Устните му шептяха нещо, като докосваха леко ухото й.
— Tesoro.
Това означаваше „скъпа“. Притисна се още по-силно в него, като поемаше топлината му. Кръвта й като че ли се бе превърнала в разтопен метал и във вените й течаха сини пламъци.
От мъгливата лагуна навлязоха в тесен, очарователен канал, далеч от шума, далеч от другите участници в карнавала, към някакво изолирано, тихо, почти тайно място. Във въздуха плуваше усещане за мистичност, сякаш се носеха над повърхността на древните води. Ренесансовите сгради се издигаха от двете им страни в стройното си великолепие, като ги изолираха и обгръщаха със света на мечтите, каквато бе в действителност Венеция.
— Тук някога е бил центърът на цивилизацията. Карали са на изток зърно, а оттам в Европа са връщали истински богатства. И, разбира се, многото богатства и злато са довели до упадък.
— Доджи, кондотиери, Медичи — прошепна замечтана Антония.
— Така би трябвало да се опознава Венеция — като се проучва тайният й чар.
Дланта му се затвори леко под едната й гърда и я повдигна така, че бледата закръглена плът се надигна от ниско изрязаното деколте на корсажа. В полумрака короната изглеждаше тъмночервена на златист фон. Савидж сведе глава и подухна към нея. В мига, в който спря, студеният въздух накара връхчето й да щръкне.
— Стрелата на Купидон — пошегува се младият мъж.
Дъхът й секна. Това му показа недвусмислено, че удоволствието бе започнало да изпълва тялото й, че във всичките му прекрасни, ухаещи, тайни нишички се пробужда желание.
Девойката усети с гърба си как мускулите му се стегнаха. Силните му бедра се напрегнаха и онова, което започна да нараства помежду им, заприлича на мраморна колона. Като Антъни вече беше виждала интимните мъжки части, нямаше обаче представа, че тези израстъци можеха да придобият такива огромни размери, нито пък да станат твърди като желязо. Тя хлъцна, шокирана от новото си откритие, и понечи да се отдръпне. Но той не й позволи. Ръката му обгръщаше талията й като железен обръч и я държеше като пленница, здраво притисната към мъжкото му оръжие.
Антония не направи опит да се бори. Нали точно за неговата мъжественост бе копняла? Застина с усещането, че допирът на онова нещо изгаря гърба й. То пулсираше диво в ритъм с ударите на сърцето.
— Amore mio. Пеперудке.
Връхчето на езика му откри пулсиращата веничка под ухото й и по шията й пробягнаха леки тръпки, спуснаха се по гърба й. Помежду им се разгоря желание. Всеки изпитваше нужда да се слее с другия, да смеси с него дъха, кръвта, тялото, дори душата си.
Притиснаха се един в друг, напрегнати, обединени от първичния си стремеж да се слеят в едно. Беше непоносимо да не могат да задоволят жаждата си.
Адам се сдържаше с усилие да не се нахвърли отгоре й. За да си даде възможност да се овладее, той я отмести леко от слабините си и поизправи гръб. Сладкото й протестно мърморене му подейства като светкавица. Напомни си, че трябва да внимава да не й причини болка. Знаеше, че само така може да я накара да полудее от страст и да се освободи от всякакви задръжки. Започна да шепне отново в ухото й в стремежа си да поохлади и удължи пламенността им.
— Всяка година доджът преминавал във великолепната си баржа по лагуната, за да ожени символично град Венеция за морето, като хвърли златен пръстен във водата.
Младият мъж свали един от своите пръстени и го пусна в лагуната.
Тони вдигна очи към лицето му и ахна. Това бе толкова романтичен жест; с него се свързваха завинаги с това място.
Погледът му се спря върху устните й. Младата жена затаи дъх, когато Леопардът сведе глава, за да се доближи до гладната й уста. Тя потръпна, когато засмука сочната й устна, сякаш бе зряла вишна.
Имаше вкус на сладко, опияняващо вино. Имаше вкус на жена. Савидж се облегна отново назад и я взе със себе си. А тя се отпусна върху тялото му и бе възнаградена с изгарящото усещане на възбудения му член. Ръката му се плъзна в деколтето й и обхвана голата й гръд. Мазолестата длан изпрати горещи вълни по нежната й кожа, които заслизаха спираловидно надолу към корема й.
Другата му ръка имаше други цели за покоряване. Пръстите му търсиха и намериха пътя си под коланчето на полата й. Горещата му длан я изгори, когато се спусна надолу към голия й корем. Потъркването на трескавата груба кожа в трескавата копринена кожа бе истинско блаженство. Дългите му силни пръсти се изпънаха надолу, докато върховете им стигнаха там, откъдето се разпростираха във вид на концентрични окръжности горещи вълни.
Натискът на пръстите му бе прекрасен като греха. Въздишката излезе от самите дълбини на душата й. Леопардът отново замърка в ухото й.
— Сега сме под Моста на въздишките.
Антония се взря в скритото му в полумрака лице.
— Какво красиво име.
— Не чак толкова, кара. Над този мост е затворът. Всички, които минават по него, въздишат, когато хвърлят последен поглед към свободата през гъстата каменна ограда.
Девойката въздъхна отново.
— Не тъгувай, шери. Тази нощ е посветена на удоволствията. — После се обърна към гондолиера. — „Каза Фроло“.
При тези думи Тони изпита особени усещания между гърдите и в корема си. Пръстите му със сигурност бяха усетили дълбокия трепет, който премина през центъра на нейната женственост между краката й. Обърна се така, че да легне с лице към него. Отпусна се между бедрата му и смеси своята жар с неговата.
Изпълни с прекрасното си тяло ръцете му и Адам направи грешката да си представи, че двамата лежат голи в тази поза. Членът му помръдна под корема й и устните й се закръглиха във формата на прелестно изненадано „О“. Младият мъж обсеби веднага устата й, плъзна дълбоко в нея езика си и започна да пие от нейния нектар.
— Да те отведа ли в леглото си?
Дрезгавият му глас изпрати тръпки по гръбнака й.
— О, да, моля те!
Нейният глас също бе пресипнал и звучеше нетърпеливо.
Винаги бе знаела, че е силен, но сега, когато използва мощта си, за да я защити от безредната тълпа, тя почувства огромна благодарност. Колко пъти си бе представяла какво ли би било да бъде с него и сега той я бранеше, обвиваше я в тъмно кадифе, така че единствено той самият да има достъп до нея.
Тони имаше усещането, че не върви, а плува по мраморните стълби и коридори на двореца. Полудялата тълпа остана зад тях. Девойката си помисли, че дори една богиня, отнасяна на Олимп, за да присъства на изпълняваните в нейна чест свещени ритуали, не би се чувствала така желана.
Не знаеше толкова много неща за Адам Савидж; мургавото му лице бе неразгадаемо, сякаш вечно носеше маска. Чувстваше се така, сякаш бе на прага на някакво разкритие, може би дори не само на едно. И все пак подозираше, че никога няма да го опознае напълно. Това обаче нямаше чак такова значение. По трескавата й кожа премина лека тръпка.
Леопардът отвори вратата и Антония видя, че се бе настанил в истински дворец. Двете стаи бяха свързани с арка от бял мрамор, с бляскащи в него малки кристалчета, подобни на захар. От балкона от ковано желязо към водите в канала се спускаха цветя.
Младият мъж заключи вратата с инкрустиран златен ключ и погледът му се спря върху младото момиче. Пристъпи към него и разтвори дланта си, в която лежеше ключът.
Тони се засмя.
— За да ти попреча да избягаш от мен ли ми го даваш?
Той обаче остана сериозен.
— Вземи го. Когато видиш белезите ми, може да не искаш да стоиш повече при мен. Трябва да се чувстваш свободна да напуснеш по всяко време.
През нея премина тръпка, която проникна дълбоко в тялото й. Знаеше, че никога повече няма да се
