хвана девойката за ръката и я поведе надолу към партера. Тя усети как топлината преминава от дланта му нагоре по ръката й. Настойникът й бе облечен в черно. Полу-маската на черен леопард, която свършваше току над устните му, скриваше белега. От широките му рамене се спускаше черна пелерина. Знаеше, че за нея той представлява далеч по-голяма заплаха от раджата.
— Как да ви се отблагодаря, милорд? — попита задъхано Тони.
— Ще измисля нещо, пеперудке. Ти си англичанка?
Устните й се извиха изящно. Черните ресници запърхаха непосредствено над бузите й, а след това се вдигнаха, за да разкрият светлозелени очи.
— Покровителството си ли ми предлагате, милорд?
— Срещу всичко, освен мен самия, шери.
Макар да бе висока за жена, двамата стояха толкова близко един до друг, че й се наложи да повдигне глава, за да вижда лицето му. Той поднесе ръката й към устните си. При допира на горещите му устни до кожата й Антония усети как цялата й ръка до рамото изтръпна.
— Вие също сте англичанин — промълви тя.
— Може би по рождение, но не и по природа.
— Леопард ли сте по природа?
Младата жена облиза долната си устна с връхчето на езика.
Светлосините очи на Адам потъмняха от желание. Искаше му се да оближе тази сочна, пълна устна, преди да целуне притежателката й.
Тони потрепери; цялото й тяло започваше да гори.
Савидж все още не пускаше ръката й. Бе заинтригуван от нейната красота, младост и националност.
— Имам предложение за вас, милорд.
Колко комично. Не се ли очакваше от него да направи предложение на дамата?
— С огромно удоволствие бих прекарал час-два с вас, шери. Имате ли име?
Тя поклати глава и ъгълчетата на устата й се извиха нагоре в загадъчна усмивка.
Щеше да целуне тези ъгълчета, след като опустоши чувствената й долна устна. Искаше му се да я вдигне и да я отнесе в леглото на горния етаж, без да губи повече време, тъй като така или иначе точно там щяха да се озоват. Все пак реши да не прибързва. Тя беше много млада. Не трябваше да я плаши още в самото начало.
Сложил ръка на кръста й, Адам я поведе навън, а след това — в едно от любимите си заведения, бар с масички, наредени покрай арковидни прозорци, които гледаха към лагуната. Небето беше тъмнопурпурно, пламъците на свещите примигваха и в напудрените й със златен прашец коси се отразяваха милиони огънчета. Поръча шампанско и за двамата.
После вдигна чашата от венециански кристал.
— Пия за вашата красота и загадъчност, кралице Маб.
Пръстите й си играеха с ръба на чашата й. Значи той също мислеше, че тя изглежда като кралица от приказките.
— И така, какво предложение имахте наум? — изрече снизходително младият мъж.
— Отскубнах се за една нощ от моя опекун. Търся си любовник.
Дори на приглушената светлина забеляза червенината, разпространила се по бузите й. Покри дланта й със своята. Непознатата не видя развеселения блясък в очите му.
— Нека да отгатна. Накарали са ви да се омъжите без любов и затова копнеете да се запознаете с еротичните наслади.
Тя се засмя; точно това бе и неговата цел.
— Никога няма да се омъжа. Обстоятелствата не го позволяват.
Умът му започна да прехвърля пъргаво евентуалните причини. Манастир? Напълно възможно. Родител- инвалид? По-вероятно.
— Никога е доста дълго време. Обстоятелствата се променят. Ако се съглася да ви стана любовник за една нощ, някой ден може да съжалявате горчиво за това.
— Никога! — заяви убедено Антония.
— Какъв опит имате? — попита поразен Савидж.
— Никакъв — отвърна едва чуто тя.
Той стана с намерение да си върви.
— Простете, шери, но това е невъзможно.
— Моля ви, не ме изоставяйте! Аз съм девица, уморена до смърт от това безкрайно продължило състояние. Нима е толкова безсрамно от моя страна да копнея за една нощ на наслада?
— В това изобщо няма нищо срамно, шери. Просто времето, с което разполагаме, е твърде кратко, за да ви доставя удоволствието, което търсите.
— Тогава просто ми разкрийте мистериите на секса.
— Когато мъж разкъса бариерата на едно младо момиче, има кръв и болка. Мъжът все пак изпитва известно удоволствие, но не и жената, уверявам ви.
Очите й се разшириха. На Савидж му се стори, че би могъл да се удави в зелените им дълбини.
— Обичайте ме тази нощ — опита отново да го изкуши тя, като облиза долната си устна.
Слабините му пламнаха. Каза си, че е глупак. Беше си представял изпълнена с удоволствия нощ в обятията на някоя сладострастна жена, която щеше да утоли ненаситното му желание, а вместо това се бе озовал в компанията на млада англичанка, която го умоляваше за мъжествените му услуги.
— На колко години сте? — попита той.
— Се… осемнайсет — прошепна девойката. Лъжата бе очевидна.
Кръвта нахлуваше в долната част на корема му с алармираща мощ и скоро нямаше да може да си намери място от желание. Боже, ако й откажеше, тя щеше да потърси друг. „Не се преструвай, че го правиш, за да я предпазиш“ — обади се някакъв подигравателен глас. Щеше да й даде последна възможност да се оттегли.
— Струва ми се почтено да ви предупредя — тялото и лицето ми са в белези. Ще ви отблъсна.
— Няма такава опасност — заяви тържествено Тони, а ръката й хвана неговата.
— В такъв случай довършете шампанското си, кралица Маб, и да отлитаме. На път съм да открия дали наистина по-блажен е онзи, който дава, а не който получава.
Тази вечер наистина трябваше да изиграе ролята на принца на глупците. Даде си дума, че това щеше да бъде наистина последният път, в който ще се притича на помощ на изпаднала в неволя девица.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА
Леопардът я поведе по стъпалата, водещи до канала и чакащата гондола, и даде инструкциите си на местния език.
— Винаги ще си спомняш, че любовната ни история започна в една венецианска гондола.
Стъпи на дъното, обхвана тънката й талия със силните си ръце и я пренесе до себе си. Жестът бе изключително интимен. Двамата стояха близо един до друг с ускорен от възбуда пулс.
Дъхът й секна, когато Савидж я дръпна да седне върху меката седалка в задната част на гондолата.
— Ела.
Гласът му бе богато, тъмно кадифе, подканящ, мамещ, неустоим.
Той разкопча черната си копринена пелерина и покри с единия й край възглавниците. Тя се отпусна до него в малкото копринено гнездо, което й предлагаше.
— Къде ме водиш?
Гласът й бе едва доловим, като въздишка.
— Към края на времето… към ухаещите градини на Елисейските полета… към края на земята.
Думите му бяха пълни с обещания. Адам се облегна, разтвори бедра и притисна гърба й към себе си.
Тони имаше чувството, че се допря до солидна стена от мускули. Горещината проникна от неговото тяло в нейното — шокираща, пареща, предизвикваща тръпки. Сърцето й лудо препускаше, главата й бучеше.
