— Седнете и двамата! — нареди младият мъж.
Сърцето на Антония се сви от болка; как бе могъл да я удари.
— Казах ти да не се забъркваш в разни истории, но очевидно съм искал прекалено много от един развратник със синя кръв!
Презрителният му поглед я изгори за момент и се насочи към посетителката.
— Състоянието ти потвърдено ли е от лекар?
— Да, сър — отвърна тя и вирна брадичка.
— Е, тъй като знаеш, че за брак не може да става и дума, предполагам си дошла за пари.
Доли прехапа устна. Наистина нямаше да е никак зле да бъде омъжена за лорд и да я наричат лейди Лам, но предварително знаеше, че не би могла да сплаши човек като Индиън Савидж. Затова не се бе и надявала да получи нещо повече от пари.
— Няма да ти платя и пукнат грош! — заяви Тони. — Защо, по дяволите, не дойде при мен? Ще ти кажа защо… защото цялата тази работа е една голяма лъжа. Дойде при моя настойник, тъй като целта ти са парите и знаеш, че той контролира финансовите въпроси.
— Дойдох при господин Савидж, защото вярвах, че той ще постъпи както е справедливо!
— И колко мислиш, че ще бъде справедливо, Доли? — попита тихо Адам.
Актрисата си пое дълбоко въздух.
— Пет хиляди.
Младият мъж се разсмя. След това написа разплащателен чек до своята банка и й го подаде.
— Две хиляди ми се струва напълно справедливо.
Посетителката побърза да пъхне бележката в чантичката си и изтри сълзите от лицето си. Беше се надявала на не повече от хиляда и бе готова да приеме и половината. Когато се изправи да си върви, Адам я прониза със смразяващия си син поглед.
— И да се разберем — повече да не съм чул нищо по този въпрос.
Тя се поклони в отговор и побърза да излезе.
— Така значи действаш с жените — рече подигравателно Антония.
— Не, не така, хулиган такъв. Ако беше обезчестил едно почтено момиче, щях да те накарам да платиш скъпо и прескъпо. Доли обаче е друга работа. Тя е прекалено хитра, за да си позволи да забременее, освен ако не е възнамерявала да заложи брачен капан. Момичетата, които се занимават с подобни работи, знаят как да се освободят и от една нежелана бременност. А сега, кажи ми, Тони, не можеш ли поне за момент да не вършиш глупости или ти трябва бавачка?
— Ако си свършил с ударите по мен, аз си тръгвам.
Устата я болеше толкова, че не можеше дори да говори.
— Не очаквай да ти се извиня за удара. Сам си го изпроси.
— Някой ден все пак ще се извиниш, че си ме ударил. Гарантирам ти — отвърна тихо тя.
Успя да се промъкне незабелязано вкъщи. Изми лицето си, като наричаше Адам с всички грозни и шокиращи имена, които бе способна да произнесе. Устните й бяха доста наранени и ако я видеше, Роз щеше да настоява за в бъдеще господин Бърк да я придружава навсякъде. Може би трябваше да се прибере в Лам Хол. При това имението й бе близо до Идънуд, къщата, в която се бе влюбила безнадеждно. Искаше й се да я види сега, когато настъпваше пролетта. Не можеше да разбере как настойникът й можеше да стои далеч от нея. Това бе домът на мечтите му, но той не бе прекарал и ден там. Онова, което му трябваше, бе съпруга. Жена, която да обича Идънуд и да го напълни с деца. Тони се смъмри строго. Трябва да си бе изгубила ума, за да мечтае да се омъжи за човека, който преди малко я бе ударил през устата.
Друга една дама, в друга част на Лондон, също хранеше надежди да стане съпруга. Обаче и за нея това изглеждаше също така безнадеждно. Мария Фицхърбърт вечеряше в компанията на Уелския принц в покоите му в Карлтън Хаус. Вече не се съмняваше, че Джордж е напълно заслепен от нея. Той я беше превърнал в знаменитост. Домакините на всички важни лондонски домове знаеха, че успехът или провалът им зависеха от това, дали бяха сложили на челно място в списъка си за гостите името на новата фаворитка.
Мария стъпваше по тънък лед. Беше вечеряла в покоите на Джордж само веднъж досега и тогава бе научила точно какво очакваше от нея престолонаследникът на Англия. Беше успяла да се отърве само с целувки и прегръдки благодарение на протестите си, че това е оскърбление за нейната добродетел.
Обаче много пъти бяха оставали насаме в затворената кралска каляска и беше разбрала, че един млад мъж преследва по-едър дивеч от двете охранени яребици, с които обикновено го умиротворяваше. За Мария бе истинска изненада да открие колко пъргав е един млад мъж, сравнен с покойните й доста възрастни съпрузи. И трябваше да признае, че това не й беше неприятно.
Сега обаче добродетелта й отново бе в опасност. Не беше чак толкова наивна да мисли, че ще може да се отърве. Всичко имаше своята цена и тя беше твърдо решена да накара принца да си плати, и то скъпо.
— А, Котенце, много се радвам да видя, че обичаш същата храна като мен.
— Главният готвач на ваше височество няма равен на себе си — засмя се нервно младата жена.
— Моля те да не ме наричаш „ваше височество“. Нека бъдем Прини и Котана, любов моя.
— Разбира се, Прини. Знаеш, че съм готова да сторя всичко, което е в моя власт, за да те направя щастлив.
В мига, в който изрече думите, осъзна, че това бе грешка. Тази нощ Джордж я бе извадил от равновесие, като се бе появил в брокатен халат; заради него през цялото време се бе чувствала особено нервна. В резултат на това бе поглъщала блюдата едно след друго като тактика за отлагане. Колкото и вкусни да бяха ястията обаче, ако поемеше дори още една хапка, щеше да пръсне шевовете на виолетовата си атлазена рокля.
— В твоя власт е да ме направиш щастлив. Можеш да ме накараш да ликувам, ако бъдеш мила с мен, Писанке.
— Прини, позволих ти неща, които не бих позволила на никой друг мъж на земята.
Джордж заобиколи масата и се приближи до нея.
— Дай ми лапичката си — нареди той.
Мария се подчини и той покри ръката й с целувки. След това я дръпна да стане и я поведе към една кушетка. Щом се настаниха, устните му прокараха пътечка по приятно закръглената й ръка до рамото.
— Котанке, възбуждаш ме до такава степен, че не е възможно да се сдържам повече. Под царствените си одежди аз съм само един мъж, Писенце — заяви многозначително той.
— Принцът е по-велик от останалите хора, Прини.
— Вярно е, Коте. А от това не следва ли, че и неговите нужди са по-големи от тези на останалите хора? Прекрасна моя, за мен е твърде мъчително да бъда непрекъснато в подобно състояние без надежда за облекчение. Не може да желаеш да ми причиняваш болка, Мария.
— Ваше височество, не мога да се отдам на друг освен на законния си съпруг — изрече с нравоучителен тон тя.
— Виждам, че отново сме на „ваше височество“.
Тонът му показваше, че е обиден.
— Стрелите ти ме пронизаха до сърцето, жестока, жестока богиньо на лова. Нямаш ли балсам за раните ми?
— Прини, обичам те! — възкликна тя. — Не ме карай да се обезчестя!
— Котанке, Котанке, не само няма да те обезчестя с тялото си, ами и ще те почета.
— А, сега пък ми се подиграваш с преиначени редове от брачната церемония.
— Никога не бих сторил подобно нещо, прекрасна моя. В сърцето ми ти си моята истинска съпруга. Бих дал всичко, за да мога да ти стана законен съпруг.
Не издържаше повече на желанието да помачка гърдите й.
Мария му позволи да разкопчае роклята й и да ги пусне на свобода в цялото им великолепие. Знаеше добре каква убедителност притежават двамата й адвокати.
В мига, в който пое гърдите й в дланите си, Джордж започна да се възбужда. Ах, Боже, на какво само не
