подържа техните огън и лед в дланите си.
— Великолепни са. Ще покажат на дамата колко силно искам да я почета.
— Ще ми позволите ли нахалството да направя едно предложение, ваше величество? Диадема със скъпоценни камъни ще накара една дама да се чувства като принцеса и всички около нея — да я уважават като такава.
Принцът засия, сякаш току-що бе получил божествено вдъхновение.
— Притежавате ли подобна диадема?
Обезобразената от белега уста на Савидж се разтегна в усмивка.
— Да, ваше величество.
Джордж затвори очи — не смееше и да мисли каква щеше да бъде цената на Индиън Савидж за подобно съкровище, но знаеше, че щеше да я даде колкото и висока да беше. В сърцето си знаеше, че Мария никога няма да получи царската корона, затова той поне щеше да й осигури собствена диадема. Думите на госта прекъснаха размислите му.
— Макар да съм изключително зает, ще посетя и двете имения колкото се може по-скоро и ще уведомя ваше височество за предпочитанията си.
— Много добре. И двете са с много стари замъци. За поддържането им ще бъде нужно да се бърка дълбоко в джоба — предупреди го принцът.
Адам се поклони и излезе. Не можеше да се оплаче от липсата на дълбоки джобове, а и не се тревожеше, че някои гледаха на новонатрупаните пари като на мръсни.
Уелският принц реши, че тази нощ трябва най-после да премине към по-активни действия. Макар очакването да му бе доставило удоволствие, прецени, че то бе продължило твърде дълго.
— Джордж, не мога да дойда в спалнята ти, крайно неблагоприлично е.
— Дай ми лапичка, Писанке. — Сграбчи ръката на Мария и я задърпа. — Искам да ти задам един много интимен въпрос, Котанке. А спалнята е единственото изолирано място, където тайните ни са в безопасност, скъпа моя.
Младата жена се остави да бъде убедена, макар и неохотно.
Джордж я накара да седне върху подобен на трон позлатен стол, тапициран с китайска коприна, и падна на коляно пред нея.
— Колкото и да съм недостоен, скъпи мой ангеле, ще ме направиш най-щастливия мъж на земята, ако се съгласиш да станеш моя съпруга. Ще те обичам вечно и давам тържествен обет да се грижа за теб и да ти бъда предан.
— О, скъпи Джордж, думите ти ме карат да се разплача от щастие. Отговорът ми би бил „да, да, хиляди пъти да“, ако само бе възможно.
Принцът се намести на другото коляно.
— Уредил съм всичко с помощта на няколко предани приятели. Церемонията ще се проведе в петък вечер в малкия ти дом на Парк Стрийт. Свидетели ще бъдат двамата ти чичовци, а скъпият ми адютант Орландо Бриджмън, който е от Шропшир и познава семейството ти, ще пази отвън да не би министър- председателят да се опита да спре церемонията.
— Ами Брачният акт, скъпи мой? — попита практичната избраница.
— Бракът ни, макар и таен, ще бъде законен в очите на църквата. В мига, в който стана крал, ще го отменя и ще се оженя за теб отново, така че връзката ни да бъде законна и пред короната. Преподобният Робърт Бърт се съгласи да проведе церемонията.
Не добави, че го бе подкупил с помощта на петстотин лири и обещанието за повишение.
Мария погледна към диамантените пръстени по ръцете на Джордж и голямата звезда върху гърдите му, за да се убеди, че не сънува. Това действително бе Уелският принц и й предлагаше да се омъжи за него. Малко незаконен брак може би, но все пак брак.
— О, Джордж, любими мой, не мога да ти отказвам повече.
Младият мъж се изправи поруменял от радост. Бръкна в горния си джоб и извади оттам кадифена торбичка, която постави в дланта на госпожа Фицхърбърт.
— Ти си най-красивият скъпоценен камък в кралството, който заслепява всички други, но желая да приемеш това колие като залог за дълбокото ми уважение към теб, Мария.
Тя ахна при вида на диамантите и сапфирите.
— Не искам бижута, Джордж, искам само теб, но щом това те прави щастлив, ще го приема като залог за любовта ти.
Той я стисна в обятията си.
— Писенце, ти ме направи най-щастливия човек на земята. Едва сега разбрах какво значи щастие. — Целуна я буйно. По румената му буза се търкулна сълза. — Ох, Котенце, така добре ще се забавляваме двамата. Знаеш ли, че като бях малък, моите учители ме шибаха с камшик всеки път, когато ме хванеха да се забавлявам. Помня как веднъж ме видяха да скачам върху леглото, заради което после ме биха жестоко.
— О, Прини, любов моя, ще се опитам да те направя щастлив заради всичко, което си изстрадал от ръцете им.
— Котанке, ще поскачаш ли на леглото с мен? — попита с детинска искреност той.
— Сега ли? — осведоми се колебливо Мария.
— Да, сега, прекрасна моя другарке в игрите. Чакай да ти сваля обувчиците!
Събуха се; Джордж скочи върху широкото легло и помогна и на своята възлюблена да се качи. И заскачаха, хванати за ръце. Вторият скок завърши с падане. Двамата се търкулнаха и се заляха в смях като деца.
Сега обаче принцът изпадна в любовно настроение.
— Предлагам да поиграем на една игра, Писенце. Ти знаеш как да ме накараш да забравя всички грижи.
— На какво ще играем, Прини, любов моя?
— На форфит10. Отивам за картите.
Хитрецът естествено мамеше, като първо конфискува ветрилото й, после един чорап, а накрая — роклята. Не пропусна да остави и Мария да победи, така че да може да вземе неговите чорапи, жилетка и украсена с монограм риза.
Когато се озоваха така полуголи, младата жена започна да се киска и да се изчервява, а нейният партньор — да се смее и възбужда. Тогава картите бяха забравени в полза на други занимания. Госпожа Фицхърбърт привличаше принца повече от която и да било друга жена. Тя имаше прекрасно лице, а кожата й бе подобна на рози и сметана. Косата й бе изключително красива, никога не я пудреше, а оставяше златисторусите й кичури да падат свободно около пухкавите й рамене. Онова, което вълнуваше негово височество най-много обаче, бяха гърдите й. Те бяха едри и меки и придаваха сластолюбив и същевременно майчински вид на тялото, по което копнееше принцът.
Извади розова копринена торбичка, а в очите му просветнаха по момчешки дяволити пламъчета. Това бе една новоизобретена играчка, наречена балон.
— Какво е това, Джорджи?
— Една хитроумна играчица, направена по модел на балоните, които се пълнят с топъл въздух. Благодарение на него те се носят из въздуха. Нека да поиграем на още една игра, последна, Писе.
С надуването на копринената торбичка флиртът им започна истински.
Младият мъж затупка балона по гърдите, а след това и по задните части на своята възлюблена. Не след дълго вече опитваше да го удря с удължения си от ерекцията член, като наблюдаваше как руменината залива Мария от бузите до едрите гърди. Топлият въздух в стаята издигаше балона все по-високо и по- високо и когато госпожа Фицхърбърт подскачаше, за да го достигне, красивите й гърди се люлееха и в крайна сметка принцът помисли, че ще изгуби ума си. Прегърна обекта на своите желания и двамата се строполиха бездиханни върху леглото.
Легнала по гръб, Мария видя голите им тела, отразени в огледалата на тавана. Видението бе изключително еротично. Наблюдаваше като омаяна как Джордж я възседна. Досега не бе изпитвала нещо толкова вълнуващо. Принцът бе едър човек в разцвета на младостта си. А нейното тяло го бе превърнало в
