Кристиан сякаш искаше да изпие с очи красотата й. Повдигна разкошните й коси и сетне ги пусна да се разпилеят по тялото й. Приличаха на златна коприна върху бял атлаз. Взе лицето й в ръце, дългите му пръсти нежно погалиха страните, очертаха извивката на скулите, докоснаха бенката върху тях. Езикът му вкуси от свежестта на кожата й, а сетне устните му се впиха в нейните.
Дълбоката чувствена целувка завладя сетивата й толкова пълно, че тя не усети кога ръката му се плъзна между краката й. Разбра чак когато горещата силна длан обхвана слабините й. Другата му ръка галеше гърба й под дългата коса и най-после се спря на малкия й закръглен задник.
А след това той я повдигна.
— Хоуксблъд, не! — извика Бриана и се вкопчи в него, за да не падне.
— Кристиан, кажи ми Кристиан. Искам да усетя вкуса на името си, когато е на устните ти — прошепна той.
— Дявол! Дявол! Дявол! Какъв е този вкус?
— Този вкус е прелестно греховен и чувствен.
Бриана се задъха от гняв, когато той я вдигна високо и после я пусна в топлата ухаеща вода, като внимателно разстла косата й около ваната. Сетне коленичи и посегна към гъбата.
— Не! Моля те, Хоуксблъд, позволи ми сама да се изкъпя.
— Кажи Кристиан.
— Моля те, Крис… — ала преди да довърши устните му се впиха в нейните.
След миг се отдръпна, усмихна се и й подаде гъбата. Въздишка на облекчение се изтръгна от устните й, но облекчението й бе мимолетно. Господи, той се бе отдръпнал, за да се съблече. Бриана не смееше да си поеме дъх, страхуваше се какво ще направи сега този съпруг, който едновременно я вбесяваше и объркваше.
Очите й се разшириха, когато видя великолепното му голо тяло. Бе забравила физическото му съвършенство. Приличаше на древен бог. Светлината на огъня хвърляше отблясъци по мургавата му кожа и подчертаваше всеки мускул и всяка извивка на твърдите му бедра.
Топлата вода и виното я замаяха. Тялото й потръпна от спомените за чувствената наслада, която бе изпитала в обятията му. Изпита болезнен копнеж да го почувства в себе си, кожата й жадуваше за докосванията му, искаше й се да закрещи от желание.
Наблюдаваше го как се движи из стаята. Постла голяма кърпа пред огъня и постави една алабастрова гарафа до нея. След това се приближи към нея. Когато я извади от топлата вода, Бриана потръпна от студ.
Кристиан внимателно я положи върху кърпата до огъня, разстла златистите й къдрици около главата й като ореол. Водата по тялото й бавно започна да се изпарява от топлината на огъня. Ала няколко капки останаха да блестят между гърдите й, около пъпа и върху нежните руси къдрици между бедрата й. Кристиан се наведе и започна да пресушава с устни блестящите капки от мокрото й тяло. От допира на устните му я разтърсиха тръпки и дишането й се учести.
— О, Боже, о, Боже — простена тя. Искаше да спре, искаше никога да не спира.
Кристиан изля върху дланта си малко ароматизирано масло от гарафата, стопли го на огъня и бавно започна да я разтрива. Започна от шията, спусна се по вдлъбнатината между гърдите й, после по стегнатия й корем, докато накрая стигна до бедрата. Ароматът на смирна и лимон замая сетивата й, по кожата й се разля топлина, а той продължаваше да разтрива стегнатото й младо тяло, проблясващо на светлината на огъня.
— Искам да изпитаме нещо по-дълбоко от любовта, искам не само телата, но и душите ни да се слеят. — Гласът му трептеше от едва сдържана страст. — Любовта, както и нейният символ — брачната халка, — няма начало и край. Дълбоката страст не може да бъде спряна. Когато те отнеса в леглото, зад завесите, в тъмнината, ще стигнем до най-съкровените дълбини на любовта. Трябва да се отдадеш докрай, да забравиш себе си, да забравиш за всичко останало.
Тялото й изгаряше в трескаво желание. Той я вдигна и я понесе към леглото. Ала желанието, което напираше в гърдите й, бе чисто физическо, нямаше нищо общо с онова сливане на душите, за което й бе говорил Кристиан. Усещаше как твърдата му гореща мъжественост се триеше между бедрата й.
Нежно я сложи на леглото, легна до нея, прегърна я и тя сякаш потъна в силните му ръце. Бриана тихо започна да плаче от безсилие и срам. Кристиан толкова лесно бе събудил чувствеността й, толкова лесно я бе накарал да изгаря от желание и страст. Тя беше жена, той беше мъж и Бриана жадуваше да му се покори.
Езикът му докосна твърдото й възбудено зърно, а ръката му се плъзна между бедрата й и дългите му пръсти започнаха бавно да галят нежната розова пъпка между тях.
Тя беше като топла и влажна коприна и макар Хоуксблъд да се владееше како никой друг, в този миг разбра, че не може да устои на желанието да проникне дълбоко в нея. Самообладанието му се разби на хиляди парчета. Когато пръстите му се отдръпнаха. Бриана недоволно извика.
— Какво искаш, любима? — задъхано прошепна той и легна върху нея.
— Кристиан, Кристиан, искам да ме вземеш! — Ноктите й се забиха в кожата му.
Той бе полудял от възбуда. Проникна дълбоко в нея, забравил за всичко, отдаващ тялото и душата си на тази девойка, надарена с чувствеността и страстта на зряла жена. Тя го погълна в себе си, едновременно взимайки и давайки. Любовта им бе бурна като пролетен ураган. Тя бе предизвикателство за сетивата.
За всичките седем сетива.
Издигнаха се до висините на насладата и изкрещяха едновременно, когато достигнаха кулминацията, а сетне се отпуснаха заедно в кадифената мекота на успокоението. Лежаха неподвижни, вкопчени един в друг, с изцедени докрай сили.
После сякаш се случи чудо. Кристиан се чувстваше възроден, изпълнен с жизнена мощ и още нещо… Радост, задоволство, душевен мир, какъвто никога не бе изпитвал. Отдръпна се от Бриана, обгърна я и я притисна до сърцето си, заровил лице в златистата й коса.
От гърдите й се изтръгнаха тихи ридания и сълзите й покапаха по голата му гръд. Той я бе дарил с наслада, на която тя нямаше право, бе задоволил плътското й желание, а това бе смъртен грях.
Кристиан разбираше обърканите чувства на любимата си. Знаеше, че сълзите ще й донесат облекчение и ще пречистят душата й. Сърцето й бе изпълнено със скръб и вина, с любов и омраза. Знаеше, че ще й е нужно доста време, за да успокои обърканата си душа. И макар да бе търпелив мъж, се надяваше да не чака много дълго мига, когато тя ще признае пред себе си, че го обича и вечно ще му принадлежи, както и той на нея. Трябваше да й даде време да приеме мисълта, че брачният им съюз е предопределен от съдбата. И на този, и на онзи свят никой нямаше да ги раздели.
Бриана бе толкова емоционално и физически изтощена, че потъна в непробуден сън. Когато се събуди, в стаята все още бе тъмно. Усети присъствието на мъжа, който спеше до нея. Пред очите и изплуваха спомените от изминалата нощ. Нима всичко бе само сън? И тогава внезапно си припомни.
Спомените оживяха пред очите й!
Тогава Кристиан воюваше във Франция, а тя бе сложила сивата кадифена наметка на майка си, за да го призове във виденията си. С ужас осъзна, че това не е било сън, било е предсказание. Кристиан бе убил Робер пред очите й, а тя не бе направила нищо, за да му попречи. Припомни си, че тя бе примамила Робер в кулата, където Хоуксблъд го очакваше, за да го убие. После се любиха, а тялото й бе опръскано с кръвта на Робер. Всичко се бе сбъднало!
Бриана затвори очи, ужасена от себе си. Нима се бе отдала на Кристиан, за да я спаси от брака с Робер? Не, не го бе сторила съзнателно, но това не намаляваше вината й.
Съпругът й се обърна в съня си и бедрата им се докоснаха. В гърдите й се надигна страх. Но това не беше толкова страх от него, колкото страх от самата нея. Страхуваше се от дълбокото желание, което изпитваше към този арабски рицар. Страхуваше се от мрачния копнеж, завладял тялото и душата й, който само той можеше да задоволи. Нима той беше безсмъртен? Нима бе продал душата й на дявола? Никога не биваше да му позволи да разбере, че бе завладял и тялото, и душата й. Трябваше да съхрани поне малка част от себе си, поне малкото достойнство и чест, които й бяха останали. Никога не биваше да узнае, че жадува за докосванията му, че изгаря от страст по него. Ако узнаеше всичко това, тя щеше да се изпълни с отвращение към самата себе си и да се презре завинаги.
Когато Кристиан се събуди, Бриана все още спеше. Бе толкова прекрасна в съня си. Дългите й извити
