почувства свободна. За да му покаже, че е готова да му се подчинява във всичко, Тони пое ключа и го постави върху мраморния пиедестал край вратата.
Адам я хвана за ръката и я поведе към просторната спалня. Свали черната й копринена пелерина, а след това махна и маската си.
Антония познаваше лицето му като своето. Въпреки това то й оказа такова въздействие, че краката й се подкосиха и тя се отпусна на леглото. Още първия път, когато го бе видяла, бе пожелала да може да огледа на воля мургавите му, напрегнати черти. А сега той сам я подканяше да го направи.
Веждите му бяха черни като гарванови криле, носът — прав и се разширяваше леко в ноздрите. Скулите и брадичката му издаваха сила, като че ли неговият създател бе използвал длето при направата им. Устните издаваха чувственост. От лявата ноздра до долната устна се спускаше дълбок белег. Кожата му бе толкова смугла, сякаш бе намазана с орехови листа. Проницателните му светлосини очи създаваха невероятен контраст. Тони бе виждала съвсем същия нюанс във водите на Средиземно море.
— Очите ти са сини като Бискайския залив.
В отговор видя добре познатите подигравателни светлинки.
— Ти си едно романтично дете.
Прокара няколко пъти длани в дългата си черна коса. Това бяха силни, мазолести, способни ръце. Дали бяха способни и на нежност? Вероятно. А на жестокост? Със сигурност. Способни да възбудят и след това да задоволят? Определено!
Младата жена протегна длани към ръцете му. Контрастът бе подчертан. Нейните бяха бели, неговите — бронзови; нейните — дълги и тънки, неговите — силни и четвъртити; нейните — нежни, неговите — загрубели и мазолести. Докато показалецът й очертаваше невидими линии по кожата му, ъгълчетата на устните й се извиха нагоре от удоволствие, че може да го докосва. Зелените й очи го изгледаха предизвикателно.
— Нито ръцете, нито лицето ти са като на благородник.
— Не — потвърди Адам. — За нещастие обаче подозирам, че се намирам в компанията на титулувана дама.
Антония затаи дъх, впечатлена от проницателността му.
— Не ме гледай така объркано. — В погледа му просветнаха шеговити пламъчета. — Няма да изхвърля благородното ти задниче навън. — Погали лицето й с опакото на пръстите си. — Ти ме заинтригува. Как се казваш?
Докосването му я накара да изгуби за миг разсъдъка си.
— Ан…
За малко не беше издала името си.
— Ан.
Гласът му прозвуча меко като кадифе, докато езикът му галеше думата. Какво ставаше с нея? Всеки момент щеше да се изтърве и да го нарече Адам.
— А вие имате ли име, милорд?
— Не ме наричайте „милорд“, освен ако това не е част от вашите фантазии, милейди.
Тя се изсмя.
— Разбира се, че не е. Що за абсурд!
— Ще се изненадаш, ако разбереш, колко важни са титлите за повечето жени. — После попита: — Адам достатъчно ли е?
— Предостатъчно.
Отдъхна си. Фантазиите й щяха да бъдат провалени, ако трябваше да го нарича с друго име.
— В такъв случай нека бъдат Ан и Адам.
Говореше така, сякаш всичко помежду им бе уредено и уточнено. И в известен смисъл беше точно така. Повдигна ръката й към устните си, съвсем леко докосна пръстите й и промълви:
— Готова ли си да играеш на любов?
Девойката кимна безмълвно.
Младият мъж я обгърна в обятията си. Ръцете му се стегнаха и я притиснаха към силното му тяло.
Тя пламна, като да бе посипана с разтопен златен прах, след това горещината проникна в тялото й като реки от разтопено злато. Притисната в него, Тони усещаше как топлината на тялото му преминава в нея и как всяко негово докосване я опарва.
Савидж я наблюдаваше напрегнато; искаше да види как й се отразява възбудата. Внезапно я отдалечи леко от себе си и погледът му се впи в златната корона на корсажа й.
Антония знаеше, че може да види гърдите й, и при тази мисъл те потръпнаха и започнаха да настръхват. Зърната им се устремиха към него като развратни стрелички. В този момент Адам погледна към лицето й; и двамата бяха разбрали, че дори само погледът му бе достатъчен, за да я накара да потрепери от удоволствие. Той бе олицетворение на възбудения доминиращ мъжкар, а тя — на нежната, отдаваща се жена.
Това значи ставаше между мъжа и жената в подобни моменти? Мъжът придобиваше допълнителни сили и мощ, а жената омекваше от любов. Доминиране и подчинение само с едно докосване. Всички сетива се изостряха. Колкото по-твърд и силен ставаше той, толкова по-омекотена и омаломощена — тя. Съзнаваше, че единствено неговата сила я поддържаше права. Ако й я отнемеше, тя щеше да падне, да се свлече покорно в краката му. Господар и робиня.
Целувката дойде след дълго очакване. Леопардът я започна с очите си; изпепеляващият му поглед се спря върху устните й, като й даде възможност да види желанието, напрежението, глада му да я притежава. За да засили още повече напрежението, той прокара едва доловимо върха на пръста си по горната й устна, след това погали сочната й долна устна, която после хвана между палеца и показалеца си като зрял плод. Едва тогава сведе глава, засмука я и я ухапа лекичко. А после я смука, облизва и вкусва дотогава, докато не подпухна.
Черните ресници на Антония потрепнаха и тя изохка. В този момент Адам я целуна отново. Устните му бяха твърди, гальовни, изгарящи, приласкаващи, едновременно раздаваха щедро и вземаха егоистично всичко. Примамиха и нейните устни да имитират играта им. С безпомощен шепот ръцете й се плъзнаха нагоре по широкия му гръб и загалиха потръпващите му мускули, а устните й се разтвориха, за да изпълнят желанието на любимия й.
С връхчето на езика си Адам флиртуваше и възбуждаше, като проучваше медоносната ниша. Нейният език потрепна, а след това колебливо заигра с неговия.
Младата жена представляваше неустоимо изкушение за Савидж. Беше очевидно, че тя е съвсем млада и неопитна, но не се смущава от присъствието му и реагира на любовта му с прекрасна, естествена чувственост. Имаше неясното усещане, че вече бе преживявал този момент, че тази нощ бе кулминацията на дълго ухажване, че и двамата я бяха очаквали от… колко дълго? Месеци, години или цял живот?
Потисна желанието си да я обладае веднага. Това бе някаква дива нужда да я бележи завинаги като своя. Поведе я към леглото, преди да я пусне от прегръдките си. После разкопча с опитни движения копченцата на талията й.
— Мисля, че можем да минем и без тези обемни поли, колкото и да са красиви. Ще налея шампанско.
Антония тъкмо излизаше от метрите златист тюл, когато той се върна с чашите. И разля част от съдържанието им.
— Мили Боже! — изпъшка.
Лицето на девойката пламна.
— О, знам, че тези пликчета са възмутителни.
Адам поклати глава.
— Не, сладка моя, и преди съм виждал прозрачно бельо. Става въпрос за краката ти!
— Краката ми ли? — промълви тя.
— Краката ти са великолепни. — Погледът му я галеше по деликатните глезени, издължените стройни прасци и копринените бедра, които като че ли нямаха край. — Никога през живота си не съм виждал такива съвършени крака у друга жена. — Прекоси набързо разстоянието помежду им, остави чашите с шампанско и вдигна Тони във въздуха. — Създадени са, за да се увиват около кръста на мъж — заяви прегракнало.
