— Не — кисело отвърна Хоуксблъд, — само другите го разбраха! Станах за смях на всички мъже в къщата. Възможно ли е един мъж да бъде подлаган на такива мъчения и унижения?
— Е, в сърдечните дела всички мъже са много по-глупави от жените, колкото и да се опитват да се променят нещата.
Тримата мъже замълчаха. Всеки от тях се замисли за своята дама. Уорик горчиво съжаляваше, че преди години се беше съгласил любимата му да остане далеч от него, в тъмния Ориент. Въпреки толкова дългата им раздяла нейният образ много често смущаваше сънищата му. „Никога не трябва да се позволява на една жена сама да решава бъдещето си“ — каза си графът. Жената обикновено не знае какво иска, преди мъжът да й го покаже. Трябваше да я метне на седлото на коня си и да я отведе в Англия. Уорик си помисли как биха живели тогава щастливо той, Кристиан и майка му, и тъжно въздъхна.
Принц Едуард не можеше да намери спокойствие след раздялата с Джоан. Защо допусна фаталната грешка да я подтикне да се омъжи за противния Джон Холънд? Трябваше да се пребори с баща си, без да се плаши от кралското му величие, и да я направи своя съпруга. Да, точно така трябваше да постъпи — първо да се оженят тайно и после щеше да постави височайшите си родители пред свършения факт. Не биваше да забравя, че и тогава би му се наложило да се пребори и с Кралския съвет, но нима Джоан не заслужава да се бори за нея? Какво можеха да му сторят? Едуард мрачно въздъхна, като си представи как съвсем другояче би могъл да се подреди личният му живот.
Хоуксблъд не можеше да си прости, че в пристъп на ярост заради наранената си мъжка гордост бе тръгнал, без да се сбогува с Бриана. Трябваше да изхвърли от Бордо онази натрапчива френска баронеса, а не да я крие в къщата на граф Уорик. Ако можеше любимата му да чуе горчивите упреци, с които се обсипваше вътрешно Кристиан, всичките й съмнения в неговата безпределна любов веднага щяха да се стопят като пролетен сняг.
Щом трябваше да решава как да постъпи с Бриана, Хоуксблъд винаги се вслушваше в гласа на сърцето си и бе сигурен, че няма да сгреши. Знаеше, че я обича както никога не бе обичал досега, знаеше, че и тя копнее за същото, за което мечтае и той — да имат щастлив дом, пълен с прекрасни деца. Техните деца! Смушка коня си и препусна пред останалите рицари, за да скрие от погледите им напиращите в очите му сълзи, недостойни за суров воин, потеглил на смъртен бой. А гласът на сърцето му не спираше да му нашепва за нейната всепоглъщаща любов, за дивната й красота, без която за него нямаше минало, настояще и бъдеще.
Джоан подаде Джена на кърмачката и се облегна в креслото, за да може камериерката да й довърши фризурата.
— Стегни панделките по-здраво, Глинис, защото искам днес да пояздя заедно с Бриана. Тя ще дойде да ме вземе след половин час. Вчера ми каза, че иска да обиколим всички красиви околности на Бордо.
Глинис не можеше да се нарадва на промяната, настъпила в настроението на господарката й през последните дни. Отново пред очите й се появи онази весела и лъчезарна дама, с която прислужницата бе свикнала. На вратата се почука и в будоара влезе Мери Сейнт Хилъри, една от придворните дами на Кралицата.
— Добро утро, лейди Холънд. Изпраща ме Нейно Величество с молба за помощ.
— Седни на това кресло до мен, Мери, и поеми дъх. Пребледняла си като платно.
Глинис й наля малко вино в кристална чаша, добави и розова вода, а Мери изпи питието на един дъх.
— Принцеса Йоанна има много тежък пристъп… Кралицата желае Глинис да дойде веднага в спалнята на нещастното момиче и да помогне да я накараме да изпие малко бульон, а след това да й приготви лек. Всички знаем, че никой в двореца не познава билките по-добре от твоята Глинис.
— О, разбира се, че веднага ще отида при горката принцеса. Само да си взема ковчежето с билките.
— Нейно Величество нареди да ви предам, че придворният лекар е наредил да се спазва карантина в покоите на Йоанна, за да не разпространява заразата в целия дворец. Дано не се потвърдят мрачните слухове, че е чума… Господ да ни е помощ тогава! — Мери трескаво се прекръсти с трепереща ръка.
— Но ще трябва ли Глинис да остане в покоите на принцеса Йоанна, докато тя оздравее? — попита Джоан.
Мери кимна утвърдително и продължи:
— Нейно Величество едва не полудя, когато й съобщиха за опасността от чума. Веднага заяви, че тя лично ще храни дъщеря си, но кралят се съгласи с придворния лекар, който настояваше да се изолират покоите на кралица Филипа, за да не се заразят и други членове на кралското семейство.
Джоан дръпна Глинис настрани и възбудено й прошепна:
— Не трябва да отиваш, Глинис. Ще напиша извинително писмо до Нейно Величество и ще обясня в него, че не мога да се лиша от теб.
— Не се безпокойте, милейди. Аз не се страхувам. Но е разумно да не се срещаме за известно време, за да не заразя вас или Джена.
Страх пропълзя в душата на Джоан. Гледаше втренчено как Глинис приготви нещата си и излезе с лейди Мери. Страхуваше се не за себе си, а за Джена. Рязко се обърна и уплашено погледна към кърмачката, която оставяше момиченцето в люлката. Не е възможно черната смърт да е стигнала до кралския дворец в Бордо! От тази смъртоносна болест страдаха само моряците, завърнали се от далечните пристанища. Нима ще се потвърдят зловещите слухове, че безмилостната зараза не е пощадила една от принцесите в династията на Плантагенетите?
Видя, че вратата е останала отворена след излизането на Глинис и веднага се втурна да я затвори. В следващия миг се вцепени. Не би била по-изненадана, ако на вратата се беше изправил самият ангел на смъртта. На прага стоеше Холънд!
— Аз… аз си мислех, че сте заминали с войската на принц Едуард — заекна смаяна лейди Холънд.
Съпругът й язвително се усмихна.
— Кралицата лично ме помоли да остана в двореца. Нейно Величество заяви, че не може да се справи без помощта ми в това смутно време.
За нея той бе по-страшен дори и от чумата. Стоеше пред него като заек, парализиран от вида на приближаващ се вълк. Сърцето й се качи в гърлото, особено когато зърна как Джон Холънд с тихи стъпки се приближи към люлката на дъщеря й.
— Според мен трябва да върнем дъщеря ни в детските стаи при другите бебета и малки деца от двореца, докато не премине опасността от разрастване на епидемията. Мога да ви уверя, лейди Холънд, че никъде другаде не се спазват такива строги предпазни мерки.
— Не! — изкрещя Джоан. — Тя е в пълна безопасност само тук, в спалнята ми!
Холънд тихо нареди на кърмачката:
— Бих желал да остана насаме с моята съпруга. Нищо чудно, че тя толкова ревностно държи дъщеричката ни да остане при нея. Всички знаят, че лейди Холънд никога не е понасяла самотата.
Кърмачката се поклони на сър Джон Холънд и побърза да се скрие в съседната стая.
— Остави детето ми, проклето чудовище! — изпищя Джоан.
Той вдигна Джена от люлката и тръгна към нея. Младата жена потрепери.
— Бебетата са толкова крехки. Много от тях не оцеляват през първата година, доста често се случват различни инциденти. Само едно леко завъртане на тънкото краче на Джена, и тя ще остане саката за цял живот, а ако си удари главата, може да се превърне в идиот.
Устата на Джоан пресъхна, гърлото й се сви, не смееше да диша. Трябва незабавно да освободи Джена от него! Трябва да каже на кралицата, че той е заплашил детето й. После си спомни, че в този миг Филипа бе изпълнена с тревоги за собственото си дете. Всички предполагаха, че Холънд е баща на дъщеря й и никой не би повярвал, че ще заплашва собственото си дете. Ще кажат, че е полудяла след смъртта на Едмънд. Само един човек на света щеше да й повярва — Бриана!
— Ще направя всичко каквото искате — прошепна тя.
— О, знам, че ще го направиш, ангел мой. Когато се върна, искам това дете и проклетите бавачките да са се махнали от спалнята. Имаме нужда да бъдем сами, за да можем да се опознаем по-добре. Отблизо! Ще трябва да се научиш да ми доставяш удоволствие, и то по такива начини, които дори не си и сънувала. —
