Изгледа я и разбра, че е готова да изпълни всичките му желания. — А сега можеш да извикаш кърмачката от съседната стая.
Холънд остави Джена в ръцете на кърмачката. Джоан се опита да подбере най-безопасните думи, с които да задоволи желанието му да властва над нея.
— Моят съпруг успя да ме убеди, че за нашето бебето ще бъде по-безопасно, ако го пренесем в детските стаи, в които са прибрани всички бебета и малки деца на знатните благородници. Ще донеса дрешките и пелените, а после ще повикаме някой от слугите да пренесе и люлката. Задълженията на моя съпруг като главен камерхер на двора са толкова отговорни и сложни, че той желае да не бъде смущаван от бебето.
Холънд самодоволно целуна Джоан по челото.
— Благодаря ти, ангел мой. Решението ти е много мъдро. Ще се върна при теб след около един час.
Джоан бе толкова изтощена след тази мъчителна сцена, че колената й се подгъваха, докато съпровождаше кърмачката до детските стаи. Поне Джена ще бъде в безопасност. Кърмачката се плашеше от чумата така, както Джоан се плашеше от Холънд, и по целия път не спря да разказва на господарката си за слуховете, които се носеха сред слугините в двореца.
Джоан целуна Джена поне десет пъти, преди да събере сили да я остави в ръцете на бавачките. Успокояваше я само мисълта, че опитните жени, през чиито ръце бяха преминали всички малолетни потомци на кралското семейство и на най-знатните лордове в английския двор, щяха да се погрижат за здравето и храненето на нейната малка дъщеричка. След това се втурна към спалнята на приятелката си.
— Джоан, научи ли ужасяващите новини за принцеса Йоанна? — попита я Бриана.
Джоан кимна и сподели:
— Кралица Филипа поиска от Глинис да остане при горката принцеса до края на карантината.
— Господи, какво смело момиче е Глинис! — възкликна Бриана. — Аз самата не мога да се реша на такава постъпка.
Джоан избухна в плач.
— Бриана, ти си най-смелата жена, която познавам. Аз съм много по-слаба и по-страхлива от теб. За Бога, така се срамувам от себе си, че искам аз да съм на мястото на нещастната принцеса Йоанна!
— Скъпа, но какво толкова се е случило? — извика Бриана и прегърна приятелката си. — Света Дево, та ти трепериш като лист! Да не би и ти да си се заразила?
— Не… да, зле ми е! Толкова ми е зле, че сигурно ще умра! Джон Холънд ще ме убие! — изхлипа нещастната Джоан.
— Но какво ти е сторил? — намръщи се Бриана.
Джоан се отпусна уморено в най-близкото кресло и притисна една възглавница към гърдите си, може би за да замести детето си или за да се защити от невидим враг.
— Когато Едуард замина на предишния поход, Холънд ме изнасили.
— Исусе Христе! — ахна Бриана. — Сигурно не си казала нищо на Едуард.
— Не, за Бога, не. Холънд ме заплаши, че ще излъже Едуард, че аз доброволно съм отишла в леглото му. — Гласът на приятелката й бе тъй покъртителен, че сърцето на Бриана се сви от мъка. — В онази нощ, в която кралят дойде да ми съобщи за смъртта на брат ми, аз припаднах, а тогава в спалнята ми се събраха придворните дами и само това ме спаси от незадоволената похот на Холънд. Затова те помолих да не ме оставяш сама, не помниш ли, а ти успя да убедиш кралицата да взема Джена и кърмачката в спалнята си.
Бриана й наля голяма чаша вино и я накара да го изпие до дъно.
— Мислех, че оттогава съм в безопасност. Едуард ми беше обещал, че ще вземе Холънд с войската, но той не замина!
— Но защо досега нищо не си ми казала? Или на някой друг?
— Как да се оплача? Да съобщя, че Холънд иска да упражнява съпружеските си права?
— Но трябваше да го споделиш поне с мен!
— Толкова ме беше срам, пък и си мислех, че няма да се повтори. Но ще се повтори, ще се повтори!
— Не, няма да се повтори! Адел, тази нощ ще спя в спалнята на Джоан — извика Бриана на леля си в съседната стая. — Моля те, приготви ми дрехите.
— Страх ме е от него, Бриана. И Глинис се страхува от него, дори си намери талисман с гвоздей от ковчег, за да я предпазва от Холънд.
— За Бога, Джоан, имам по-добро средство от гвоздей от ковчег — отсече Бриана. — Адел, къде е извитият кинжал, който купих от панаира в Уиндзор в деня на турнира?
— Ще го намеря и ще ти го донеса. Но ми се струва, агънцето ми, че ще е по-добре и аз да дойда с теб.
— Не, Адел, не трябва да идваш при твоето деликатно състояние. Адел е бременна — обясни Бриана на приятелката си. — Пади ще ме обеси на жартиерите ми, ако нещо се случи с бъдещата му рожба. Освен това Холънд няма да посмее да посегне с мръсните си ръце на Джоан в мое присъствие.
— А какво ще стане, ако се опита да те нападне? — сърдито попита Адел.
— Не може лесно да се укроти едно чудовище. Или бик. Единственият изход е да го нападнеш смело и да се получи заслуженото. Джоан, никога не трябва да позволяваш на някого да те унижава, нито да те насилва.
Адел отлично познаваше племенницата си и знаеше, че с нея много трудно се излиза на глава, щом веднъж си науми нещо. В този миг съзря невестулката Нешър.
— Да вържа ли Нешър, или ще го вземеш със себе си?
— Хм, знаеш ли, Адел, че това е чудесна идея. Той е по-полезен от куче-пазач.
Хоуксблъд препускаше като бесен далеч пред войската, неспособен да изтрие от съзнанието си покоряващото видение, в което централната роля отново се владееше от Бриана. Виждаше я как посяга към ятагана. Образът й беше кристално ясен, дори успя да види решителния израз на красивото й лице. Веднага разбра, че любимата му е в смъртна опасност.
Рязко обърна жребеца си назад и се приближи към Уорик.
— Трябва да се върна в Бордо — съобщи той на баща си, без да го удостои с повече обяснения. Отново смушка коня и се насочи към принц Едуард и оръженосеца му, сър Джон Шандо. — Бриана е в смъртна опасност! Трябва да се върна при нея!
Едуард знаеше, че понякога странни видения спохождат приятеля му. Освен това никога не би се усъмнил в доблестта на Хоуксблъд, за да го обвини, че се опитва да дезертира от похода.
— Ще се върна колкото е възможно по-бързо, сир. Ще ви настигна по пътя за Поатие. Заклевам се в Светия Кръст.
— Нямам нужда от тези клетви, Кристиан. Знам, че си абсолютно предан воин.
Хоуксблъд обърна жребеца си в обратна посока и извика на Пади и Али:
— Ще се върна веднага щом я спася от опасността. — Посочи с кимване към Черния принц. — Бдете над него така, както бдите над мен.
Джоан въздъхна с облекчение, когато видя, че Холънд не е в апартамента. Надяваше се, че ще бъде зает през целия ден. Присъствието на Бриана й даваше смелост и младата жена се закле, че по-скоро ще умре, отколкото отново да му позволи да я изнасили.
Бриана освободи Нешър от сребърната верижка, за да може да свикне с новата обстановка, и се зае да подрежда дрехите си в гардероба в стаята, съседна със спалнята на Джоан. Двете разговаряха, докато сменяше чаршафите на леглото, в което бе спала кърмачката. Споделяха тревогите си за принцеса Йоанна и се питаха защо това добро дете бе повалено от коварната болест, а злите хора остават незасегнати.
И двете мразеха тази война, тя можеше да погуби мъжете, които обичаха. После поговориха за Адел и бебето, което очакваше. Бриана призна, че завижда на приятелката и на леля си — едната вече имаше дете от любимия мъж, а другата очакваше.
Очите на Джоан се напълниха със сълзи.
— Не ти казах какви заплахи отправи Холънд към Джена. Той каза, че ако не я изпратя в детската стая,
