Адам влезе отново в спалнята.
— Каза, че няма да ми даде храната, докато не те види.
Антония зяпна от изумление. Но беше прекалено късно да проявява скромност. Облече неговата риза и се спусна в разтворените му обятия. Той я целуна за добро утро пред очите на събралите се на тротоара. Младата жена побърза да захване долната част на дрехата между краката си.
— Бене! Белисимо! Вай сиете белла.
— Казва, че си много красива — прошепна Савидж — и много гола.
— О, дявол такъв. — Тони се спусна към леглото и любимият й успя да види само прекрасните й голи крака. Тя седна по турски. — Какво взе?
— Плодове, прясно изпечен хляб и италиански салам с много подправки.
— Ммм! Амброзия! Храна за боговете! Можеш да ме храниш.
— Храната е моя. Аз я платих.
— Аз нямам пари. Какво ще ми вземеш?
— Ризата от гърба ти ще бъде достатъчна.
Антония свали дрехата и му я подаде. Фактът, че не проявяваше фалшива свенливост, му достави огромно удоволствие. Постави кошницата помежду им.
— Заповядай, скъпа моя.
Младата жена се престори, че размишлява какво да избере, после се пресегна през кошницата и обхвана в длан члена му. Той я сграбчи и храната се разсипа върху леглото.
Макар и престорена, свирепостта му я изплаши. Тони изписка и се опита да избяга от него, но той я хвана за глезените и бавно я придърпа към себе си върху черните атлазени чаршафи. Търкането на хлъзгавата материя в гърдите й бе доста чувствено изживяване и тя усети как се възбужда отново. Това започваше да се случва с нея със скоростта на стрела, щом се намираше в леглото на Леопарда. Знаеше, че той щеше да задоволи желанията на тялото й. За момент се запита какво щеше да стане, когато се превърнеше отново в момче, когато станеше отново Антъни. Трябваше да намери начин да държи настойника си на разстояние, в противен случай щеше да бъде вечно възбудена.
Мислите излетяха от главата й, когато ръмжащият Адам я прикова между бедрата си, а после легна отгоре й с цялата си тежест. Брадата му одра лицето й и това й се стори дотолкова олицетворение на мъжествеността, че цялата отмаля.
— Нека да те науча да мъркаш — прошепна той, долепил уста до устните й.
А след това я подчини напълно на волята си.
Накрая я взе в скута си и двамата започнаха да се хранят един друг с пресния хляб и салам и със сочните плодове на слънчева Италия. Изведнъж дори закуската се превърна в чувствено изживяване, когато любимият й облизваше и смучеше връхчетата на пръстите, с които го хранеше. Антония докосваше и масажираше всяка част на мощното му тяло; опитваше се да запечата всяка подробност в паметта си. Измъчваше се, защото не можеше да го поеме дълбоко в себе си, за да го задоволи, както би сторила една истинска жена, но той бе непреклонен по този въпрос.
Савидж галеше прелестните й закръглени гърди, докато тя яздеше здравото му като мраморна колона бедро, научи я как да се самозадоволява, ако желанието й нараснеше прекомерно. Внезапно леденосините му очи я пронизаха и той каза:
— Защо да не поръчам да ни приготвят една вана? Ще можеш да измиеш златистата пудра от косите си и маската на пеперуда от красивото си лице, така че да видя как изглеждаш в действителност.
Обзе я паника.
— Не! Никаква баня. Колкото и да ми е тъжно, трябва да си вървя.
— Сладка моя, сигурна ли си по въпроса за банята? От теб се носи моята мъжка миризма — заяви дрезгаво той.
Тони поклати глава.
— Сигурно е вече дванайсет по обяд. Трябваше да си тръгна на зазоряване. Помогни ми да се облека.
Адам закопча златния й корсаж, но не успяха да открият златистите гащички. Най-накрая младата жена се отказа и облече направо обемната си тюлена пола. Краката я поведоха неохотно към вратата. Видя, че малкият златен ключ не е на мястото си, и насочи към него очи, пълни със сълзи.
— Не мога да ти го дам, докато не ми кажеш фамилното си име.
— Лам… бет — промълви тя.
Знаеше, че никога вече няма да бъде същата като преди. Леопардът се бе изправил край нея мрачен и замислен. Антония постави ръце на раменете му и се надигна на пръсти, за да го целуне за сбогом.
— Благодаря ти, Адам, за дара на познанието, който ми даде. Той е безценен.
Когато устните им се отделиха, той притисна ключа в дланта й.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА
Щом се озова в стаята си в „Каза Даниели“, младата жена поръча да й приготвят ваната. Едва след половин час се реши да влезе в топлата вода. Искаше да запази по-дълго мъжката му миризма по тялото си, целувките му по устните си. Един Господ знаеше дали някога щеше да ги почувства отново.
Изми златистата пудра от косите си, като не можеше да се начуди колко бяха пораснали от нощта, в която Роз ги бе отрязала. После ги опъна силно назад и ги върза на опашка. Облече бързо мъжките дрехи.
Приготви багажа си, като скри грижливо гримовете на дъното на торбата, и накрая, в последната минута, сгъна златния корсаж във форма на корона, за да го отнесе със себе си. Тюлената пола остави в гардероба, като призрак, който трябваше да бъде оставен в миналото и забравен.
Не изпитваше никакво съжаление за онова, което бе сторила. Беше възнамерявала да го прелъсти, но в крайна сметка прелъстяването бе дело на неговата уста. Чувстваше се прекрасно.
На връщане към кораба се отби да поръча солидно количество венециански талк, за да го продаде по- късно в Англия; той можеше да се използва не само като пудра за коса, а и за лице, тъй като бе за предпочитане пред опасното оловно белило.
Изпита облекчение, че пристигна на борда на „Летящият дракон“ преди капитана му. Излезе от кабината си чак като донесоха талка, за да наблюдава товаренето му в трюма. Тогава пристигна и Савидж. Но той дори не я попита какво бе купила, а се зае тихо с работата си. Мислите му бяха другаде и въпреки това знаеше точно какво става във всеки момент на клипера и какво прави всеки от мъжете на борда му. След като провери всичко от носа до кърмата, без да губи и минута, нареди да вдигнат платната. Англия очевидно го зовеше непреодолимо и той гледаше да се измъкне колкото се може по-скоро от Венеция.
През останалата част на този и през целия следващ ден той стоя сам до руля. Поведението му говореше красноречиво, че не желае никой да се приближава до него. Антония бе доволна. Най-добре бе двамата да стоят на разстояние един от друг.
Докато управляваше кораба из Адриатическо, а след това и в Средиземно море, Савидж забеляза, че младият лорд Лам се бе променил значително. Увил кърпа около главата си като останалите членове на екипажа, той се катереше по въжетата като маймуна. От слънцето бе започнал да придобива бронзов загар, а в поведението му забелязваше безгрижие, породено от нарасналата му самоувереност. Очевидно във Венеция с него се бе случило нещо, което го бе накарало да порасне. Адам го чуваше често да си подсвирква и тананика и дори бурята в Бискайския залив не успя да сломи високия му дух.
На младия мъж му се искаше да се чувства по същия начин. Опитваше се да намери думи, с които да опише обзелото го състояние. Не можеше да се каже, че е изпаднал в мрачно настроение, но определено бе доста замислен. Беше отишъл във Венеция да развратничи, а вместо това се бе увлякъл по една жена.
Любовното увлечение бе последното, което бе дирил, и въпреки това нямаше да замени венецианския си романс дори за всичкия чай на „Скокът на леопарда“. Беше обмислил толкова грижливо своето бъдеще след завръщането си от Цейлон. Бе построил Идънуд и избрал неговата стопанка, съвършената домакиня и съпруга на един политик. Всичко бе точно определено. Непредвидената среща със златната богиня във Венеция, която бе едва на половината на неговата възраст, внезапно го бе накарала да се почувства недоволен от живота си. Изруга грозно под носа си и я прогони от съзнанието си. Времето им заедно бе
