ГЛАВА ТРИЙСЕТА
За човек, прогонил от мислите си една жена, Адам Савидж извърши нещо много странно. Първото, което стори след завръщането си в Лондон, бе да посети Уотсън и Голдман и да ги помоли да открият една млада дама на име Ан Ламбет. Разказа им малкото, което знаеше за нея, и ги посъветва да наемат някого, който да открие следите й. Щеше да плати каквото му поискат плюс щедро възнаграждение, ако търсенето им се увенчаеше с успех.
Тони се движеше предпазливо из Лондон. Спря пред витрината на най-модния магазин за обувки. Въздъхна при вида на зелените дантелени пантофки със сини токове и продължи нататък. Когато мина покрай Уайт Клъб забеляза полковник Дан Макинън и Шери, седнали до арковидния прозорец. И двамата я приветстваха така, сякаш бе техният спасител. Тъй като младата жена не членуваше в клуба, двамата й приятели излязоха, за да я видят.
— Клюките около дуела затихнаха ли? — попита без заобикалки тя.
— Глупачето ми! Като че ли щяхме да те поздравим — отвърна Шери, награбил свитък хартия под мишница. — Пиша нова пиеса. Може би ще успееш да ми помогнеш за имената на моите герои; това винаги е доста проблемна работа.
— Да отидем някъде да хапнем — предложи Макинън. — Чух, че в „Норис Стрийт Кофи Хаус“ в Хеймаркит сервирали къри, достойно за боговете.
— Кърито май става популярно, а? — осведоми се Антония и си отбеляза наум, че трябва да го добави към списъка със стоки, които ще внесе от Индия.
— Между другото, чух, че Индиън Савидж вчера се изказал в парламента. Неговите членове обикновено ядат портокали и фъстъци по време на дебатите, но когато заговорил той, настанала пълна тишина.
Тони знаеше, че настойникът й си бе купил място в парламента; фактът, че изнасяше речи там, обаче я изненада.
— За какво се е изказал?
— Не си спомням. Всъщност вчера понаправих главата. Тази дяволска пиеса ме кара да пия. Ще имаш ли нещо против, ако нарека главния си герой Антъни? — попита Шери.
— Абсолютно нищо — отговори младата жена.
— Антъни Абсълют! — възкликна Шеридън, сякаш вдъхновен току-що от своята муза.
— Кълна се в Сатаната — рече Макинън, пусна вилицата и отпи ейл. — Знам, че кърито е сладко или люто, но това тук е скоросмъртница!
— Принц Джордж все още ли е влюбен в Мария Фиц?
— О, Боже, да. Неразделни са като сиамски близнаци — отвърна подигравателно Шери.
— Внимавай какво говориш, да не свършиш на позорния стълб — изкиска се полковникът.
— Да не чуе дяволът. Един вече го оковаха в пранги, задето говорил за нея като за „вицекралицата“, след като се разнесе слухът за бракосъчетанието им.
На Тони определението „вицекралица“ й се стори доста сполучливо.
— Мария има големи балкони — обади се Дан Макинън. — Мисля, че в това се състои привлекателността й.
— Балкони ли? — възрази Шеридан. — Приличат по-скоро на балони за летене във въздуха.
Младата жена забеляза, че всички мъже носят пищни и добре напудрени перуки. Изведнъж си спомни, че си донесе перуки и венециански талк, за да ги продаде в Лондон. Доколкото знаеше, те бяха все още в трюма на „Летящият дракон“. Нямаше избор — трябваше да посети Адам Савидж.
— Е, аз тръгвам — заяви тя и побутна назад стола си.
— Ще те видим ли на двубоя утре вечер в обществената градина Мерибоун край Оксфорд Роуд? — осведоми се полковникът.
— Може би — отговори Антония. — Боксовите мачове не са ми особено по сърце.
— О, този ще бъде по-различен. Госпожица Стоукс, боксьорката, привлича огромни тълпи.
Шери поклати тъжно глава.
— Какво, по дяволите, им става днес на жените, та искат да приличат на мъже?
— Нямам представа, Шери — отвърна Тони.
Когато изкачи предните стъпала към къщата на Халф-мун Стрийт и позвъни, вратата отвори един много елегантен иконом.
— О, здравейте, аз съм Тони Лам. Знам пътя, ще се оправя сам.
— Това е невъзможно, млади господине. В момента господарят е зает със своя секретар. Може би ще бъде по-подходящо да дойдете друг път.
Мина й неприятна мисъл. Може би Адам имаше посетителка и икономът му просто се опитваше да бъде дискретен. Определено нямаше желание да го хване на местопрестъплението, но, от друга страна, щеше да й достави огромно удоволствие, като го прекъсне.
— Господин Савидж е мой настойник и партньор в корабоплаването. Сигурен съм, че ако го уведомите за посещението ми, той ще прекъсне работата си, за да ме приеме.
— Много добре, сър. Ако обичате почакайте в гостната.
След няколко минути мъжът се върна.
— Господин Савидж ще ви приеме в кабинета си, лорд Лам.
Намери го в компанията на Джефри Слоун; бе очевидно, че са потънали до гуша в работа.
— Извинявай, че те прекъсвам — промърмори младата жена, — но преди малко се сетих, че купих стока от континента, за да я продам в Лондон.
Адам махна небрежно с ръка.
— Вече препродадох шампанското с двеста процента печалба. Ако искаш точна сметка, Слоун ще ти я направи.
— Не, не, не печалбата ме тревожи.
— А би трябвало — отговори той.
— Е, в такъв случай ме тревожи. Просто исках да бъда учтив — парира удара Антония.
— Трябва да вземеш решение във връзка с перуките. Можеш да продадеш цялото количество на един търговец на едро или пък да организираш лотария за перуки на Роузмари Лейн. Онези, които не могат да си позволят да си ги купят, винаги биха заложили един-два шилинга. Това между другото е и една от главните причини, поради които не могат да си ги позволят. Печалбите са огромни, но подобна работа изисква да й се отделя много време.
— Е, ти си експертът по проблемите на вноса и износа. Бих могъл да ги продам с не по-малка печалба на някой търговец на едро.
— Добро решение. От теб ще стане бизнесмен.
Икономът се появи отново.
— Търси ви някаква млада жена, господин Савидж. Опитах да я разубедя, но тя настоява, че било важно.
— Божичко, какво ли пък ще е това сега? Добре де, покани я да влезе. Колкото повече се съберем, толкова по-весело ще стане!
Джефри Слоун се извини и излезе от кабинета, както вероятно бе обучен да прави при появата на жена.
За изненада на младия мъж и неговия повереник посетителката се оказа Доли от Олимпиан Тиътър. Беше свила устни, но очите й се разшириха при вида на лорд Лам. Тя се поколеба само за момент, след това изпъна рамене и заяви:
— Ще имам дете и бащата е лорд Лам!
— Лъжлива кучка! — извика Антония и я зашлеви през лицето.
Бърз като светкавица, настойникът й я удари с опакото на дланта си през устата, така че тя седна неволно върху близкия стол.
— Никога повече не удряй жена в мое присъствие, арогантна млада свиня!
Тони се насълзи и притисна ръка към подутите си устни.
Очите на Доли блеснаха алчно. Савидж я бе защитил и това означаваше, че е повярвал на приказките й.
