страстен любовник.
Не след дълго тя вече бе влажна и хлъзгава, готова за триенето на големия му държавнически меч. Прехапа устни, когато през цялото й същество започнаха да преминават вълна след вълна от удоволствие, но не след дълго вече не можеше да пази мълчание. Това само пришпори още повече Джордж.
Хванал величествените й гърди, той заби оръжието си до дръжката за последен път, след което и двамата изразиха с вик удоволствието си. По-късно тя го прегърна, а той засмука едното й зърно, докато заспа. В това време Мария се взираше в огледалата и мислеше колко странен е животът. За възрастните си съпрузи тя не беше нищо друго освен гледачка. Сега пък ставаше точно обратното — беше другарче в игрите за едно момче, което щеше да стане крал.
Само секунди след като се събуди, Тони си спомни преживения предишната нощ ужас. Настроението й спадна моментално, а в стомаха си изпитваше тежко, неприятно усещане. Не можеше да запази в себе си случилото се, но и не желаеше да плаши баба си.
Реши да поговори с господин Бърк. Тъй като Роз никога не слизаше преди десет сутринта, моментът бе най-подходящ. По време на закуска даде знак на иконома, че иска да го види насаме, и верният слуга, който от известно време се тревожеше доста за младата си господарка, се изпълни с надежда, че тя ще му се довери.
Антония стана от масата и се отправи към салона, който се използваше обикновено само за посрещане на желаните посетители. Господин Бърк я последва след няколко минути и затвори двойната врата, за да попречи на любопитните прислужници да надничат.
— Снощи се случи нещо наистина ужасно — започна Тони. — Братовчед ми явно ме е проследил до Воксхол Гардънс. Предпазливо се присъединих към няколко познати, защото знам, че по-голямата група означава и по-голяма сигурност, но в мъглата се озовах сама и разбрах, че някой ме преследва. Изпаднах в паника. Изгубих се и побягнах. Чувствах се като в капан, господин Бърк.
Гърлото й се сви от страх, когато преживя отново случилото се предишния ден. Икономът забеляза треперещите й ръце и за миг се ужаси, че може би е била изнасилена.
— Продължавай, скъпа. Трябва да ми разкажеш всичко, каквото и да е то — окуражи я той.
— Разбрах, че трябва да се измъкна незабавно от Воксхол Гардънс. Опасността сякаш дебнеше от всяка алея, зад всяко дърво. Най-после открих входа и си отдъхнах. Радостта ми бе краткотрайна. Някой ме блъсна отзад и паднах право под копитата и колелата на летящата карета. Истинско чудо е, че избягнах смъртта и този път. Кой знае как конете успяха да стъпят встрани от тялото ми, а файтонът премина над мен, без да ме премаже.
— Мили Боже, снощи, като си се прибрала, си била ранена, а аз не направих нищо.
Тони поклати глава.
— Бях само натъртена. Истинският проблем е в това, че тази случка ме ужаси не на шега. Не се страхувам да застана лице в лице с Бърнард Лам. Срещнах се с него на дуел без особен страх, но сега той ме преследва скришом. Нямам представа кога ще ме нападне и това ме кара да се чувствам уязвима и уплашена до смърт.
Господин Бърк стисна устни, а юмруците му се свиха безсилно.
— Презрян страхливец. Съзнанието му е извратено и изпълнено със злоба. Трябва да информирате настойника си, милейди. Негов дълг е да ви защити. Отсега нататък ще ви придружавам навсякъде, и то въоръжен!
От дълго време икономът мислеше, че бремето за спасяването на Лам Хол е прекалено тежко за крехките рамене на едно момиче. Маскарадът бе изглеждал приемлив в началото, но той не би трябвало изобщо да разрешава изпълнението на подобен срамен, шокиращ план. Трябваше да се сети, че Антония щеше да бъде в опасност, при положение че братовчед й вече бе причинил смъртта на Антъни.
Младата жена нещастно изрече:
— Дори мисълта, че трябва да кажа истината на Адам Савидж и да рискувам презрението му, ме ужасява. Струва ми се обаче, че нямам избор. Ще дойдеш ли с мен на Халф-мун Стрийт?
Господин Бърк заяви, че ще е по-добре да я следва, а не да върви редом с нея. Така имаше възможност да види всеки, който наблюдава младия лорд Лам.
Антония пристигна благополучно в къщата на Мейфеър и изчака в приемната верния иконом.
Адам Савидж тъкмо слизаше по стълбите; готвеше се да излиза.
— Тони, точно теб исках да видя. Закъснявам за парламента; както обикновено, но няколко минути повече или по-малко няма да променят нищо. Искам да ми направиш една голяма услуга, но това значи да отидеш в Ирландия.
— В Ирландия ли?
Предложението му я зарадва много — даваше й възможност да избяга от Лондон и от Бърнард Лам.
— Да, вярваш или не, но съм на път да се присъединя към светите редици на аристокрацията — заяви подигравателно той, — пък била тя и ирландската. Подкупих негово кралско височество и в резултат той ми предложи да избера между два замъка. Не само че нямам време, ами и не разбирам нищо от замъци. Предполагам обаче, че ти си по-осведомен по този въпрос.
Настроението на младата жена се подобри незабавно при тази приятна вест.
— Ами може да се каже, че прекарах юношеството си в изучаване на старинната архитектура.
— И сега имаш възможност да провериш знанията си. Искам да посетиш Блакуотър в графство Уотърфорд и след това да ми кажеш преценката си. Може би идната седмица ще намеря време да отида в другото имение, в Корк. Тогава ще се срещнем в Блакуотър и ще се приберем заедно.
В този момент се появи господин Бърк.
— Добро утро, Бърк. Ще можеш ли да наредиш нещата си така, че да отпътуваш с Тони за Ирландия. Качете се горе, ще накарам Слоун да ви напише обяснение как да стигнете дотам и да ви даде нужните за това средства. Най-добре е да отплавате от Бристол.
На иконома му стана ясно, че Антония не бе разказала на настойника си за случилото се. Очевидно младата жена вярваше, че пътуването до Ирландия спасява живота й. Той обаче знаеше, че то само отлага признанието й за измамата с нейната самоличност. Но верният слуга знаеше добре мястото си и дори не си и помисляше да разкрие тайната й. Решението зависеше единствено от нея.
Тони стъпваше значително по-леко по обратния път към Кързън Стрийт.
— Искам да ви благодаря, господин Бърк, задето не ме принудихте да направя сега признанието. Ще се чувствам безкрайно по-сигурна извън страната. Нямате нищо против да дойдете с мен, нали?
— Най-доброто решение е да ви придружа. Но освен това изгарям от нетърпение да посетя родната си земя.
Антония се огледа нервно през рамо.
— Трябва да бъдем абсолютно сигурни, че братовчед ми не ни следва. В противен случай Ирландия ще се окаже много по-опасно място от Лондон.
Когато се върнаха, Роз вече бе слязла да закусва.
— Е, станала си и си излязла рано или едва сега се прибираш?
— Не, разбира се. Повикаха ме от Халф-мун Стрийт и вярна на дълга си, помолих господин Бърк да ме придружи. — Лъжата не бе особено голяма. — Адам Савидж ще се присъединява към ирландската аристокрация и иска да отида и да огледам някакъв замък в Уотърфорд. Има доста голямо доверие в моето мнение, след като видя какво направих в Идънуд. Разбира се, господин Бърк ще пътува с мен — побърза да добави младата жена, преди баба й да протестира.
Лейди Рандолф и икономът се спогледаха многозначително.
— Антония, не исках да те притеснявам, затова не ти казах, но вчера ми се стори, че видях Бърнард Лам на ъгъла на Кързън Стрийт. Трябва да бъдеш абсолютно сигурна, че няма да ви проследи на тръгване.
Удоволствието, което изпълваше Тони от перспективата за пътуването, бе изместено от тревога, заплашваща да прерасне в страх.
— Имам предложение — обади се икономът. — Ще дойда уж да те изпратя до централата за продажба на билети за дилижанси и там ще си купиш билет до Бат вместо до Бристол. А в Бат вече ще вземеш билет за останалия път. Всеки, който наблюдава или разпитва, ще си помисли, че си Антония, която се връща към
