бе способен с тази жена? Зацелува я, но това не го отклони от истинската му цел. Устата му се плъзгаше надолу по гърлото и деколтето й, докато накрая се затвори страстно върху голямото яркорозово зърно. Чувстваше, че целият пулсира; не можеше да издържа повече. Започна да смуче, нежно в началото, все по-силно и по-силно впоследствие.
Младата жена имаше усещането, че невидими нишки от разтопено желязо свързват гърдите и корема й, а корема — с едно много по-интимно място, което се намираше малко по-ниско.
— О, Джордж, недей! — изрече умолително тя.
Протегна ръце с намерението да отблъсне любимия си; робата му обаче, кой знае как, се бе разтворила и дланта й напипа уголемения му фалос.
— О-о, Джорджи! — изхълца Мария.
Ако роклята не се бе свлякла около кръста й и не пречеше на принца, той щеше да го пъхне там, където му беше мястото, и да стопи протестите й като сняг на ярко слънце. При това положение беше останал само един отвор, в който можеше да получи забрава. Устните му се сляха с нейните и задушиха виковете й, породени отчасти от възмущение, отчасти от наслада и същевременно притисна гърба й към копринената дамаска на дивана.
Едрият му член се плъзна в дълбоката бразда между гърдите й и горещината, която се излъчваше от тялото й, почти го опари. Принцът застена и започна да се движи ритмично; нищо вече не можеше да го спре.
Младата жена притисна центъра на неговата мъжественост с гърдите си, възхитена от младежката му мощ. Той бе успял да събуди спящата й чувственост. Изпитваше опияняващото усещане за власт над престолонаследника. След подобна интимност оставаше само една стъпка. Не трябваше да му позволи да я измине, преди да е поискал ръката й.
Бе дошъл мигът, в който всеки трябваше да предприеме нещо за осъществяването на онова, което желаеше най-силно.
— Котанке, Котанке, обожавам те. Позволи ми да посветя остатъка от живота си на целта да те направя толкова щастлива, колкото ти ме караш да се чувствам!
— Ваше височество, съсипахте роклята ми — рече тихо Мария.
— Скъпа моя, ще ти купя хиляда рокли. Чакай да взема една кърпа… остави на тати, той ще оправи всичко.
И изтича към банята. Когато се върна, любимата му плачеше беззвучно.
— Хайде, хайде, Писанке, не плачи.
Нежно и с огромно благоговение младият мъж започна да бърше прекрасните й гърди и долината помежду им. След това постави длан под брадичката й и я повдигна, за да я погледне в очите.
— Ти ме направи най-щастливия мъж на земята, Мария. Защо плачеш?
Тя повдигна мокрите си очи.
— Покрих се със срам. Как можах да се отдам на подобни забранени действия? Не трябва да се виждаме никога повече.
— Писе, Писе, ще умра без теб. Искам да дойдеш да живееш с мен. Животът ми би бил напълно безсмислен, ако не мога да бъда с теб ден и нощ!
— Джордж, недей, моля те, умолявам те! Не ме принуждавай да живея като пропаднала жена.
— Котанке, обичам те! Как можеш да говориш, че животът с престолонаследника на Англия ще те направи пропаднала жена?
Госпожа Фицхърбърт оправи с достоен вид виолетовата си рокля.
— Дори и крал да беше, положението щеше да бъде същото, щом не сме женени.
Намираха се в задънена улица. Тогава Уелският принц реши да прибегне до помощта на великолепните скъпоценни камъни, които бе купил от Индиън Савидж. Те щяха да покажат на Мария колко високо я цени.
По същото време младата жена реши, че няма да отстъпи — или всичко, или нищо.
— Мисля, че е по-добре да ме отведете у дома, ваше височество.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА
Тони се завърна от посещението си при търговците на едро на перуки и завари баба си в компанията на Франсис Джърси. Опита да се промъкне незабелязано на горния етаж, но никой никога не бе успял да се изплъзне на елегантната лейди Джърси.
— Скъпи Антъни, нямаше намерение да минеш без да се обадиш, нали?
— А, лейди Джърси, колко се радвам да ви видя отново. Трябва да сте магьосница. При всяко следващо посещение изглеждате все по-млада.
Франсис се усмихна превзето.
— Много ме ласкаеш!
— Лейди Джърси, говоря съвсем искрено.
— Антъни, ти си едно от най-симпатичните момчета, които познавам. И точно затова няма да ми откажеш тази вечер да придружиш Олмак. Имаме толкова много млади дами, но партньорите ни за танц са недостатъчно.
— Уф! — направи гримаса Антония. — Нямам нищо против младите дами, а против техните майки, лели и баби. Човек не може да се откопчи от тях.
— Направи го като специална услуга заради мен, скъпо момче. Роз обеща да присъства като придружителка, така че ти можеш да дойдеш с нея.
Младата жена погледна към баба си.
— Наистина ли ще ходиш у Олмакови?
— Струва ми се, че още не съм готова да стоя в ъгъла край камината и да нося дебели шалове. Все пак, както знаеш, съм само на четиридесет.
— На колко? — попита невярващо гостенката.
— В края на четиридесетте — поправи се лейди Рандолф.
— Мм, съвсем в края на четиридесетте — промърмори ехидно Франсис.
Тони я изгледа неприязнено.
— Не си ли казала още на лейди Джърси за твоя мъжествен майор? — попита тя, преди да се заизкачва бързо по стълбите.
Думите й прозвучаха като изстрел. Посетителката се обърна с вдигнати вежди към своята приятелка.
— Мъжествен ли? Майор? — попита възбудено тя.
Роз повдигна дяволито ъгълчетата на устата си.
— Много е енергичен, по военному. Първоначално не ме привлече особено, тъй като е плешив, но Франсис, кълна ти се, без дрехите си той е най-голият мъж, когото съм виждала. Това действа изключително възбуждащо.
Госпожа Джърси бе изгубила ума и дума. Розалинд се почувства удовлетворена, тъй като й бе върнала за обидата.
Антония придружи баба си до дома на Олмак и стоя толкова дълго, колкото успя да издържи. Онова, което я възмути най-силно, бе наивността на момичетата на нейната възраст. Всъщност наивност не бе вярното определение. Младите жени бяха държани умишлено в пълно невежество по въпросите на секса и на живота въобще. Когато усети, че няма сили да понася повече това, тя измисли извинение за пред Роз и реши да се върне пеш на Кързън Стрийт.
Не беше стигнала още първата пресечка, когато се почувства особено, сякаш някой я следеше. Огледа се, не видя никого, но въпреки това ускори крачка. Беше наострила уши, но не чу нищо друго, освен собственото си задъхано дишане.
Наложи си да запази спокойствие и отново се огледа. Забеляза нещо като човешки силует. Пресече забързано улицата, тъй като другият тротоар бе осветен по-добре. Опитваше се да обори страховете си с логичния довод, че братовчед й нямаше как да знае къде бе ходила тази нощ. Освен, разбира се, ако не я
