види новородената си дъщеря.
— Едуард, ти си прекалено добър с мен. Не е нужно да ми подаряваш скъпоценности — протестира Филипа.
— Ти ме даряваш с прекрасни синове и дъщери, а това е най-малкото, с което мога да ти се отблагодаря.
— Едуард, моля те, вразуми се! Харчиш прекалено много за подаръци. Всичко, което искам, е твоята любов.
— Винаги си я имала, скъпа моя. Не ме лишавай от удоволствието да те зарадвам с някое и друго украшение.
Придворните дами на кралицата почувстваха завист при този израз на преданост. Макар че вече беше на тридесет и пет години, Едуард III си оставаше най-красивият крал в християнския свят. Сърцето на всяка от дамите заби по-учестено. Той винаги намираше време да се усмихне и намигне на всяко по-хубаво личице, ала беше изцяло предан на кралица Филипа. Сякаш за него нямаше никакво значение, че фигурата й наедря и се обезформи от постоянните раждания, нито пък забелязваше повехналото й лице и посивялата коса.
— Искам да си починеш от грижите около гостите за турнира. Реших да построя голяма кръгла кула. Ела до прозореца, любов моя. Искам да ти покажа къде ще бъде новата кула. — Той галантно я хвана под ръка и я поведе към прозореца. — В горното крило кулите са квадратни, но моята нова кула ще бъде кръгла като тази на крал Артур6. Реших да основа нов орден на галантността, доблестта и рицарската чест. Само най-личните рицари от кралството ще бъдат посветени в него. Ако започнем строежа сега, новата кула ще бъде готова за турнира през следващата година. Ще изберем най- хубавия камък от Бедфордшир. Какво ще кажеш?
— Ще поговоря с лейди Бедфорд. Избра ли й вече годеник?
— Има поне дузина претенденти за ръката й, но Уорик каза, че ще говори с нея, така че можем да смятаме въпроса за уреден. Ала като заговорихме за годежи, мисля, че предложението ти да сгодим Уелския принц с Маргарита Брабантска е много добро. Трябва да запазим съюзниците си, преди французите да са ни изместили.
— Говори ли за това с Едуард? — попита Филипа.
— Не още, но той винаги е знаел, че Кралският съвет ще предложи на първо място Маргарита. Ще изпратя вестоносец да го извика в Уиндзор.
— Няма нужда, Едуард. Той вече е тук. Знам, че турнирите го привличат като магнит.
— Ще слезеш ли да вечеряш в залата или да остана да вечерям с теб тук, ако си много уморена?
— Глупости, Едуард. Ти обичаш да има много хора около теб на трапезата, а синовете ти и Изабел ще се радват да вечерят с теб.
Кралицата разбираше, че той се задушава в нейната спалня и с нетърпение очаква да слезе при гостите. Беше твърде жизнен, за да се задоволи само с нейното присъствие. Той беше снизходителен баща и най-внимателният и любящ съпруг, за какъвто всяка жена би могла да мечтае.
Кралят я заведе до леглото и поднесе ръката и към устните си.
— Благодаря ти, Филипа. Имам толкова много неща, за които да мисля, но ти и децата сте винаги на първо място в живота ми. Никога не го забравяй!
Едуард III излезе от покоите на кралицата, прекоси горното крило и се насочи към апартаментите в долното крило на двореца, където бяха настанени рицарите от личната му гвардия и където живееше Катерин де Монтегю, докато съпругът й граф Солсбъри се биеше във Франция.
Когато видя, че кралят влиза в нейните апартаменти, без да се крие, сърцето й се сви от лошо предчувствие и тя притисна ръка до гърдите си.
— Ваше Величество, сигурно ми носите известие от Уилям.
Тя видя болка в сините му очи и разбра, че предчувствието не я е излъгало — новините не бяха добри. Катерин отпрати прислужницата си и се вгледа в лицето на краля с все по-нарастващо безпокойство. Воалът, който покриваше главата й, се свлече на земята.
Красотата й беше зашеметяваща. Тя беше изящно създание с фини кости, а косата й се разстилаше във великолепни златисти вълни.
— Уилям е в плен — тихо каза краля.
От гърдите й се изтръгна отчаян вик и графинята се олюля. Едуард бързо я обгърна със силните си ръце и я притисна до сърцето си. Искаше му се да отнеме болката от душата й. Тя тихо се разрида, отпуснала глава на мощното му рамо, а сълзите й капеха върху кадифената му туника.
— Успокой се, Катерин, ще направя всичко, което е във властта ми, за да постигна освобождаването му.
Тя вдигна прекрасните си очи, изпълнени със сълзи, и попита с треперещи устни:
— Наистина ли? — Чувстваше се толкова виновна, че й се искаше да умре. Ала в сините очи на Едуард нямаше и следа от вина и разкаяние.
— Катерин, той е мой приятел. Ще платя всякакъв откуп, какъвто Филип поиска.
Катерин въздъхна с облекчение — облекчение, че Уилям не беше мъртъв, и облекчение, че кралят както винаги бе внимателен с нея. Въпреки че и двамата дълбоко обичаха партньорите си, от първия миг, в който се срещнаха, между тях възникна непреодолимо привличане. Взаимното им желание бе толкова силно, че нищо не можеше да го спре. Никой от двамата не бе престъпвал брачната си клетва до онзи фатален ден преди една година, когато се срещнаха за пръв път.
Когато кралят усети, че тя се отпуска в ръцете му, той я обхвана през кръста, повдигна я на ръце и нежно я залюля в прегръдките си.
— Толкова съм зажаднял за теб, Катерин. Не мога и час да живея без теб.
О, Господи, те нямаха съвест. Безумното влечение, което изпитваха един към друг, заглушаваше всички останали чувства. В гърдите на краля избухна унищожителен огън и той я понесе към леглото.
На вратата рязко се почука и когато Адел отвори, видя, че личният камериер на краля носи съобщение от Негово Величество до лейди Бедфорд.
С треперещи пръсти Бриана счупи кралския печат и прочете следните редове:
Най-учтиво ви молим да ни очаквате в залата за аудиенции преди вечерната служба.
— Моля ви предайте на Негово Величество, че за мен е чест да изпълня молбата му.
Мисъл, която й хрумна веднага беше, че първата придворна дама сигурно се е оплакала от поведението й. Сърцето на младото момиче се сви от страх.
— Адел, ще дойдеш ли с мен?
— Разбира се, че ще те придружа. Може би кралят най-после е избрал някой благородник за твой съпруг.
Сърцето на девойката се разтуптя.
— О, наистина ли мислиш, че това е причината за аудиенцията? — Разбира се, не бе изключена подобна възможност и тя внезапно почувства как краката й отмаляват. — О, Господи, страх ме е, че още не съм готова за това.
— Разбира се, че си готова, агънцето ми. Повечето от дамите се сгодяват на петнадесетгодишна възраст.
— Какво да облека? Трябва да изглеждам хубава. — Мислите й бясно препускаха. Никога досега не бе изпитвала подобно вълнение. — Предполагам, че най-добре е да облека нещо в зелено.
— Зеленото е цвят на любовта — усмихна се Адел.
— О, моля те, не ме дразни, Адел. Зеленото отива на косата ми. Трябва да побързаме. Преди това искам да отида в параклиса. Имам специална молба към света Агнес.
Бриана се отпусна на колене пред лика на света Агнес. Като всяко друго момиче и тя бе отправила
