ли да ви предложа сър Невил Уигс да се заеме с разследването? Може би трябва да удвоим стражите в Кале, за да не бъде застрашен някой английски поданик…
— За Бога, а кой ще съобщи тази печална вест на сестра му? Те двамата осиротяха още невръстни. Тя си няма никого другиго на този свят…
— Нали има мен, сир — вежливо напомни Холънд.
— Да, да, разбира се. Трябва да се погрижиш за нея, да бъдеш извънредно внимателен, за да преживее тази трагедия. — Крал Едуард III захвърли донесенията на масата. — Сега ще дойда с теб. Трябва заедно да й го съобщим. Трябва да направим всичко възможно да облекчим страданията й.
Джоан чу тропането на вратата и веднага се скова. Гърлото й пресъхна. А щом вратата се отвори и кралят влезе, а след него се показа и Джон Холънд, ужасяваща мисъл прониза мозъка й:
— Скъпа моя, имаме тъжна новина за теб. Трябва да бъдеш силна. Брат ти е убит в Кале.
Ръцете й се вдигнаха към гърлото, сякаш някой я душеше, и в следващия миг загуби съзнание. Крал Едуард повдигна братовчедка си.
— Господи, при падането е наранила красивото си лице — прошепна той и я притисна към гърдите си. — Загубила е съзнание — обърна се към Холънд. — Иди и веднага доведи моя лекар Джон Брей. Тя е толкова крехка. Къде са прислужниците й? Кажи на кралицата да изпрати няколко от придворните дами — извика той след излизащия Холънд.
Едуард нежно я залюля в ръцете си и младата жена отвори очи. Сърцето му се сви от мъка, когато видя уплашения й поглед.
Джоан се вкопчи в него.
— Не ме оставяйте сама, сир.
Състраданието му към това нежно и безпомощно създание нямаше граници.
— Успокой се, Жанет, Едмънд не би искал да се поболееш от скръб. Трябва да бъдеш силна заради малката си дъщеря.
Джоан вцепенено кимна и се притисна още по-силно към широките му гърди. Кралят толкова много приличаше на принц Едуард, че тя се почувства сигурна в ръцете му. Стаята внезапно се изпълни с жени. Първа влезе Глинис, последвана от кралица Филипа и още десетина придворни дами. Те настаниха нещастната жена в леглото. Глинис приготви приспивателно, както бе предписал лекарят на краля и после изпрати един паж да съобщи на Бриана.
Джоан се страхуваше да заспи, тъй като в съня щеше да бъде уязвима и беззащитна. Глинис се притесни, че тази скръбна новина веднага след раждането ще се отрази пагубно на здравето й. Господарката й се нуждаеше от пълна почивка.
Бриана се сепна, когато Нешър се покатери на масата, покрита с рисунките й.
— Откъде се взе? — Огледа се и видя луничавото лице на Рендъл Грей. — О, Рендъл, не знаех, че си в Бордо. Толкова си пораснал, че не можах да те позная.
— Лорд Хоуксблъд и Пади ще ме обучават за оръженосец, милейди, но сигурно няма да ме вземат в Каркасон. — Невестулката отново се настани на рамото на момчето.
— И аз мисля, че не бива да те вземат. Бойното поле не е място за деца.
— Лейди Бриана, не искам повече да бъда паж. Мразя да нося лоши вести на хората.
Ръката й посегна към гърлото.
— Какво се е случило?
— Отнася за лейди Кент, искам да кажа, лейди Холънд. Току-що узна, че брат й е мъртъв.
Когато Бриана се надвеси над леглото, Джоан отчаяно се вкопчи в нея и умоляващо простена:
— Не ме оставяй сама, обещай ми, че няма да ме оставиш сама, моля те!
— Джоан, разбира се, че няма да те оставя сама. Сега искам да поспиш, заклевам се в живота си, че когато отвориш очи, аз ще бъда тук.
Джоан се отпусна успокоена назад и се унесе в сън. Кралицата и придворните дами тихо напуснаха спалнята. След като Джоан спа спокойно два часа, Бриана освободи Адел и Глинис, за да си починат. Младата жена остана да бди до леглото на приятелката си.
Бриана гледаше умореното лице на Джоан и пред погледа й се редяха картини от щастливите дни в Уиндзор, които бе прекарала с Джоан и Едмънд. Младият граф бе толкова весел и жизнерадостен и винаги флиртуваше с нея, ала сега спомените имаха горчив привкус. Защо винаги най-ужасните неща в живота се случваха с най-добрите хора? Защо трябваше да има нещастия? Нима можеше да има нещо по-жестоко от смъртта на един млад човек?
Защо французите и англичаните воюваха от години? Защо принц Едуард не беше тук, когато Джоан се нуждаеше от него? Колко човешки живота ще бъдат пожертвани в името на победата над Франция? Какво ще стане, ако убият Едуард? Джоан нямаше да го преживее! А ако убият Кристиан? Очите й се замъглиха от сълзи.
Когато на следващата сутрин Джоан се събуди, първото нещо, което видя, бе лицето на Бриана, надвесено над нея. Приятелката й бе спазила обещанието си да остане с нея през нощта, но Джоан се ужасяваше от мисълта, че през деня ще бъде сама. Бриана й обеща, че ще дойде към обяд, но Джоан отчаяно я хвана за ръката.
— Не! Не искам да оставам сама дори и за пет минути!
— Няма да бъдеш сама, Джоан. Глинис е тук, а кърмачката ще ти донесе Джена, ако се чувстваш по- добре.
Джоан се вкопчи в думите й като удавник за сламка.
— Да, да, искам дъщеря ми да е при мен. Искам да остане тук, не искам да я връщат в детската стая. Бриана, трябва да отидеш при кралицата и да я убедиш, че е по-добре дъщеря ми да е при мен. Не искам да оставам сама!
Бриана разбра, че Джоан е пред прага на истерията. Навярно приятелката й се страхуваше да не се случи нещо лошо с детето й. Бриана се запъти към детската стая.
Просторното помещение се огласяше от щастлив детски смях, примесен с викове и плач. Кралица Филипа люлееше люлката на своята най-малка дъщеря, а до нея кърмачката държеше бебето на Джоан.
— Ваше Величество, Джоан моли да разрешите Джена с една бавачка и една кърмачка да останат в спалнята й за няколко дни.
— О, но тя се нуждае от почивка, докато се възстанови след трагичната вест за смъртта на Едмънд — възрази Филипа.
— Ваше Величество, Джоан изпадна в истерия. Мисля, че ако бебето е при нея, ако го притисне до гърдите си, това ще я успокои и ще й помогне да се съвземе.
— Да, разбира се. Ти си много умна жена, Бриана. Спомням си, че когато загубих едно от децата си, искаха да ме накарат да остана в леглото, за да преживея болката, но аз не се успокоих, докато не се върнах в детската стая при другите си деца. Ще сложим люлката до леглото й, а бавачката и кърмачката ще се настанят в съседната стая. Кой би допуснал, че толкова лекомислено създание като Джоан ще се превърне в любяща майка?
След като дъщеря й вече бе при нея, Джоан като че ли започна да се примирява със смъртта на Едмънд. Тя дълго плака, но Бриана знаеше, че сълзите ще успокоят душата й и ще й помогнат да надживее скръбта. Двете приятелки често говореха за Едмънд, за щастливите дни, които бяха прекарали заедно. Ала Бриана забеляза, че приятелката й дори не се усмихваше и понякога долавяше в очите й ужас, напомнящ страха на подгонено животно.
Явно страхът нямаше да изчезне от погледа на Джоан, докато не се върне принц Едуард. Черния принц бе не само най-смелият воин в английската армия, но и единствената опора на Джоан, нейният непобедим рицар в блестящи доспехи.
Кралят получи съобщение от маршал Уорик, че са превзели и оплячкосали Каркасон и английската армия се връща в Бордо. Уорик го уверяваше, че повече няма да имат неприятности от юг. Кралят и
