— Нима четеш всичките ми мисли?
— Бриана, аз много добре си спомням бялата ти кобила Папийон. Кой би нарекъл бял кон с френската дума, която означава пеперуда, ако не мисли, че пеперудите са бели?
— Аха, сега разбрах — засмя се тя заедно с него, макар да се почувства доста неудобно.
— Но още нещо ме тревожи. Явно трябва не само да ти помогна да научиш повече за животните и растенията, но и да се поупражняваме с френския — на френски „Папийон“ е от мъжки род и не е подходящо име за кобила. — Наведе се към нея и нежно я целуна. — Ще се заемем по-сериозно с езика, скъпа — дръзко се усмихна той и започна да й преподава първия урок.
Вдигна я на ръце и я понесе по стъпалата към ръба на басейна. Но внезапно долови в красивите й очи стаена страст и реши, че няма защо да стигат чак до леглото. Защото за него тя не беше само най- съблазнителната жена на света — за него тя си оставаше също най-милата компаньонка, най-искрената приятелка, най-преданата съмишленичка. Кристиан реши този път да се опита да се въздържи и да се наслади на очакването на върховния миг, заредено с нарастване на сексуалното напрежение между тях.
Остави я на мрамора до ръба на басейна и се изтегна до нея. Разроши прекрасната й коса — не очакваше така бързо да просветлее от южното слънце, — за да изсъхне по-бързо, и устните му инстинктивно се присвиха в предвкусване на насладите, които му обещаваше сочното й загоряло тяло. Мократа й бяла туника повече разкриваше, отколкото прикриваше формите й, въпреки че Бриана може би не подозираше това.
— Защо да не изчакаме тук, край басейна, докато слънцето изсуши капките вода по телата ни? Мога да се закълна, че за мен едно от най-приятните усещания е да подложа тялото си на галещите слънчеви лъчи. Ще ти донеса малко бадемово масло. Не ми се иска кожата ти да почернее чак толкова много като моята.
Бриана обърна глава и го проследи с поглед. Хоуксблъд обиколи басейна и тръгна по стъпалата към спалнята им. Той излъчваше някакъв необяснима притегателна сила, някаква магнетизъм може би, странен, но всемогъщ като лунното привличане, на което се подчиняват океанските приливи и отливи. От нея се искаше само да изкачи тези стъпала до тяхната спалня и след минута ще се озове в горещата му прегръдка, а след това той ще я люби така алчно, че ще прогони всички мисли от главата й. Целувките му винаги я отвеждаха в страната на чудесата, в която нямаше място за други освен за тях двамата — блаженство само за двама, без сенки и без призраци. Макар и за кратко, тя се забравяше напълно в този техен рай.
Но защо не я понесе на ръце към леглото? Нима вече не искаше да се люби с нея? Бриана затвори очи, за да пропъди тази тревожна мисъл, а когато отново ги отвори, той вече се надвесваше над нея, захвърлил всичките си дрехи, великолепен, с изваяни мускули, с очи, присвити от сподавеното желание.
— Обърни се — прошепна Кристиан и тя едва сега забеляза мускалчето с бадемово масло в ръката му.
Започна да я разтрива от ходилата, но скоро след това с плавни движения се насочи към колената. Когато достигна горната част на бедрата й, вече никой не можеше да я разубеди, че на този или на който и да е друг свят има мъж с по-чувствителни ръце от неговите. Силни и стегнати, но заедно с това нежни и топли, те я накараха да потръпне от предчувствие и очакване.
Дланите му се плъзнаха под кръста, а пръстите му игриво се впиха в слабините й, за да я изпълнят с трескав копнеж. Жената изохка и се изви, а той обсипа с целувки бедрата й, после опитните му ръце полазиха по — гърба й към раменете, без да спират омайните си движения. Напрежението в гърба й веднага се стопи и изчезна, тялото й се отпусна и тя тихо простена от наслада.
Кристиан легна до нея, вперил огнен поглед в трепкащите й мигли, същински крилца на пеперуди, докато дочака сладострастната извивка да превземе устните й, а тръпки да се разнесат по кожата й, залята от южното слънце.
— Ние с теб сме двама сибарити27 — дрезгаво прошепна Кристиан, безкрайно щастлив, че и сега успя да й осигури блажено политане в техния рай, далече от всякаква земна суета, далече от жестоката реалност на живота около тях. Ръката му се протегна към нейната и те сплетоха пръстите си. Нямаше по-голямо щастие за тях от мигове като този, под ласкавото слънце край бистрите води на басейна, сред пърхането на птиците и ромоленето на фонтана, зад който пеперудите прелитаха от цвят на цвят.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Принц Едуард не можеше да се появи в спалнята на любимата си, пълна с бавачки, кърмачки, прислужници, та дори и придворни дами от свитата на кралицата, затова изпрати набързо написана бележка по Рендъл Грей. Когато я прочете, лицето на Джоан в първия миг засия от радост, но веднага се сгърчи от страх. Нима Холънд е разкрил опозоряващата й тайна пред Едуард?
Потръпна само при мисълта за всички кошмарни последици от подлостите, на които бе способен съпругът й. От човек като него с черна злоба в душата всичко можеше да се очаква.
Но внезапно й хрумна една спасителна мисъл — Холънд никога нямаше да се осмели да я компрометира, защото това би означавало край на възхода му в двора. Това веднага я успокои и тя, под претекст, че желае да си почине, набързо отпрати всички жени освен Глинис, понеже нямаше търпение да се срещне със своя принц.
Вярната й прислужница излезе, за да доведе принца. Едуард още от вратата отрупа Глинис с въпроси за състоянието на господарката й. Баща му го беше осведомил за трагичната гибел на Едмънд, а майка му загрижено бе добавила, че лейди Джоан е сломена от скръб и дори някои от придворните дами се опасявали дали тя ще понесе тази трагична вест. Най-близко до истината беше Глинис — тя отдавна жадуваше да каже на принца, че Джоан не е на себе си още от женитбата за сър Джон Холънд, обаче не се осмеляваше. Проницателната прислужница веднага бе надушила нечистите помисли на Холънд — тръпки я побиваха при всеки сблъсък с дебеловратия и алчен дворцов служител. Дори си намери отнякъде странен талисман — гвоздей от ковчег на някакъв уелски светец, — за да се предпазва от зловредното му влияние. Но благородната Джоан нито веднъж не си позволи да се оплаче от съпруга си в нейно присъствие и Глинис не заподозря колко се страхува господарката й от сър Холънд.
— Моята господарка още се възстановява от жестоката новина за смъртта на брат й, лорд Едмънд. Все пак имаме радостна новина за вас, Ваше Височество — тя много бързо си възвърна предишната фигура и пак е изящна като порцеланова статуетка. Но защо не мога да разбера какво я мъчи? Нещо я яде отвътре… Сега не е тъй безгрижна, пък и ужасно се страхува да остане сама дори за миг. — Принцът и прислужницата стигнаха до спалнята на Джоан и тя му отвори вратата. — Надявам се, че ще я успокоите, Ваше Височество.
— Скъпа, ще ми простиш ли, че не бях с теб тъкмо когато най-много си имала нужда от мен?
— О, Едуард, да благодарим на Бога, че се завърна невредим!
Ръцете му нежно се сключиха около нея. Мислеше си, че разбира какво я измъчва — бе изгубила брат си и се страхуваше, че той ще бъде следващата жертва.
Джоан се вкопчи в ръката му и го поведе към люлката, където се бе сгушила малката Джена. Едуард я вдигна, безкрайно учуден как е възможно той да е създал такова крехко и миниатюрно същество. Залюля я в силните си ръце, докато сините му очи, така характерни за всички Плантагенети, не можеха да си отлепят от прелестното личице на бебето. Слушаше в захлас подробния разказ на Джоан за раждането, но в един миг забеляза тъмните сенки под очите й и чак сега разбра, че тя не само е отслабнала, не, тя просто се е стопила поради някаква необяснима за него причина. Остави дъщеря си в люлката и се обърна към Джоан.
— Сърце моя, Жанет, кажи ми какво те измъчва?
— Едуард… — Очите й се насълзиха. Мили Боже, за малко да му признае всичко! — Няма нищо… само ме прегърни — изхлипа тя.
Едуард се отпусна в широкото кресло и я взе в скута си. Джоан сложи глава на широките му гърди, а силната му ръка нежно погали косата й. Тя се притисна към него и заплака.
Вечеряха в стаята на Джоан, а когато се стъмни и никой не можеше да ги види, излязоха да се разходят в градината. Когато се върнаха и си легнаха, принцът не направи опит да се люби с нея. Разбираше, че тя се
