— Той е развратник. Всеки ден забавлява титулувани дами на Халф-мун Стрийт и всяка вечер ходи в бордей.
Неочаквано очите й се напълниха със сълзи; баба й учудено я изгледа.
— О, скъпа, ти май си влюбена в него.
— Не ставай смешна!
— Нямаше да се държиш така, ако не си влюбена — понижи глас Роз.
Антония подсмръкна.
— Това е заради къщата… Идънуд. Влюбих се в къщата му.
— Ти и още стотина други жени — добави сухо лейди Рандолф.
— Точно това е и скапаният проблем, нали? — възкликна внучка й, като избърса гневно сълзите си.
— Ако продължаваш в този дух, той ще открие, че не си Антъни.
Тони се овладя на мига. Целуна баба си по слепоочието.
— Не се притеснявай. Признавам, че той ме подлудява, но няма да се поддавам на истерията. Ще я запазя за дневника си.
След това се усмихна на Розалинд и се отправи към зимната градина.
Все едно, че се озова в друг свят. Въздухът бе топъл и влажен и ухаеше силно на екзотични цветя. Таванът бе огромен, боядисан в зелено стъклен свод, а под него се виждаше умалено копие на цейлонската джунгла. Накъдето и да погледнеше, всичко плуваше в цвят и зеленина — виещи се растения, бамбук, палми, бананови дървета.
Сред тази пищна зеленина Киринда бе седнала на ръба на фонтан, в който риби на черни и златни линии се стрелкаха измежду водните лилии. С изкусително нежния си, музикален глас тя изброяваше имената на различните орхидеи на лейди Джърси и херцогиня Девъншир. Тони отново изпита ревност при вида на екзотичната красота на Лотосов цвят.
Откъм входа се дочу дълбок глас.
— Всичко в Цейлон омагьосва сетивата.
Всички жени, които се намираха в зимната градина, бяха като хипнотизирани. Магията бе развалена от Руни, който бе пуснат да лети свободно. Той кацна на рамото на Савидж и изграчи:
— Дяволска примамка! Покай се!
— О, колко комично — провикна се Джорджина. — Адам, скъпи, трябва да го имам на всяка цена!
Антония затаи дъх, когато настойникът й намигна.
— Тази птица струва цяло състояние — обърна се към своята гостенка младият мъж. — Никога няма да се разделя с Рупи.
Внезапно Тони се почувства по-добре. Сама не знаеше защо.
— Идънуд е великолепен, господин Савидж — обади се Роз.
Лейди Джърси отбеляза:
— Очевидно всеки детайл е избиран с любов.
— Заслугата е предимно на лорд Лам. Именно той е давал предложения на Уайт по време на строежа на Идънуд, а след това избра почти цялата мебелировка. Дори тази зимна градина е негова идея.
Антония се изчерви, но похвалата стопли душата й. Джорджина я погледна замислено.
— Реших да направя основни промени както в дома ни в Бат, така и във вилата в Чизик. Тони, нали ще ми помогнеш с познанията и съветите си?
Тони по-скоро би яла пясък, отколкото да направи това. Погледна към своя настойник и му намигна на свой ред.
— Китайски стил! Според мен мебелите в този стил ще се превърнат в новата лудост на висшето общество.
— Е — отвърна неохотно херцогиня Девъншир, — негово височество прави къщата си в Брайтън в ориенталски стил, а всички знаят, че Джордж има безупречен вкус.
Лейди Джърси, някогашна съперница на Джорджина, се обади с меден глас:
— Негова светлост не те придружи днес. Едно птиченце ми каза, че отново е в Ричмънд.
Херцогиня Девъншир хвърли самодоволен поглед към своята събеседничка.
— Той ме помоли да ти предам нещо, скъпи Адам. Ще пристигне утре, за да разгледа Идънуд и да поговори по делови въпроси с теб.
— Моля, предай му, че за мен ще бъде чест да посрещна негово височество по всяко време, по което избере да ме посети — отвърна любезно младият мъж.
— А сега да вървим, все още не съм разгледала градините и парка. Оставям на теб да оседлаеш един от чистокръвните си жребци за мен, така че да пояздя малко из твоите земи.
Савидж се усмихна.
— Тони ще има честта да свърши тази работа вместо мен. А аз отивам да доведа и другите желаещи да яздят.
Антония неохотно се подчини и я поведе към конюшнята. След малко се появи и Савидж, съпроводен от шестима мъже и четири жени. Той повдигна Джорджина на едно от оседланите със странично, женско седло животни; ръцете му се задържаха малко по-дълго от нужното на тънката й талия и той се усмихна току в красивото й лице.
— Извини ме, миличка, но двайсетина от съседите ми пристигнаха току-що, а гласовете им ще ни бъдат нужни, за да остана в Долната камара, нали знаеш.
Младата жена нацупи хубавите си устни.
— Винаги става така, че губя мъжете заради политиката. Тя е доста взискателна любовница.
Докато наблюдаваше тази размяна на любезности, на Тони й се стори, че помежду им премина електрически заряд? Божичко, нима вече бе легнал и с Джорджина?
Отвратена, тя се обърна, за да помогне на другите дами да се качат на конете си. Една от тях бе толкова млада, че гърлото й се сви при вида на възрастния мъж до нея. С облекчение разбра, че лорд Харви бе довел дъщеря си. Шарлот не можеше да отдели поглед от Тони Лам. Напоследък беше срещала на няколко пъти името му в скандалните рубрики на вестниците, а сега, след като бе видяла и самия него, бе решила, че е прекрасна партия за женитба.
Джорджина тръгна първа и мъжете забързаха след нея. Антония умишлено остана последна; не беше в настроение и знаеше, че не става за компания. Шарлот обаче от своя страна търсеше възможност да остане насаме с привлекателния млад лорд.
— Баща ми обеща един бал за идния сезон. Ще дойдете ли и вие, лорд Лам?
Тони понечи да скастри младата госпожица, но в този момент забеляза колко нежна и уязвима е тя.
— За мен ще бъде чест, стига да съм в Лондон, милейди. — И побърза да добави, за да я обезкуражи: — Не е ли по-добре да побързаме да настигнем другите? Реката е съвсем наблизо.
Момичето се изчерви и сведе ресници.
— Бих предпочела да яздим през гората, милорд.
Боже мили, някое разгонено младо конте щеше да си направи истински пир с невинната й спътничка. Откакто бе станала част от мъжкия свят, Антония бе разбрала, че не съществуват неща като кодекс на честта, щом ставаше дума за жени. Всички мъже бяха развратни и вдигаха женските поли толкова често и нехайно, колкото и щипката емфие към носа си.
Светостта на брака бе другият голям мит. Цялото общество се подиграваше с верността. Не съществуваше такова нещо като верен съпруг. Беше ли чудно тогава, че възрастните жени вече не възхваляваха целомъдрието? Савидж се бе оборудвал с цяла конюшня от жени така, както си бе осигурил завиден брой чистокръвни коне и всички те изгаряха от желание да бъдат яздени!
Гневът на Тони се разгаряше. Затова и не обърна внимание, когато нещо профуча край ухото й. Конят й се подплаши, а Шарлот извика:
— Какво беше това?
Внезапно кръвта замръзна във вените на младата жена; обзе я ужасяващо предположение. Само след минута свистенето се повтори и един куршум се заби в дървото зад нея.
— Някой стреля по нас!
Момичето изпищя, когато лорд Лам грабна юздите на коня и заби токове в хълбоците му, за да го
