвана внучка си за ръката.
— Тони, това бе недвусмислен намек. Какво искаше да кажеш?
