Ако това бе неговото желание, тя щеше да го задоволи с най-голяма радост. Обви дългите си крака около него, кръстоса глезени зад гърба му и го притисна с тях. Младият мъж изохка от удоволствие. Ръцете й обгърнаха врата му и тя го целуна така, както само преди минути я бе целувал той. Мисълта за твърдите му устни, за ужасния белег по тях я накара да потръпне от наслада.
Боже, защо не се бе сетил да махне дрехите си? Като поддържаше прекрасното й закръглено задниче, Адам се запъти бавно към леглото, махна завивките и постави Ан върху черните атлазени чаршафи.
Златистите й коси, златният корсаж и прозрачните златни гащички създаваха възбуждащ контраст с черния атлаз.
— Имаш абсолютно упадъчен вид, шери — прошепна Леопардът.
Младата жена го изгледа и забеляза, че очите му бяха потъмнели от желание.
— Ти ме караш да се чувствам така.
Наблюдаваше го напрегнато как сваля ризата си. Вече го бе виждала гол до кръста през нощта, когато бяха спали в една стая в Идънуд. Изпита непреодолимо желание да види повече от него. Не само копнееше да го разглежда, а и да го докосва, да вдъхва аромата му, да го вкусва.
Зелените й очи проследиха пръстите му, когато слязоха към колана и се разшириха, когато свали гащетата си. Слабините на Адам Савидж бяха прорязани с белези от нож. Достатъчно бе човек да погледне онзи в дясната част на корема му, за да помисли, че е бил изкормен. Но не белезите предизвикаха вниманието й. Центърът на неговата мъжественост прикова погледа й. Най-после имаше възможност да разгледа мистериозния мъжки полов орган. Фалосът му се подаваше гордо от черния храсталак, а под него се мъдреха две едри сфери. Бедрата му изглеждаха солидни като млади дъбови дървета, но ханшът му бе смайващо тесен.
Адам видя, че Ан почти не обърна внимание на белезите му, а съсредоточи целия си интерес върху мъжествеността му. Тя се взира в него толкова продължително, че най-накрая той се развесели. Разтвори широко ръце и заяви:
— Ето ме, идвам, независимо дали си готова или не.
— Готова съм, Адам — отвърна сериозно тя.
Той се хвърли със смях върху леглото и я затисна под тялото си. Обхвана я от двете страни с коленете си и впери усмихнатия си поглед в подобните й на пеперуди очи.
— Русите ти коси изглеждат прекрасно върху черния атлаз, но съм готов да заложа хиляда гвинеи, че си още по-хубава с естествения си тъмен цвят.
Във великолепните й зелени очи блесна изненада.
— Как разбра, че съм брюнетка?
Той поклати глава, впечатлен от наивността й.
— По копринените черни къдрички между краката ти.
— О! — възкликна Тони и бузите й поруменяха. — Колко смешна трябва да ти се струвам.
— Ти си едно омайващо, неустоимо златно съкровище.
— Мм, тогава ме плячкосай.
— Какво скандално разхищение би било това. Само ще те вкуся.
Младата жена наблюдаваше как сръчните му пръсти разкопчават корсажа й, а след това, когато освободи гърдите й, се взря в лицето му. Видя го да облизва устни, пресъхнали внезапно. Изпълни я копнеж да усети отново връхчето на езика му върху устните си.
Сякаш разгадал тайните й мисли и желания, Савидж се наведе напред и пое устните й в своите, като обхвана закръглените й гърди в загрубелите си длани. Докосването му я накара да извика.
Антония не бе и предполагала колко чувствителни са гърдите й. Някога бе мислила, че са малки, но в ръката на Адам те се чувстваха прекрасно. Струваше й се, че нарастват, подуват се и се втвърдяват под ласките му. И станаха толкова приятно чувствителни под загрубялата му кожа, че й се прииска да крещи от удоволствие.
— Тялото ти се разбужда за пръв път в живота ти. Сега ще те разтрия с шампанско. С него ще се почувстваш по-жива от когато и да било преди.
На младата жена й се струваше, че сънува. Наистина ли лежеше в леглото между здравите като мрамор бедра на Адам Савидж, който й предаваше урок по чувственост? Ако бе сън, не искаше никога да се събуди.
Леопардът се надигна на колене, за да достигне една от кристалните чаши с шампанско. Антония вдигна ръце, затвори очи и се протегна блажено, като се наслаждаваше на допира на силните му ръце. Когато отново отвори очи, той сваляше прозрачните й златисти гащички по прекрасните дълги крака. Тялото й се изви и Адам не устоя на изкушението да залепи целувка между бедрата й.
Тя бе истинска наслада за него. Очевидно вече изпитваше удоволствие, а той още не бе започнал истински. Обърна я по корем и започна да разтрива с шампанско гърба й. В началото го почувства студено, но щом дланите му докоснаха гладката й кожа, й стана топло. Масажира я дотогава, докато кожата й се зачерви.
След това ръцете му слязоха към глезените й. Тя наистина притежаваше най-дългите, най-красивите крака, които бе имал удоволствието да докосва. Те като че ли нямаха край и кулминацията им бе в прелестно закръгленото й задниче. Той го разтри с кръгови движения, първо от едната, а след това и от другата страна.
Антония ту стенеше, ту възклицаваше. Опитните му длани едновременно я възбуждаха и караха да се отпусне. Усещането бе съвсем ново и вълнуващо. Възбудата й нарасна още повече, когато устните му се долепиха до кадифената й кожа и той започна да я целува и да прокарва език по нея. Не само дланите, и езикът му беше грапав.
Той се извиваше по нея, като възбуждаше и двамата, а от време на време зъбите му я хапеха лекичко. Тялото й го опияняваше.
— Кожата ти има вкус на шампанско.
Дори в гласа му долавяше дрезгави, грубовати нотки, а топлият му дъх я караше да потреперва. Езикът и устните му не я оставяха на мира, докато най-накрая помисли, че ще полудее.
Тони повдигна ханш, като в същото време сграбчи черните чаршафи. Той я гали с език дотогава, докато тя не се надигна на колене, като повтаряше името му отново и отново.
Обърна я отново по гръб.
— Запазил съм най-хубавото за накрая — изрече младият мъж и покапа малко от течността между гърдите й.
Антония ги усети много чувствителни, когато ръцете му ги обхванаха, сякаш за да ги претеглят, а грубите му палци затанцуваха по ареолите им. Адам прокара език по тях, а след това ги ухапа лекичко и ги засмука. Гърдите й настръхнаха и връхчетата им щръкнаха дръзко и като че ли сами се напъхаха в устата му.
Прелестната й млада красота го възбуждаше. Според него обаче онова, което го караше да изгуби контрол, бе най-вече фактът, че Ан не бе докосвана от друг мъж. Той беше първият и дори трябваше да се бори с нелепото си и смешно желание да бъде и последният. За Бога, та това бе само връзка за една нощ. Тя щеше да изчезне със зората, както впрочем и той, и от случилото се щеше да остане само изпълнен с копнеж спомен.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ОСМА
Любовната игра с тази златокоса богиня бе изключително еротично преживяване, тъй като вместо да затвори очи и да се пренесе някъде другаде, тя го съзерцаваше напрегнато, гледаше очите му, устните, устата и езика, наблюдаваше предизвикателното им поведение в първата й среща със страстта. Реакцията й бе буйна.
Когато устата на Савидж се отдели от гърдите й и започна да проправя жарка пътечка към корема й, младата жена обви дългите си крака около него, за да го привлече към себе си. Желаеше го. Желаеше го целия.
Усетила възбудения му член между бедрата си, Антония изгуби самоконтрол и се надигна от леглото, за да ухапе широката му гръд. Савидж сведе поглед към миниатюрните, изкачващи се нагоре следи от зъбите й
