се разрида.
Тълпата я наблюдаваше. Антония се тресеше толкова силно, че зъбите й тракаха. Хората наоколо решиха, че вероятно младият господин, мъртвопиян, се бе изпречил пред идващия екипаж. Разпръснаха се, преди да бъдат призовани за свидетели.
Тони изплака душата си — първо заради преживения шок, след това от чувство за безпомощност. Бърнард Лам никога нямаше да се откаже. Щеше да я преследва до смърт. За нея нямаше да има сигурност нито денем, нито нощем. Остана в това положение доста дълго време. Най-накрая се изправи и се запъти към реката, като се питаше дали братовчед й все още я наблюдава.
Веднага щом излезе от ладията, нае файтон, който да я отведе пред входа на дома й на Кързън Стрийт. Слава Богу, Роз не бе вкъщи. Най-вероятно се наслаждаваше на спектакъла във Воксхол. Младата жена си отключи сама, но състоянието й не остана скрито от проницателния поглед на господин Бърк. Въпреки това икономът не направи никакъв коментар, за което му бе страшно благодарна.
Антония се изкъпа, като непрекъснато гримасничеше заради ужасните си натъртвания. След това си легна, и започна да прави планове за близкото си бъдеще. Отначало реши да се върне в Лам Хол, но бе принудена да се откаже от това. Имението щеше да даде много повече възможности и свобода на действие на омразния й братовчед. Може би все пак в Лондон щеше да е на по-сигурно място. Като че ли за проблема й нямаше разрешение. Мили Боже, какво щеше да прави сега? Необяснимо защо най-силно беше обидена и наранена от Адам Савидж. Защо не я защитаваше той? Защо я гледаше с презрение всеки път, когато засягаше темата за коварството на Бърнард Лам? Защо блудстваше с разни актриси?
Не Адам Савидж бе видяла Антония във Воксхол. Същата тази нощ под прикритието на мрака той прекоси Ламанша. За трети път през тази седмица отплаваше до Франция.
Внезапно съзнанието му бе обсебено от момичето, което бе срещнал във Венеция. Защо не можеше да го открие? Не успяха да намерят никакви следи от Ан Ламбет, което го навеждаше на мисълта, че вероятно бе използвала фалшиво име. Мислите му се насочваха към нея отново и отново, понякога в най- неподходящия момент. Неуловимостта й само още повече засилваше неговата идея-фикс. Тя беше като наркотик — едно вкусване бе достатъчно, за да го обсеби, да започне да копнее непрестанно за него, да иска още и още. Прокле собствената си глупост. И стисна зъби. Не се нуждаеше от никого. На света имаше и други жени със зелени очи и дълги крака. Във всеки случай вече имаше уговорка с Ив и възнамеряваше да осъществи плана си поради практични съображения. Беше минал трийсетте и не му подхождаше да става жертва на романтични фантазии.
Освен това, ако бе преценил правилно Уелския принц, бе съвсем близко до титлата, за която мечтаеше Ив.
Негово височество изведе Мария Фицхърбърт от бляскавата ложа във форма на корона в театър „Воксхол“. Гъстата мъгла бе провалила плановете за пиротехническото шоу. Джордж обаче не съжаляваше ни най-малко, тъй като това означаваше, че щеше да се озове по-бързо насаме с дамата на своето сърце.
Щом се настаниха в затворената карета, той прекъсна любимата си.
— Котанке, ще дойдеш ли с мен тази нощ?
— Прини, знаеш, че не мога. Аз съм вдовица и трябва да пазя репутацията си. Ако прекарам дори една нощ под твоя покрив, хората ще кажат, че живеем заедно в грях. Заради доброто и на двама ни трябва да се прибера у дома на Парк Стрийт.
— Тогава нека да ти купя на изплащане къща на Сейнт Джеймс Скуеър, където ще можеш да забавляваш мен и моите приятели, без клюкарите да говорят, че живеем заедно.
— Къща на Сейнт Джеймс Скуеър ще струва цяло състояние, а ти и така вече си затънал до гуша в дългове, Прини, любов моя.
Младият мъж се отдръпна, наранен от думите й.
— Значи позволи на господин Фицхърбърт да ти подари къща, но не и на мен.
— Господин Фицхърбърт ми беше съпруг — отвърна Мария.
— Писанке, за мене ти си моята съпруга; ти, уви, не гледаш на мен като на свой съпруг — заяви с комичен патос той.
— Прини, скъпи, кралят и парламентът са тези, които не гледат на теб като на мой съпруг. Баща ти никога няма да ме признае за Уелска принцеса, а парламентът никога няма да ми позволи да нося бижутата на короната.
Колкото и да му беше тъжно, Джордж не можеше да не признае, че това бе самата истина. Въпреки това бе твърдо решен поне да й подари достойни за принцеса бижута.
Младата жена подбра много внимателно следващите си думи. Постави длан върху коляното му и рече тихо:
— Ако се венчаем, няма как да не те призная за свой съпруг.
— Подай ми лапичка, Писенце. Фидо е самотен без твоето докосване. Виж дали ще успееш да го убедиш да надигне глава и да се покаже от колибката си.
Мария погали Фидо и той действително повдигна глава и изпълзя от скривалището си. Принцът долепи устни до ухото й.
— Ако се погрижиш за него, мисля, че ще успееш да го убедиш да направи някой малък трик, като например да се изправи.
Младата жена се изкиска и положи грижите, за които се подмазваше любимият й. А когато горещите му устни засмукаха сочното й зърно, Фидо не само се изправи, ами и замаха с опашка.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ВТОРА
Адам Савидж се усмихна иронично, когато прочете бележката на негово кралско височество Уелския принц. Всеки имаше своята цена, особено кралските особи. За съжаление не можеше да извика Джордж на Халф-мун Стрийт, а трябваше да го посети в Карлтън Хаус. Това означаваше, че ще се наложи да изпрати съобщение до графиня Каупър, за да отложи срещата им, и че ще закъснее за заседанието на парламента.
Извади, както се надяваше за последен път, диамантите и сапфирите от чекмеджето, в което бяха заключени, и измина пеш краткото разстояние до Карлтън Хаус. Безпокойството на Джордж не остана скрито за него.
— Скъпи ми Савидж, надявам се, че сте донесли скъпоценните камъни.
— Донесох ги, ваше величество — отвърна той и докосна вътрешния джоб на сакото си.
— Не е лесно да се открие вакантна титла на маркиз, нито пък да бъде дадена, но в момента вие очевидно имате голямо влияние в парламента. То, заедно с моето покровителство, мисля, ще бъдат достатъчни в скоро време да получите титлата.
Принцът спря да говори за момент, за да даде възможност на госта да извади скъпоценностите. Той обаче не направи нищо подобно.
Негово височество прокара показалец от вътрешната страна на шалчето си с надеждата да го разхлаби малко. Пиявиците, които му бяха сложили тази сутрин, за да му придадат по-блед вид, бяха чиста загуба на време, тъй като в момента лицето му бе моравочервено.
Той се изкашля и се приближи до голямото земно кълбо край бюрото си.
— Всъщност, скъпи приятелю, налага се титлата да бъде от ирландското благородническо съсловие. Можете да избирате. Маркиз Блакуотър в графство Уотърфорд, или… я да видя, какво бе другото? А, да, маркиз Кинсейл на крайбрежието на Корк.
Светлосините очи на Адам следяха пръста на принца, който посочваше отделни области в Ирландия.
— Колко сте услужлив, ваше височество.
Измъкна черната кадифена торбичка и извади един по един бляскавите скъпоценни камъни като фокусник, който измъква заек от шапката си.
Лицето на Джордж светна. Не можеше да устои на това великолепие, затова взе скъпоценностите и
