седи пред осветената със свещи голяма дъбова маса. Разположи се на мястото срещу нея. Очите му се разшириха, като видя какво бе облякла — златния корсаж във форма на корона, който бе носила във Венеция. Пулсът му се ускори, усети незабавно стягане в слабините.
След като успя да се овладее, се усмихна криво. Знаеше много добре каква игра се опитваше да играе тя — стараеше се да го прелъсти. Във Венеция бе успяла, но тази нощ щеше да бъде по-различно.
Заговори пръв, както бе редно. Дълбокият му глас му прозвуча решително:
— Антония, тази вечер ще поставим ново начало на нашите отношения. Познаваме се прекалено добре, за да бъдем официални, затова се надявам, че общуването няма да бъде проблем за нас.
Повереницата му насочи вниманието си към него с надеждата, че романтичната атмосфера и примамливият корсаж, който обещаваше всеки момент да разкрие част от гърдите й, щяха да свършат своята работа.
— Моля те да ми простиш за изискванията ми към теб, когато мислех, че си лорд Антъни Лам.
Изчака учтиво за някакъв отговор, но тя само натопи лъжица в супата си и го загледа със замечтаните си зелени очи.
Искаше й се да му каже, че приема извиненията му. Знаеше обаче, че думите й щяха да подпалят истински огън. Адам Савидж несъмнено беше от хората, които рядко се извиняват.
— Отсега нататък трябва да пазим ревниво репутацията ти. Вече обясних на госпожа Кени, че си пътувала дотук в мъжки дрехи, за да не предизвикваш клюки, тъй като не си имала жена за придружител.
Антония се усмихна. Първо бе мъж, сега пък — жена.
Докато наблюдаваше прекрасното лице и разголените й рамене, Адам се чудеше за какво ли си мислеше тя в този момент. Имаше вид на човек, който знае нещо, неизвестно за него самия. Направи грешката да погледне към устата й и заключението му бе бързо и ясно. Устата й бе създадена за любов.
Членът на настойника й вече бе твърд и пулсиращ. Савидж се размърда лекичко, за да освободи опънатия върху слабините си панталон. Опитваше се да потуши желанието си, но то се разгаряше все повече и излизаше извън неговия контрол, тъй като точно в този момент си спомни как бе целувал чувствената й долна устна. Вече беше загубил апетит към ястията; беше гладен за нея.
Изкашля се и изрече:
— Когато се върнем в Лондон, ще направиш дебюта си в обществото като лейди Антония Лам. Ще обясниш, че си била на гости у приятели в провинцията. Аз ще се погрижа да се разчуе, че лорд Антъни Лам е заминал за Цейлон.
Тони го наблюдаваше, без всъщност да го слуша, докато той се опитваше да внесе ред в нейния свят. С тази дълга черна коса и разсечено от белег лице, седнал в трапезарията на своя замък, той би могъл спокойно да бъде воин от друг век. Потръпна леко, когато си представи как бронзовото му тяло би я покорило и принудило да му се отдаде. Можеше да се отдава дълго на тези фантазии.
Адам Савидж захвърли салфетката си върху масата и отблъсна назад стола си, изчаквайки своята повереница да стане. Изглеждаше толкова уверен в действията си, че й се прииска да премахне тази самоувереност. Младият мъж се изправи след нея. Гледката, която се разкри пред очите му, го накара да се срасне с пода. С прекрасния и женствен златист тюлен корсаж тя носеше тесен панталон и обувки с високи токове. Момчешките панталони подчертаваха дългите й стройни крака и великолепното й закръглено задниче. Спомни си как бе обвила крака около кръста му и това го погуби.
Всичките му намерения да я омъжи за някой друг се изпариха. Тя беше негова. Щеше да я задържи за себе си завинаги.
Приближи се до нея и я грабна в обятията си. Гласът му бе чувствен като черно кадифе.
— Някои неща помежду ни останаха недовършени.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА
Антония обви ръце около здравия му врат, прокара пръсти в дългата му коса и потрепери. Облегна глава на широкото му рамо, заслушана в дълбоките, силни удари на сърцето му, докато я носеше към стълбището. Лененият плат на ризата му дразнеше нежната й буза. Затвори очи, замаяна от миризмата му.
Адам заизкачва стълбите, ръцете му я стиснаха по-здраво. Носеше я с такава лекота; радваше се на голямата му сексуална енергия, която след малко щеше да се излее върху нея.
Изведнъж я обзеха тревоги и свян. Ами ако не беше подходяща жена за Савидж? Погледна крадешком към лицето му точно когато влязоха в спалнята. Сините му очи я гледаха напрегнато, в тях видя едновременно огън и лед. Устните му бяха здраво стиснати и изглеждаха жестоки. Дъхът на Тони секна. Никога досега не го бе виждала с такова изражение. Приличаше на сатир; не, по-скоро олицетворяваше жестокостта на див звяр, примитивен, необуздан. Приличаше на леопард.
Топлината, която се излъчваше от тялото му, я пареше. Мъжествеността му я бе обсебила. Ума си ли бе изгубила, че му позволяваше да я отнесе в леглото си? Той бе толкова мургав, плашещо мургав. Беше прекалено едър, прекалено стар за нея! Беше опитен, развратник, неморален, добре обучен в изкуството на прелъстяването, корупцията и греха.
Докато носеше плячката си към леглото, Адам Савидж изпитваше силно желание. Кръвта сякаш започна да тече по-бавно във вените му; усещаше пулсиране в гърдите, в слабините, дори в стъпалата си. Членът му бе така втвърден, че му бе трудно да изкачва стълбите.
Черните й коси се бяха разпилели като водопад върху ръката му. Зелените й очи бяха широки, бездънни езера. Щеше да ги наблюдава как потъмняват от желание, как се замъгляват от страст, как горят от сладострастие, разпалено от него самия, а след това просветляват и добиват замечтан вид от приятна отмала.
Уханието й бе опияняваща смес от аромат на виолетки и на жена. Искаше му се да я вкуси, но си нямаше доверие.
Антония се бе вкопчила в него така, сякаш желанието й бе не по-малко от неговото, и това го пришпорваше още повече. Когато я постави върху широкото легло, забеляза ужасения й вид и си даде сметка, че тя се страхува. Гърдите му се свиха от нежност. Седна до нея и с взря в лицето й; тя лежеше съвсем неподвижно. Взе дланта й в своята.
— Скъпа моя, от акта ли се страхуваш или от мен?
— Не… не знам — отвърна му едва чуто.
— По малко и от двете, предполагам — промърмори Адам.
— Ти… изведнъж ми се стори опасен.
Леопардът повдигна рамене.
— Нямаше да си играеш с огъня, ако не искаше да се изгориш.
Антония не бе забравила какво й бе казал той във Венеция: че няма да разкъса химена й, тъй като времето е недостатъчно. Тази вечер обаче времето не беше проблем.
— Адам, последния път, когато бяхме заедно, беше най-прекрасната нощ в живота ми. Можеш ли да направиш това отново?
— Мога да опитам — прошепна той и докосна бузата й. — Миналия път ти отказах, а на теб ти се искаше и ти се струваше, че ще умреш, ако не го направя. Сега пък знаеш, че ще стигнем до края, и вече не си толкова сигурна, дали го искаш.
Ъгълчетата на устата й се извиха нагоре, а по тялото й премина приятна тръпка. Начинът, по който я гледаше, сякаш се готвеше да я погълне, я караше да се чувства по-красива и желана от другите жени.
Младият мъж съзнаваше, че ще трябва да поукроти бушуващия в него огън, докато успее да разпали нейния до такава степен, че да изгори и последните й тревоги и страхове. Подпря се на ръце и се надвеси така, че устните им да се докоснат.
— Доколкото си спомням, ти забраних да носиш повече тези мъжки дрехи. Ти обаче умишлено гордо показваш красивите си крака, за да предизвикаш както гнева, така и страстта ми.
Докосна отново устните й.
— Успях ли? — попита едва чуто тя.
— Възбуден съм — отговори дрезгаво Савидж, като този път прокара езика си по устните й. — Ще ти сваля гащичките, но още не знам дали за да нацелувам, или да понапляскам задничето ти.
