камарите стоки от цял свят се опъваха тихи сенчести алеи, но само на стотина крачки от тях започваше шумно тържище, миришещо на риба и вино, пълно с хора и мулета. Сергиите и бараките бяха препълнени със смокини, праскови, гирлянди чесън, купчини пъпеши. Продавачите на цветя тикаха в ръцете й кошници с лилии, пеонии, фрезии. Жените по уличките носеха яркочервени кърпи с гребени с орнаменти по тях, а девойките се разхождаха, закичили цветя в косите си.
Навремето величествената сграда на кралската резиденция е била използвана за сграда на абатството Сен Андре. Сега обаче цялото пространство зад замъка бе застроено с високи къщи с великолепни фасади. Кристиан трябваше да се види със своите корнуолски стрелци и рицарите от графство Уорик, затова повери Бриана и Адел на верния си оръженосец Пади. Макар че всички смятаха армията на принц Едуард за малобройна — десет хиляди копиеносци, и то само една трета от тях на коне, — трябваха им два дни, за да ги стоварят от корабите и да ги устроят в лагера край Бордо.
Всеки от членовете на кралското семейство бе пристигнал със своята лична прислуга. Този път само принц Джон бе останал в Лондон като регент. Постараха се да избягнат скандала със принц Лайънъл, но нищо не можеше да промени факта, че бе заговорничил срещу брат си, затова завинаги изгуби доверието на баща си. Крал Едуард III реши, че херцог Кларънс и хората му трябва да го придружават в Бордо, за да може да го държи под око.
Кралица Филипа бе довела по-младите принцове, включително и най-малката принцеса, заедно с всичките бавачки, гувернантки и кърмачки. Понеже се очакваше скоро да отпразнуват сватбите на принцесите Изабел и Йоанна, английският двор пристигна в Бордо с огромни сандъци и ракли, претъпкани с платове, сребърни съдове, накити и подаръци. Принцеса Йоанна, която щеше да замине от Бордо за Кастилия, донесе сватбено легло със завеси от арабска коприна, колесница, тапицирана с пурпурно кадифе, столове и кресла, масички и килими, златни прибори и сребърни чаши. Всички предмети бяха украсени с английските кралски гербове. Макар че бе само на тринадесет години, свитата на принцеса Йоанна наброяваше сто прислужници, пажове, стюарди, предани рицари за личната й охрана, управители, носачи, чистачки.
Бриана бе настанена в дома, в който бе отседнала принцеса Изабел. Свитата на принцесата беше по- многобройна от свитата на сестра й Йоанна. Адел увери племенницата си, че тя и Пади ще се грижат за нейния багаж и ще се постараят да го пренесат на кораба на Кристиан Хоуксблъд, когато дойде денят на завръщането в Англия. Бриана трябваше да придружава принцеса Изабел. Това означаваше да не разчита на свободно време нито през деня, нито вечер, защото разглезената принцеса не обичаите да остава с по- малко от десет придворни дами около себе си.
Затова едва на следващия ден след пристигането си Бриана успя да открадне няколко часа, за да подреди квартирата, в която я бяха настанили. Изкачи се по разкошните мраморни стъпала и се озова на просторна тераса, но в първия миг си помисли, че е сбъркала къщата. Тогава чу ядосания глас на Пади.
Оръженосецът се оказа на тераса на втория етаж, потънал в разгорещен спор с някого, чието лице не се виждаше. Бриана го повика:
— Пади, та това тук е истински палат. Нима принадлежи на принц Едуард?
— Не, милейди! Собственост е на лорд де Бошан. — Гласът му звучеше почти гневно.
— На граф Уорик?
— Не, дворецът на граф Уорик е съседният до нас. Този е собственост на Кристиан, милейди.
До перилата на терасата се появи някаква мургава, рядко привлекателна жена. Непознатата красавица погледна надолу с подигравателна усмивка.
— Това ли е английската лейди? Колко жалко… тази лейди е последното, от което се нуждае Хоуксблъд.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
— Затвори си устата, кучко, за да не ти я затворя аз! И се измитай оттук!
— Но какво е това? Какво става тук? — попита смаяната Бриана, но мъжът и жената бяха прекалено възбудени, за да й обърнат внимание. Тя се изкачи по изящната вита стълба, зави наляво и излезе на горната тераса. Пади и непознатата жена спореха за нещо с такъв разгорещен вид, че в първия миг Бриана се сепна на прага. Подът на съседната стая бе осеян с разхвърляни рокли. — Какво става тук? — повтори Бриана.
И двамата заговориха едновременно, но отговорите им бяха различни.
— Тя е пленница на господаря — рече Пади.
— Аз съм баронеса Лизет дьо Сен Ло — гордо заяви чернокосата красавица.
Пади презрително изсумтя.
— Тя не е нищо повече от най-обикновена френска уличница, която си беше позволила най-нахално да се разположи в спалнята на господаря. Почакайте, милейди, ей сега ще я изхвърля навън!
Лизет се настани върху сандъка с решителен вид.
— Хоуксблъд е този, който ще реши коя от нас ще споделя леглото му!
Бриана се вцепени. Погледна изумено французойката. Кръвта се отдръпна от лицето й. Но въпреки изненадата тя успя да се съвземе и бързо рече:
— Хайде, Пади. Ще се настаня в някоя стая в другото крило на къщата. Пренеси нещата ми там.
Тръгна замаяна по коридора, а Пади я последва, като продължаваше да ругае Лизет и себе си, че не бе успял още вчера да я изхвърли от стаята на господаря. Ала бе ядосан и на Хоуксблъд, че бе изпратил тази жена в Бордо. Тя беше опасна и можеше да създаде много неприятности. Пади знаеше, че Кристиан обича лейди Бриана и ако проклетата французойка я разстрои, щеше да му издере очите.
— Хоуксблъд държи някаква жена тук, Адел. Тук, в тази къща — разстроена съобщи Бриана на леля си.
— Ела при мен, агънце, седни и се успокой. Не се разстройвай от тази лека жена. — Адел погледна към Пади, който безпомощно сви рамене. — Коя стая искаш да ти приготвя?
Объркването в душата на Бриана отстъпи място на гнева. Изглежда, всички освен нея знаеха за тази баронеса!
— Няма значение в коя стая ще се настаня. Всички стаи са хубави. Искам вратата да се заключва добре.
Пади тръгна да изпълни желанието й.
— Той държи тук и нея, и брат й, барона, за откуп — бързо обясни Адел. — Тя е негова пленница… а не нещо… друго.
— О, така ли? За какво друго намекваш, Адел?
Леля й се изчерви.
— Е, нали знаеш, че… исках да кажа, че не е негова любовница.
— Нима? Или може би трябва да се каже една от неговите любовници? Той е арабин, не забравяй!
— О, агънцето ми, не й позволявай да помрачи престоя ти в това прекрасно място. Има баня с мраморен басейн и градини, от които дъхът ти ще спре. Има малко езерце, покрито с нефритени плочки, с красив фонтан в средата, в което плуват златни и сребърни рибки.
— Разбира се, че няма да й позволя да развали удоволствието ми. Пади каза ли ти как този арабин е успял да си купи това прекрасно място?
Адел знаеше, че Бриана говори за съпруга си по този начин само когато е много ядосана.
— Още когато за пръв път са дошли в Бордо, Хоуксблъд е видял замъка на Уорик, който е наблизо, и е решил да купи съседното имение. Тогава не се е срещал с граф Уорик и само е подозирал, че е негов син. Пади ми каза, че Хоуксблъд е купил къщата, за да задоволи самолюбието си — искал е да има по-красива и по-голяма къща от тази на Уорик.
— Но откъде е намерил пари?
— Пади ми каза, че господарят му е платил в
— Хм, Пади изглежда знае всичко за Хоуксблъд. А не спомена ли от кого господарят му е откраднал златото?
Адел прехапа устни. Племенницата й никога не бе говорила толкова язвително.
— Ще отида да видя къде е оставил сандъците, а ти по-добре си почини.
