посрещането на неговата съпруга. Пади се бе справил добре със задачата си. Стените на спалнята блестяха от белота, широкото ниско легло бе покрито със снежнобяла ленена покривка и отрупано с малки възглавнички, по които със златни нишки бяха избродирани инициалите им „К“ и „Б“. Леглото бе скрито зад бели копринени завеси.
Белите дървени капаци на прозорците бяха разтворени и откриваха красива гледка към широката тераса. Едната стена бе заета от вграден гардероб с огледала по вратите. Подът от бял карарски мрамор, изпъстрен със златисти ивици, обещаваше прохлада през горещите нощи.
Мраморните стъпала в ъгъла водеха към банята с широк правоъгълен басейн. На едната стена на банята имаше широка врата, която извеждаше към малка заградена градина. Зад басейна нефритеният фонтан пръскаше във въздуха кристални водни капки. Къщата бе осветена с големи ароматни свещи, поставени в красиви стъклени свещници. Обстановката бе много романтична и някак тайнствена.
Ала Кристиан Хоуксблъд не изглеждаше никак романтично. Дрехите му бяха просмукани от пот и кръв и той жадуваше за топла баня, но да бъде проклет, ако се къпе сам сега, когато Бриана бе в тази красива къща, която й бе обещал.
Махна нетърпеливо с ръка и се опита да се успокои.
— Къде е стаята на господарката? — обърна се той към Пади.
Оръженосецът му обясни къде е настанил съпругата му и промълви:
— Желая ви лека нощ, господарю.
Хоуксблъд се изкачи по извитата стълба и се спря пред вратата на Бриана.
— Бриана, искам да те приветствам с добре дошла в нашия нов дом — тихо, но твърдо рече той. — Очаквах да ме посрещнеш, както се полага на господар на дома. Искам да се изкъпя, да се нахраня и да си легна. В този порядък. Отвори вратата.
Заключена зад стените на стаята си, Бриана избухна:
— Ти, арабска свиньо! Не мога да повярвам, че се осмеляваш да ми говориш! Няма да ти приготвя банята, нито вечерята и мога да се закълна, че никога повече няма да легна с теб! Изкъпи се сам! Нека слугите те нахранят, нека онази френска проститутка стопли леглото ти! Ти нямаш нужда от съпруга и отказвам да бъда твоя жена, ако онази жена не напусне веднага къщата ми! Разбрахте ли, лорд Дракар?
Кристиан разбра, че Бриана е извън себе си от гняв и го предизвиква да разбие вратата. Ала нямаше да и достави това удоволствие. Той извади кинжала и с лекота си отвори.
Бриана не можеше да повярва на очите си.
Хоуксблъд я изгледа така яростно, че тя потрепери от страх. Той заговори тихо, но в гласа му се долавяше заплаха:
— Тъй като баронесата вече не е тук, смятам, че можеш да се заемеш със задълженията си на съпруга… или имаш още някакви претенции?
Думите му я обезоръжиха и желанието й за съпротива угасна. Не знаеше какво да каже.
— Имаш ли още възражения? — повтори той.
Бриана поклати глава.
— Тогава ела с мен. Веднага.
Тя изглеждаше безпомощна като малко дете сред кутиите и сандъците, разхвърляни из стаята, но Кристиан нямаше настроение да си губи времето с подреждането на багажа.
Когато излязоха на осветената тераса, тя забеляза, че дрехите му бяха изцапани с кръв.
— Да не си ранен? — тревожно попита Бриана.
— Не. Само не се докосвай до мен. Ей сега ще се измия.
Младата жена тръгна след него по коридора, минаха покрай банята и излязоха в градината. Бриана мълчаливо наблюдаваше как той свали дрехите си и влезе в басейна. Кристиан взе парче сапун и започна да се търка. Гневът в сърцето й се стопи. Той явно нямаше намерение да я насилва да се къпе с него, но може би тъкмо заради това й се прииска да го направи. Тя беше единствената жена, която имаше право да се къпе с него, да му поднася храната, да споделя леглото му, да се събужда до него. Той беше неин съпруг и тя нямаше да го отстъпи на никоя друга. Свали роклята си и остана по прозрачната долна риза. Протегна ръка и го помоли:
— Подай ми сапуна.
— Благодаря за съпружеските грижи, но ти си права, мога и сам да се изкъпя. Ала ако искаш, можеш да дойдеш и да поплуваме в басейна след вечеря.
Бриана се изчерви.
— Аз… аз не мога да плувам.
— Добре, тогава няма да плуваме — усмихна се той. — Ще правим нещо по-приятно.
— Ще отида да проверя какво става с вечерята — смутено отвърна Бриана.
— Кухнята е в задната част на къщата. Доколкото си спомням, готвачът е много добър. При този топъл климат по-добре е ястията да се сервират студени.
Когато Бриана се върна, съпроводена от един от слугите. Кристиан бе седнал край една маса в градината в широко бяло кресло за двама. Наоколо ухаеше на екзотични цветя. Около бедрата му бе препасана бяла кърпа, която подчертаваше мургавата му кожа. Пред него горяха две малки свещи, поставени в големи бели купи.
Слугата подреди върху масата табли със студено месо, прясно сирене, препечен хляб и най- разнообразни плодове и ядки, на повечето от които Бриана не знаеше имената. Хоуксблъд извади от студения басейн една глинена стомна с вино и сръчно измъкна корковата тапа от гърлото й.
Кристиан се отдръпна, за да й направи място, и Бриана седна до него. Не смееше да гледа красивото му голо тяло и се престори, че цялото й внимание е погълнато от храната върху масата. Хоуксблъд започна да й изброява имената на различните лакомства.
— Това се смокини, фурми, мандарини, бадеми и шам-фъстък. — Намаза малко от сиренето върху хляба и го поднесе към устните й. Бриана остана приятно изненадана от вкуса и посегна за още.
— Май наистина си гладна — каза той, озадачен, че тя не бе вечеряла.
Младата жена като че ли прочете мислите му.
— Бях прекалено ядосана, за да ям — обясни.
Отговорът й му достави истинска радост. Щом го ревнува, значи чувствата й към него са много по-силни, отколкото иска да признае. Копнееше да му каже, че го обича, но тя бе толкова упорита, че едва ли щеше да го стори. Питаше се дали ще доживее за да чуе любовни думи от устата й.
Кристиан изпитваше удоволствие само като я гледаше. Тя си отхапваше от плодовете и отпиваше от виното и изглежда въобще не осъзнаваше колко е прекрасна. Великолепната й коса се бе разпиляла като златен водопад по раменете, а розовите връхчета на гърдите й напираха под прозрачната материя на долната риза. Когато облиза виното от устните си, Кристиан усети, че дълго потисканото желание всеки миг ще избухне в гореща страст. Искаше да се люби с нея. Представи си преплетените им тела, а сетне как прониква дълбоко в нея. Слабините му се обляха в топлина, а членът му се втвърди.
Протегна ръце и свали ризата й, ала Бриана бързо стана и изтича в сенчестия край на басейна. Хоуксблъд взе няколко екзотични цветя и ги хвърли във водата. Бриана изпита внезапно желание да му се отдаде.
Пристъпи към басейна и леко нагази във водата. Вдигна ръце и разпусна косата си, която я обви цялата и стигна почти до глезените й. Кристиан бавно се приближи към нея. Около басейна бе тъмно и Бриана не го виждаше, но усещаше, че той идва към нея.
Чу плясък на водата и колебливо пристъпи. Направи още една крачка и усети ръцете му, които се обвиха около глезените й, после се плъзнаха нагоре по краката й, а горещите му устни обсипаха с целувки бедрата й.
Страстните му ласки я изпълниха с желание и тя се изви към него. Езикът му я галеше все по- настойчиво. Бриана изохка, неспособна повече да се сдържа, и се притисна към него. Той я взе на ръце и я изнесе от басейна.
— Не искам косата ти да се намокри — прошепна той. — Искам да си играя с нея. Искам да те отнеса в леглото.
Кристиан я повдигна нагоре и я плъзна покрай мокрото си тяло. Едната му ръка я придържаше към
