При вида на рубина Бриана ахна. Сигурно бе страхотно скъп. Нима вече бе завладял хазната на рода Уорик, или, Боже опази, бе посегнал и към скъпоценностите на рода Бедфорд?
Съпругът й издърпа стола пред нея, за да я настани до масата, а тя уморено прошепна:
— Всъщност вече едва издържам… Бих искала да си тръгнем.
— Скоро ще успеем да се измъкнем — увери я той.
Сега внезапно й се прииска да не напускат залата!
— Днес успя ли да хапнеш нещо? — тревожно я попита той, когато започнаха тостовете с пожелания за щастие и дълъг живот на новата принцеса.
Бриана поклати глава — наистина не бе сложила залък в устата си и може би това обясняваше припадъка й в параклиса.
— Тогава не пий от виното — предупреди я Кристиан.
Но тя отпи решително от чашата си — като че той й бе казал да направи обратното.
— Ти вече веднъж наруши клетвата да ми се подчиняваш, Бриана. При това съзнателно я наруши.
Бриана разтърси рамене. В гърдите й сякаш нещо се скъса.
— Понеже бях заставена насила да изрека брачната клетва, може би ще е по-добре да се отрека от нея, преди да съм изпълнила всички брачни задължения, произтичащи от тази клетва. Повече не желая да слушам за никакви клетви!
Тя вдигна чашата в очакване да бъде напълнена отново от прислужника зад гърба й, но Кристиан веднага посегна към китката й и здраво я стисна. Чашата се изплъзна от ръката й и се счупи.
— Не ставай смешна. Въобще не става дума за твоята брачна клетва. Когато ти заповядам нещо, ще се подчиняваш, или ще те принудя да ми се подчиниш. Изборът е твой. — Очите му гледаха с изгарящ поглед.
— Не е вярно — натъртено рече той.
За Бога, той отново бе прочел мислите й. Сега й се струваше, че стократно повече. И при това се страхуваше от него.
Устните му се изкривиха в иронична усмивка.
— Не е необходимо да се страхуваш от мен, лейди, освен ако не ме принудиш да се държа недостатъчно вежливо.
Бриана се опита да се съсредоточи върху вечерята — вкуси от агнешките котлети, артишока, пореча. Насили се да сдъвче храната, но едва преглъщаше от вълнение и умора.
Кристиан се наведе към нея.
— Не разбираш ли, че това е афродизиак26?
Тя бързо отдръпна чинията от себе си, а Хоуксблъд запази каменното изражение на лицето си. Слугите сервираха сирене и торта. Този път успя да го издебне — когато Али поднесе на господаря си купичката с розова вода, за да си изплакне пръстите, тя се възползва от мига, в който Кристиан се бе извърнал с гръб към нея, и изпи виното от чашата му на един дъх.
С внезапно прозрение Хоуксблъд схвана, че Бриана се нуждае от нещо, което да й вдъхне смелост за всичко, което й предстоеше. Повика Али и му прошепна нещо, но тя чу всяка негова дума. Може би именно това беше намерението му.
— Приготви банята за моята лейди, а след това си свободен до сутринта.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Тръгваме си — промърмори Кристиан.
— Ако си тръгнем, ще обидим кралското семейство — тихо възрази Бриана.
— Всички знаят, че сме се оженили сутринта, а тази вечер е специална за нас. Хайде, Бриана.
Той се изправи и взе ръката й. Докато прекосяваха залага, тя на няколко пъти леко залитна и Кристиан разбра, че виното я е замаяло. Почувства, че ръката й в неговата трепери.
— Искам уединение, докато се къпя — заяви Бриана, докато минаваха през дългия коридор.
Младият мъж стисна ръката й и наведе мургавото си лице над нейното:
— Ще бъдем само двамата, любима. Али знае, че искаме да бъдем сами.
— Нямах това предвид! — протестира тя.
Когато влязоха в стаята, тя видя, че Али бе приготвил ваната, а слугите тъкмо излизаха с празните ведра.
— Оставил съм ароматно масло и чисти кърпи, господарю — рече Али. — Желаете ли още нещо?
— Моята лейди иска уединение, пълно уединение. Моля те, погрижи се тази нощ да не ни безпокоят.
Али се поклони и затвори вратата. Бриана се олюля, бузите й пламтяха, а очите гневно блестяха.
— Много добре знаеш какво исках да кажа! Искам уединение, но от теб!
Кристиан приближи към нея. Без да откъсва очи от нейните, той вдигна ръка, за да свали диадемата от косата й. През последния час бе мислил само за това — как ще разпусне прекрасните й коси и ще се наслаждава на цялото им великолепие.
— Не мога да разбера защо се срамуваш, любима моя. Ние вече сме били любовници, а ти все още се нуждаеш от малко вино, за да добиеш смелост.
— Не се нуждая от смелост, нуждая се от уединение! — Бриана се опита да се отскубне от ръцете му, но пръстите му се бяха заплели в косата й и я заболя.
— Ние ще се наслаждаваме на пълно уединение. Никой няма да види какво ще правим тази нощ. Никой няма да чуе любовните ни викове. Никой няма да знае какво става в тази стая, в това легло.
Младата жена настръхна от гняв. Това бе и неговата цел. Гневът щеше да прогони страха. Прекрасните й очи сякаш изпускаха зелени искри.
— Няма да се съблека и няма да се къпя в твое присъствие!
Пръстите му разрошиха златистата й коса и я разпиляха по раменете.
— Не е необходимо. Аз ще те съблека и аз ще те изкъпя. — Докато говореше, пръстите му започнаха да развързват връзките на туниката й.
Тя се задъха от ярост.
— Ти си дявол… арабски дявол!
Уверените му пръсти свалиха туниката й и се насочиха към долната дреха.
— А ти си невеста на арабския дявол.
Думите му я накараха да потръпне. Топлината на ръцете му проникваше през тънкия плат. Едната му ръка обхвана облите й гърди, а другата се плъзна под полата и потърси топлото място между бедрата й. Тръпки разтърсиха тялото й.
— Моя красива, красива Бриана. Искам цялата да те опозная. Искам да те видя да беснееш от ярост, да се смееш и да крещиш от удоволствие. Искам да те накарам да се извиваш от страст, да тръпнеш от моите докосвания. Искам да галя прекрасното ти голо тяло. — Ръцете му почти бяха свалили долната й риза.
— Не! — извика тя, като отчаяно се опитваше да задържи прозрачната дреха.
— Не? Нима ти трябва смелост, преди да предприемеш пътуването, което ще те направи истинска жена?
Бриана не знаеше какво да му отговори. Хоуксблъд отиде в кабинета в дъното на стаята и наля вино в една изящна чаша. После се приближи да й я подаде. Тя протегна ръка, за да поеме златната чаша, но той взе ръката й я постави на мускулестите си гърди, а сетне сам поднесе чашата до устните й.
— Ще си я поделим — рече дрезгаво. — Любовниците си поделят всичко.
Бриана сведе дългите си тъмни мигли и жадно започна да пие златистата течност. Той не й попречи.
— Пий до дъно чашата на живота, чашата на любовта — тихо промълви Кристиан, а плътният му дълбок глас сякаш я галеше като кадифе.
Когато се погледна, Бриана видя, че е гола. Кога бе свалил долната й риза? Кристиан бе изпил последната капка на дъното на чашата и сега наведе устните си над нейните. Устата му имаше вкус на вино. Той бе бог и дявол едновременно. Мразеше го, обичаше го, ненавиждаше го.
