Слугите поднесоха освежителни, отлично изстудени напитки и огромна фруктиера, пълна с южни плодове. Бриана помогна на Джоан да вдигне уморените си ходила върху ниското столче пред нея и подложи възглавнички зад кръста й. Въпреки горещината и напредналата си бременност Джоан изглеждаше възхитително в бледосинята си рокля от най-фин памук. От дълбокото деколте надничаха очарователните й гърди, които никой мъж не можеше да забрави, след като веднъж ги е зърнал.
— Ще видиш, че кралският дворец в Бордо е огромен. В миналото е бил манастир и има около петстотин стаи. Ще отидем да проверим дали багажът ти е разопакован и дали са сглобили леглото ти. — Бриана излезе от стаята, за да повика принц Едуард. Намери го да крачи неспокойно на терасата, от която се откриваше изглед към градината. — Тя ви очаква, Ваше Височество, но аз незабавно трябва да потърся акушерката на кралицата.
— Господи, нима раждането е започнало?
— Не, но всеки момент може да започне.
— Побързай тогава! Аз ще остана при нея.
В мига, в който я видя, сърцето на Едуард се изпълни с безкрайна нежност. Коленичи пред нея и поднесе фините й ръце към устните си.
— Скъпа моя, сякаш измина цяла вечност. Прости ми, моля те, че бяхме разделени толкова дълго.
Устните на Джоан потръпнаха.
— Обичаш ли ме все още?
— Моя малка Жанет, аз те обожавам. Сърцето ми ти принадлежи изцяло. Не трябваше да пътуваш, скъпа.
— Не можех да чакам повече. Исках да бъда тук за твоя рожден ден.
Принцът прехапа устни. На другия ден щеше да има тържество по случай рождения му ден и той трябваше да бъде в двореца, но в сърцето си щеше да бъде с нея. Ръцете му нежно докоснаха корема й.
— Ти си много смела, любов моя.
Младата жена леко погали челото му.
— Не се тревожи за мен. Майка ти е родила десет деца — усмихна се Джоан и се опита да потисне прозявката си.
— Ти си преуморена, скъпа. Очите ти се затварят. Трябва да си починеш.
— Тази горещина ме приспива. — Тя отново се прозя.
Едуард я прегърна и й помогна да се настани по-удобно.
— Аз ще те пазя. Опитай се да поспиш.
Джоан се отпусна в ръцете му и заспа. Устните на Едуард леко докоснаха красивите й вежди. Припомни си интимните мигове между тях и мълчаливо се помоли раждането да мине добре.
Главният камерхер на кралския двор се настани в отделно крило на двореца, доста отдалечено от апартаментите на краля и кралицата.
Джон Холънд бе озлобен на съдбата, която сякаш се бе подиграла с него. Слугите побързаха да му докладват с пълни подробности за смъртта на Робер де Бошан и на най-добрия приятел на краля Уилям де Монтегю. Носеха се слухове за заговор срещу Черния принц, който бил предотвратен от Кристиан Хоуксблъд чрез убийството на собствения му брат.
Холънд гневно ругаеше и гневът му се изля върху нещастните слуги, които внасяха тежките сандъци. Значи проклетият арабин е виновен за неговото нещастие. Ако не беше този кучи син Хоуксблъд, сега принц Едуард щеше да бъде мъртъв, а Джоан щеше да бъде само негова. Закле се да поправи тази несправедливост. Ала сега трябваше да се овладее и да се преструва на предан служител на принца. Очакваше го аудиенция при краля, а освен това бе длъжен да поднесе почитанията си на кралица Филипа. Трябваше да използва високия си пост и да спечели благоволението им.
Когато Холънд влезе в приемната на кралицата, тя го поздрави за предстоящото събитие — раждането на детето му. Сър Холънд прие с благодарност предложението на Филипа да се възползват от услугите на кралската акушерка. Бриана крадешком го погледна и в очите му блесна гневен пламък. Кралицата никога нямаше да узнае, че Джоан ще роди нейна внучка или внук, но тази кучка Бриана знаеше позорната тайна.
Придворните дами го отрупаха с оплаквания за стаите си, искаха по-големи спални и повече слуги. Накрая го спаси намесата на кралица Филипа.
— Сър Джон, не искам да ви затруднявам още от първия ден, но наистина се нуждаем от услугите ви. Тук сме от три дни, но все още не сме се настанили удобно. Половината от сандъците липсват, леглата и мебелите са занесени в погрешни стаи, а в тази сграда има повече от петстотин помещения. И като че ли не стига това, но и храната, която ни се сервира, е доста необичайна. О, знам, че тук има плодове и подправки от цял свят, но ние сме свикнали с добрата стара английска кухня. Страхувам се, сър Джон, как ще се справим — вече пристигат гостите за утрешното тържество, а в двореца цари пълен хаос. Ще ни помогнете ли?
— Ще направя всичко, което е по силите ми, Ваше Величество. Ще ви докладвам подробно за изпълнението на вашите заповеди. Незабавно ще се заеме с прислугата. Оставете всичко на мен, Ваше Величество.
Когато Бриана се върна в къщата, принц Едуард й каза, че болките на Джоан са започнали.
— Трябва да намеря носилка, за да отведа Джоан в двореца. Но как да я оставя? — тревожно попита той.
Бриана се опита да го успокои.
— Аз ще остана при нея, а с мен са Адел и Глинис. Ще се погрижим за нея. Мъжете обикновено са безполезни в такива ситуации.
— Бриана, съобщи ми, когато пристигнете. Господи, как ще дочакам утрото — прошепна той и отчаян зарови пръсти в златистите си къдрици.
— Носилката дойде, сир!
Раждането продължи целия следобед и вечерта. Около нея непрекъснато сновяха придворни дами. Едни я успокояваха, а други изказваха съмнения, че няма да е много леко, тъй като младата жена е доста дребна и крехка. Повечето обаче използваха случая да си разменят последните клюки, без да обръщат особено внимание на родилката.
Бриана стоеше до възглавницата й и стискаше ръката й, когато приятелката й се присвиваше от силните контракции. Бриана й говореше успокоително, разказваше й смешни истории и дори викаше заедно с нея до последния миг преди раждането на детето. Най-после бебето се роди, Бриана се отдръпна от леглото и изтощено се отпусна в едно кресло.
Акушерката пое новороденото, отряза пъпната връв, изми го, пови го и го сложи в люлката до леглото. След това измиха Джоан, преоблякоха я в чисти дрехи, смениха чаршафите и подредиха стаята. Едва тогава допуснаха сър Джон Холънд. Акушерката се изненада, че той не е ядосан от факта, че съпругата му бе родила дъщеря. Всъщност Холънд никога не се бе чувствал по-щастлив. В душата си тайно се присмиваше, че великия Черен принц не бе могъл да създаде син.
Според етикета трябваше да посети съпругата си. За пръв път я виждаше в леглото и слабините му се издуха от похотливо желание. Как успяваше, за Бога, да изглежда толкова красива и крехка веднага след раждането? Жените го изведоха от спалнята, за да може Джоан да си почине, а Бриана остана да прекара нощта край леглото на приятелката си.
— Опитай се да намериш принц Едуард — прошепна Бриана на Глинис, взе малкото вързопче от люлката и внимателно го положи в ръцете на щастливата майка.
— Толкова се молих да бъде момиче! Ах, Бриана, виж каква е красавица!
— Как би могла да не бъде? — Бебето приличаше на малко ангелче със сребристоруси къдрици.
— Не мога да повярвам, че аз съм я родила! — промълви Джоан, изпълнена с гордост
Бриана чу тихо почукване по вратата и скочи да отвори.
Едуард коленичи до леглото. Сърцето му щеше да се пръсне от любов и обожание.
— Колко е часът? — прошепна Джоан.
— Минава полунощ — едва отвърна Едуард.
— Честит рожден ден, любими!
