гърдите му, а другата започна да я гали между бедрата. Бриана обви ръце около врата му и той дрезгаво прошепна:
— Увий и краката си около кръста ми.
Тогава той проникна дълбоко в нея, много по-дълбоко, отколкото досега. Като придържаше бедрата й с две ръце, той бавно се отправи към спалнята. Мили Боже, този мъж бе способен да я възбуди против волята й! Усещаше го в себе си, пулсиращ и горещ, не можеше да мисли за нищо друго, тялото й сякаш се обливаше от страстни вълни, които прииждаха все по-силни и по-силни. Когато Кристиан започна да се изкачва по стъпалата, лекото триене на мускулестия му орган я възбуди толкова силно, че на най-горното стъпало Бриана достигна до своята кулминация, изви се назад и извика от удоволствие.
Движенията й го подлудиха. Кристиан усещаше как пулсирането на горещата й плът изсмуква и последните му сили. Застина неподвижен, за да могат и двамата да се насладят на върховния миг. Сетне я отнесе в леглото и продължи да я гали, отново и отново, много бавно, като че ли тази нощ нямаше да има край.
Сякаш измина цяла вечност, преди тя да изохка и тялото й да потръпне от неописуема наслада. Приличаше на изригване на вулкан и като че ли бяха погълнати от разтопена лава. Ръцете му я обгръщаха като стоманени обръчи, не можеше да си представи, че може да има друг мъж като него, никой друг не можеше да дари такава наслада на една жена.
Лунната светлина обливаше леглото им.
— Кристиан, бях полудяла от ревност, искаше ми се да я убия… — прошепна Бриана. — Аз… започвам да разбирам защо си убил Робер…
Той отдръпна ръцете си от нея и седна на ръба на леглото. Лицето му се вкамени и Кристиан се извърна от нея. Бриана съзря очертанията на гордия му профил, преди той да стане и да изчезне в мрака.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Бриана лежеше и гледаше втренчено копринените завеси на леглото. Трябваше да се научи да сдържа езика си. Не бива повече да споменава името на Робер. Ала въпреки това мислеше, че никога няма да прогонят тъмната сянка на мъртвия, застанала между тях, ако не си изяснят всичко, което се бе случило. Сърцето й бе изпълнено с чувство на безкрайна вина и навярно и Кристиан чувстваше същото. Ако й се довереше, ако й признаеше какво бе извършил, дори да й кажеше, че го е сторил от любов към нея, тя щеше да намери сили в себе си да му прости. Можеше да го разбере и да прояви състрадание.
Ако успееха да говорят открито за всичко, може би щяха да съумеят да започнат нов живот. До слуха й достигна нежната песен на славей, толкова трогателна, че на гърлото й сякаш заседна буца и сълзи потекоха по лицето й.
На следващата сутрин съвсем неочаквано я посети принц Едуард.
— Съжалявам, Ваше Височество, но Хоуксблъд не е тук.
— Така ли го наричаш? — усмихна се Едуард. — Бедният дявол! Навярно е станал още преди разсъмване. Дойдох да ти съобщя, че корабът на Джоан вече е в пристанището. Искаш ли да я посрещнеш и после да я доведеш тук, за да можем да се видим насаме?
Сърцето на Бриана подскочи от радост.
— О, разбира се, че искам. Толкова много ми липсва! Адел, корабът на Джоан е пристигнал! — весело извика тя. — Веднага ще отидем да я посрещнем. Слугите ще се погрижат за вас, сир. Моля ви, чувствайте се като у дома си.
— С удоволствие ще ви почакам в тази красива къща. Прилича на дворец от приказките.
Когато лодката приближи към пристана. Бриана се втурна по мостчето. Видя Джоан и ахна от изненада.
— О, скъпа, не е трябвало да пътуваш. Всеки момент може да родиш!
— Бриана, мислех само как по-скоро ще пристигна в Бордо. Нямаше да й позволя да се роди преди да пристигнем.
— Той те чака в моята къща — прошепна Бриана на ухото й.
Лицето на Джоан помръкна.
— Не искам да ме види в този вид. Страх ме е, че ще се отврати от мен и ще ме разлюби! Чух, че в Бордо е пълно с красиви и млади жени.
— Тук сме само от няколко дни и още не е имало прием в двореца. А освен това според мен изглеждаш прекрасно и Адел и Глинис могат да го потвърдят.
Адел загрижено изгледа Джоан.
— Страх ме е, че лейди Джоан не бива да върви пеша.
— Ще взема карета — каза Бриана. — Тук, в Бордо, каретите се теглят от магарета. Ще видиш, че ще ти хареса.
Бриана се качи на палубата. Сър Джон Холънд й поднесе извиненията си, че се е забавил с капитана на кораба и затова не е успял да слезе на кея и да я поздрави. Но причината бе съвсем друга — Холънд се дразнеше от красивата и горда дама, която на всичкото отгоре помагаше за уреждането на тайните любовни срещи между Джоан и принц Едуард. Когато Бриана се изправяше пред него, той едва се сдържаше да не я удари — винаги го принуждаваше да се чувства потиснат и унижен. Някой ден ще я накара да хленчи в нозете му и да моли за милост… И тогава ще й докаже, че той, сър Джон Холънд, струва много повече, отколкото тя си въобразява!
— Предполагам, че вече трябва да ви наричам лейди де Бошан, нали?
Бриана пребледня.
— Добре дошли в Бордо, милорд. Дойдох да взема Джоан с мен. Тя ще отседне в моята къща, докато… исках да кажа… докато слугите подготвят вашите апартаменти.
— Аз сам ще се погрижа за нея. Освен това трябва да говоря с вашия съпруг, Робер.
Цветът на лицето й рязко се промени.
— Сър Джон, съжалявам, но трябва да ви съобщя, че Робер де Бошан бе убит на турнира в Уиндзор.
Джон Холънд застина от изненада.
— Принц Едуард е убил Робер?
— Не… Робер загина от копието на брат си, Кристиан Хоуксблъд. — Тя сведе очи, засрамена от себе си. Как да му каже, че е омъжена за брата на Робер. През спуснатите си клепачи Бриана не забеляза злобната искра в очите на Джон Холънд. Молеше се само да не припадне на палубата.
Каретата с четирите жени спря пред красивата къща на Кристиан. Бриана и Глинис помогнаха на Джоан да се изкачи по мраморните стъпала.
— Господи, никога не съм виждала такава красота… какви цветя, какво слънце… Та това не е къща, а истински палат! — Джоан за задъхваше от възторг. — Нима всичко това е твое?
— Е, ако трябва да бъда съвсем точна, всичко тук принадлежи на съпруга ми — промълви Бриана и се изчерви.
— Скъпа, но нима се оженихте? — възкликна приятелката й.
— Ох, мила, историята с моята… с нашата женитба е много объркана. Робер де Бошан беше смъртоносно ранен на турнира и кралят даде благословията си за венчавката ми с Кристиан Хоуксблъд. Баща му, старият граф, ми каза, че трябва да се спази договорът, с който съм се сгодила за наследника на рода де Бошан…
— И тогава се омъжи за Кристиан? О, Бриана, та ти си най-щастливата жена на света! Така се радвам за теб!
Бриана се опита да й възрази. Нима Джоан не разбираше каква жестока шега й бе скроила съдбата? Всяка жена би била щастлива, ако успее да се омъжи за любимия си мъж. Бриана си каза, че е получила незаслужена награда, вместо да бъде наказана за греховете си. Но в следващия миг си припомни, че приятелката й не обича да затормозява красивата си глава с толкова дълбоки мисли, затова само глухо промълви:
— Благодаря ти, скъпа.
