двете просторни стаи в апартамента имаше и стая за преобличане с огромен гардероб по цялото протежение на стената. В най-широката стая се ширеше грамадно легло, скрито зад полупрозрачни завеси. В ума й изплуваха думите на Хоуксблъд:
Кристиан пренесе и последния сандък от багажа на Бриана, след което се обърна към Адел с подчертано загрижен тон:
— Вече съм прибрал всичките си дрехи от гардероба в стаята за преобличане. Остава да се надявам, че ще се чувствате удобно в скромния ми апартамент.
— Благодаря ви, милорд. Тук всичко е прекрасно.
— Много сте любезна, Адел, но зная, че апартаментът е твърде тесен за новото ми семейство. Обаче скоро ще замина за Франция. Тогава ще се освободи още една стая.
Ленените чаршафи на Бриана бяха от най-доброто качество, всичките избродирани с „Б“ — Бедфорд. Адел си помисли, докато оправяше грамадното сватбено легло за първата им брачна нощ, че „Б“ може да означава и Бошан.
В другата стая двамата младоженци останаха сами за пръв път след разменянето на брачните клетви. Бриана гордо вирна глава.
— Много по-щастлива бях в Бедфорд. Предпочитам да се върна в бащиното ми имение, вместо да те придружавам във Франция.
Кристиан се приближи до нея, но не посмя да я докосне.
— Бриана, аз се ожених за теб, за да споделяме дните си и в щастие, и в нещастие, до последния ми дъх. Ще дойде и този прекрасен ден, когато двамата ще заминем за Бедфорд. Но все още е далеч пред нас. Първо трябва да заминем за Франция. И то двамата заедно.
Тя с яростен замах отметна кичурите от раменете си и очите й гневно блеснаха.
— Нали ти ме научи да бъда коварна? Ще се постарая да избягам от Уиндзор още в същия ден, в който отплаваш за Франция!
Сега не се сдържа и я докосна. Силните му ръце нежно погалиха раменете й, а след това я притеглиха към гърдите му. Гласът му бе по-тих, но много по-вълнуващ.
— Когато настъпи денят, в който ще трябва да отплаваме за Франция, ти няма да мислиш повече за раздяла, скъпа. Защото ще мислиш само за мен, ще копнееш за мен, ще заспиваш с моето име и с моя образ.
Наведе глава и докосна устните й със своите толкова нежно и същевременно властно, че смаяната жена наистина си помисли, че е невъзможно да се устои на обаянието и мъжествената красота на този загадъчен арабски принц.
Когато най-сетне устните им се разделиха, Бриана дръзко заговори:
— Ако си въобразяваш, че ще ме омагьосаш само с целувки и нежност, това означава, че не ме познаваш. Можеш да притежаваш тялото ми, а дори и съзнанието ми благодарение на мистичните ти способности, но никога няма да владееш дори едно кътче от душата ми. — Още не бе привършила, когато женският й инстинкт я предупреди, че не биваше да му казва тези думи. Не бе благоразумно открито да предизвиква мъжкото му достойнство.
Но той като че ли не обърна внимание на думите й. Очите продължаваха да я милват с любовен поглед, който се плъзгаше по лицето, косите и тялото й.
— Нека да ти помогна да свалиш сватбената си рокля — тихо рече Кристиан.
Обхваната от паника, че ще поиска да се възползва от съпружеските си права още преди падането на нощта, тя изплашено извика:
— Не, искам да остана с нея!
Веждите му леко се повдигнаха.
— Нима си решила, скъпа, да се появиш в сватбения си тоалет на тържественото кръщаване на най- младата принцеса на Англия? Нима ще се появиш в тези дрехи пред погледите на целия кралски двор? Или си забравила, че трябва да отидем в параклиса?
Бриана се изчерви.
— О, не, разбира се, че не съм забравила! Адел ще ми помогне да се преоблека. — Преглътна с усилие. — Само бих желала да остана за малко сама, милорд.
Кристиан разбираше, че няма да й е лесно да издържи още една церемония, трета за днес, в параклиса на замъка Уиндзор. Този ден наистина бе наситен със събития.
— След малко ще се върна при теб, за да те придружа до параклиса. А сега можеш да се наслаждаваш на самотата си, защото от днес нататък твърде рядко ще бъдеш самотна — добави той и иронично се усмихна.
Всъщност тя с радост смъкна сватбената си рокля. Адел й помогна да се преоблече в бледосиня роба и тъмносиня туника върху нея, а върху златистата си коса тя сложи малка диадема, обсипана с диаманти. Не можеше да носи ярки цветове в деня, когато бе погребението на Робер, обаче, от друга страна, кралят и кралицата нямаше да останат доволни, ако се появи на кръщаването на последната им рожба в траурни дрехи. За нейния тоалет и за тоалета на Адел бяха необходими час и половина.
Кристиан влезе в стаята тъкмо когато Адел вече поставяше последните игли в косата й.
— Изглеждаш царствено, мила моя — галантно се поклони рицарят.
— Достатъчно ли съм красива, за да очаровам някой принц? — хапливо попита тя.
— Несъмнено — кимна той, без да се засяга от тона й.
Параклисът бе изпълнен докрай, но хората се отдръпнаха, за да сторят път на младоженците. Всички бяха ужасени, че арабският принц бе убил брат си и в същия ден се бе венчал с годеницата му, но кралят очевидно приемаше смъртта на Робер де Бошан за причинена от нещастно стечение на обстоятелствата и затова бе дал благословията си за сватбата на Бриана Бедфорд и Кристиан Хоуксблъд. На кръщавката присъстваха всички членове на кралското семейство. За кралица Филипа бяха донесли специално кресло, а крал Едуард III държеше новороденото в ръце.
Тъй като бе твърде висок, принц Едуард се отличаваше отдалеч сред останалите принцове и принцеси. Когато Джоан роди своето дете, принцът няма да може да го признае за свое. Сега Джоан е лейди Холънд и детето й от Едуард ще бъде обявено за дете на Джон Холънд. Сърцето й се сви от мъка за приятелката й. Към Едуард не изпитваше състрадание. Той бе достатъчно знатен, силен и богат, така че можеше прекрасно да се грижи за себе си. Защо трябваше да прелъстява бедната Джоан, щом като не можеше да се ожени за нея!
Погледна за миг мъжа, който само от няколко часа бе неин съпруг, и остана изненадана от израза на лицето му. Високият ръст позволяваше на Кристиан да вижда далеч напред над главите на околните. Вероятно сега съзерцаваше новородената принцеса, защото на иначе суровото му лице бе изписана необичайна нежност. Освен това й се стори доста замислен. Може би в този миг мечтаеше за бъдещите си деца. Бриана внезапно потрепери от страх. Странно, но в същата секунда младата жена усети как силната му ръка я подхвана, очите му се извърнаха към нея — изпълнени с непозната за нея нежност, можеше да се закълне в това, — а в следващия миг на лицето му отново се появи безизразната маска.
След привършването на церемонията множеството се отправи към залата за пиршествата. Хоуксблъд през целия път не пусна ръката й от своята. Огромната зала бе пълна с маси, огъващи се от всевъзможни ястия, блюда, чаши и кани, плодове и цветя. На специална дълга маса, опъната пред кралския подиум, върху сатенените покривки бяха подредени десетки подаръци, поднесени от всички присъстващи.
— О, Боже, забравих да донеса подарък! — сепна се Бриана.
— Аз вече съм изпратил подарък от името на двама ни.
— Какъв? — полюбопитства тя.
— Медальон с формата на сърце, с едър рубин в средата, заобиколен от перли — съвсем тихо каза Кристиан. — Ето го там, в левия край на масата.
