нуждае само от силата и утехата му. Джоан най-после заспа в прегръдките му, а Едуард дълго лежа буден, изпълнен със съжаление за това, което бе сторил на човека, когото най-много обичаше на този свят.
Бе превърнал веселата, палава девойка в едно уплашено и тъжно създание. Нима той не беше непобедимият Черен принц? Нима не беше най-силният рицар в християнския свят? Трябваше да убеди краля и кралицата да приемат брака му с неговата братовчедка. А вместо това той я омъжи за друг. Това бе срамна постъпка, постъпка на един страхливец.
Може би трябваше да разтрогне този брак. Щеше да отнеме години и навярно щеше да предизвика ужасен скандал, но в сърцето си бе уверен, че това е единственият почтен изход. Нямаше да казва нищо на Джоан, преди да разбере какво е необходимо за разтрогването на брака й. Не биваше да събужда в душата й напразни надежди, ако се окажеше, че анулирането на брака й със сър Джон Холънд е невъзможно. Сега, когато Едмънд бе мъртъв, сестра му имаше много по-високо положение. Тя бе графиня на Кент и лейди Уейк Дидъл и огромното й богатство можеше по някакъв начин да убеди папата да обяви брака й за невалиден.
Слуховете за разпространението на черната чума по всички пристанища в Средиземно море ставаха все по-упорити. Двама от войниците заболяха от мистериозната болест и умряха след двадесет и четири часа. През цялата вечер Хоуксблъд и Уорик разговаряха за болестта.
— Телата на умрелите трябва да бъдат изгаряни, за да се спре разпространението на болестта. Всички заболели трябва да бъдат изолирани.
Уорик кимна в знак на съгласие:
— Ще отделим една сграда за болница и всеки от войниците ми ще работи доброволно там.
— Не — възрази Хоуксблъд, — така заразата ще плъзне в цялата армия. Болницата трябва да бъде извън града, край някое малко село. Разбира се, че трябва да има доброволци, но те не бива да се редуват. Никой не трябва да влиза и излиза от този район.
Графът се намръщи и Кристиан отгатна мислите му. И бащата, и синът се тревожеха, че чумата се е разпространила из целия Изток и може да порази и принцеса Шарон, майката на Хоуксблъд.
— И аз непрекъснато се тревожа за нея — рече Кристиан и сложи ръка на рамото на баща си.
Аквамариновите очи се втренчиха в очите на сина му.
Това бе един от редките мигове, когато разговаряха като баща и син.
— Страхувам се, че никога повече няма да я видя, поне не на този свят — примирено отрони Уорик.
Хоуксблъд се усмихна и се опита да го успокои.
— Аз мога да се помоля и на Аллаха, и на християнския Бог да я запазят жива и здрава. Надявам се, че молитвите ми няма да останат без отговор. — Ала не беше сигурен в думите си. Имаше предчувствие, че нещо лошо ще се случи с родителите му, но се опита да отхвърли мрачните мисли.
Когато кралят и принц Едуард влязоха със сериозни лица, Уорик и Хоуксблъд разбраха, че тревогите не са свършили. Съгледвачите на краля му докладвали, че новият крал на Франция, Жан, е решил да изтрие позора на баща си от битката при Креси. Френският крал разбрал за учредяването на новия орден на честта, наречен от Едуард III Орден на жартиерата, и побързал да основе подобен във Франция. Благородниците от най-знатните френски фамилии с нетърпение очаквали да заслужат на бойното поле новото отличие. Докато англичаните се опитваха да сключат мир, френската армия застрашително нараствала.
Крал Едуард III с възмущение им показа съобщенията, които бе получил от херцог Ланкастър след посещението му при папата в Авиньон. Папският дворец бил пълен с французи — френски кардинали, служители, писари, строители и търговци.
Новият папа Инокентий не се е съгласил със сроковете за примирието, предложени от Едуард III, и отхвърлил претенциите му за френския трон. В замяна на това папата е обещал, че ще потвърди пълния суверенитет на английските владения в Южна Франция. За пръв път в живота си принц Едуард видя сянка на поражение върху лицето на баща си. Едуард III бе изморен от нескончаемите войни и искаше мир, а сега отново бе принуден да се бие за интересите на Англия.
Принцът погледна едно от съобщенията, които баща му бе хвърлил на масата, и го подаде на Уорик:
— Новините не са напълно отчайващи. Щом Ланкастър е разбрал за увеличаването на френската армия, той е побързал да събере своята войска и може би вече е пристигнал в Шербург.
— Мислите ли, че можем да се обърнем за помощ към нашия съюзник — владетеля на Навара? — попита Уорик.
— Най-близкият съсед на наварския владетел е Карл Испански, а той е съюзник на Франция. Според мен Навара ще изчака развоя на събитията — предупреди ги Хоуксблъд.
— Както обикновено трябва да разчитаме само на себе си — намръщи се принц Едуард.
— Нима това някога ни е спирало? — ухили се Хоуксблъд.
— Ще изпратя съгледвачи, за да узнаят точния брой на френските войски и тяхното разположение — реши Уорик.
— А през това време аз ще поведа моята войска на север, за да се присъединя към армията на Ланкастър — кимна принц Едуард.
Принц Едуард предпочиташе да се сражава с французите, отколкото да съобщи на Джоан, че отново трябва замине далеч от нея. Сега той бе единствената й опора и тази вест щеше да я срази напълно. Едуард знаеше, че трябва да я подготви за предстоящата раздяла, вместо да я изненада в последния миг.
— Скъпа моя, армията на Ланкастър е дебаркирала в Шербург и се е насочила на юг. Аз ще поведа моите бойци на север, за да съберем двете армии. Това ще удвои числеността ни, защото вероятно отново ще се бием с французите. — Те лежаха в леглото, а Джена, настанена между тях, риташе с крачета и сладко гукаше.
Джоан силно пребледня и потрепери.
— Но аз мислех, че скоро ще се сключи мир с Франция.
Той я хвана за ръцете и се опита да й вдъхне увереност.
— Изглежда, че французите нищо не са научили от удара в Креси и трябва да им дадем още един суров урок. Ако обединим двете армии, вече никога няма да го забравят.
Гърлото й се сви от страх. Искаше да го помоли да остане при нея, ала не знаеше как да го стори.
— Жанет, ти винаги си вярвала, че аз съм непобедим воин и добър пълководец. Само заради Джена ли се страхуваш? Не биваше да имаме дете.
— О, Едуард, никога не казвай това! — извика тя. — Джена не е бреме за мен. Докато имам Джена, ще имам и частица от теб. Когато съм без теб, тя ми дава сили и увереност.
— Тогава може би все още не можеш да преживееш смъртта на Едмънд. Знам колко близки бяхте, скъпа, но само времето ще облекчи болката ти.
Тя се вкопчи в него.
— Моля те, обещай ми, че Джон Холънд никога няма да получи титлата на брат ми!
Едуард учудено повдигна вежди.
— Титлата сега е твоя, не знаеш ли? Сега ти си графинята на Кент. — Внезапно усети, че тревогите й са свързани с Холънд. — Да не би сър Джон да те е обидил с нещо, любима?
— О, не, не — припряно го увери тя. — Просто мразя да го гледам как се перчи в двореца, че е мой съпруг и баща на Джена. — Джоан затаи дъх и прехапа устни, уплаши се да не е казала твърде много.
Едуард я прегърна.
— Ще се почувстваш ли по-щастлива, ако взема Холънд с мен?
— О, да! А и нали се нуждаеш от всички свои хора, за да се справиш с французите.
— Скъпа моя, за пръв път, откакто се върнах, виждам усмивка на лицето ти.
— Струва ми се, че не ти обърнах достатъчно внимание. Защо не кажеш на Глинис да вземе Джена, а ние да се сбогуваме така, както сме свикнали?
— Аз не тръгвам утре, а чак вдругиден, ала нищо не може да ни попречи да се сбогуваме два пъти!
Когато Глинис влезе в стаята да вземе бебето, Едуард вече сваляше жакета и ботушите си.
Рендъл Грей влезе в къщата. Търсеше Хоуксблъд.
