и бойците му на неминуема гибел.
Хоуксблъд вече нямаше право да прахосва нито време, нито сили, за да зарови в земята останките на презрения предател. Изправи глава, зарея поглед в небесната синева и напрегна цялата си воля, за да излъчи посланието си колкото бе възможно по-надалеч. След миг зърна самотен лешояд да кръжи над полето. Към първата птица се присъединиха втора, трета, после още и още, цяло ято, описващи широки и бавни, но постепенно стесняващи се кръгове. Мрачните птици щяха да сложат най-естествения край на тази мрачна история: плът при плътта, пръст при пръстта, но мършата при лешоядите.
Хоуксблъд пришпори жребеца си и се понесе в галоп към стана на принц Едуард. Стисна зъби и се постара всецяло да се концентрира и да мисли само за благородната си цел — не трябваше да позволи умората след двадесетчасовата езда да надделее над него и да му попречи да спаси от гибел съратниците си.
Щом приближи Ангулем, сякаш камък падна от плещите му — под хълма се белееха палатките на английските рицари. Скочи от коня и едва не извика към най-близкия страж, когато леден ужас скова гърлото му. Пред него не беше станът на английската армия, а лагерът на французите! Яростно изруга и веднага притаи дъх. Защо бе забравил да повика на помощ шестото си чувство? Може би защото е мислил през целия път само за Бриана, изтощен от отчаяното препускане, измъчен от страха за майка си, останала в далечния Ориент сред заплахата от чумна епидемия. Как, за Бога, френската армия е успяла толкова бързо да достигне до Ангулем?
Скри се в сянката на дърветата. За щастие дрехите и конят му бяха черни и се сливаха с мрака. Трябваше да се възползва от тази случайност и да разбере какъв е броят на френските войници.
Хоуксблъд пристъпи предпазливо напред, като водеше коня след себе си. След два часа установи докъде се простират границите на противниковия лагер.
Легна на земята в сянката на дърветата и започна да се концентрира. Последователно преодоля бариерите на времето, пространството, звука и разстоянието и постигна състоянието, допринасящо за неговите видения. Пред него се откри невероятна гледка. Йоан, френският крал, бе повел армия от четиридесет хиляди воини! Водеше със себе си четиримата си сина, двадесет и шестима от най-знатните благородници на Франция — херцози и графове — и около петстотин рицари, удостоени с новия орден на честта, които по-скоро биха умрели, отколкото да отстъпят и педя земя от родината си. Ала това, което беше още по-лошо, бе фактът, че тази армия се намираше между армията на Едуард и Бордо и отрязваше всеки път за отстъпление.
Хоуксблъд се насочи на север, за да се срещне с принц Едуард и Уорик, които се намираха на няколко километра от Поатие.
— Най-добре е да съберете всички военачалници. Рицарите трябва да знаят, че сме изправени пред смъртна опасност.
Пред Военния съвет Хоуксблъд съобщи лошите вести: херцог Ланкастър е трябвало да отстъпи към Шербург и двете английски армии няма да успеят да се срещнат. Армията, предвождана от принц Едуард и граф Уорик, е напреднала прекалено много на север и французите са отрязали пътя за отстъпление на юг към Бордо. И накрая съобщи, макар и със зле прикрита неохота, за ужасяващата многочисленост на френската армия.
— Ще ни избият до крак! — отчаян извика граф Солсбъри.
Едуард тресна с юмрук по бронята на гърдите си.
— Никога няма да им се дам жив!
Уорик се надигна от пейката.
— Никоя армия не може да устои на английските стрелци! Техните дълги лъкове са най-страшното оръжие в Европа!
— Ще предупредя моите воини, че ни чака жестока битка, битка на живот и смърт, — обади се лорд Пембрук.
— Не! — изкрещя Хоуксблъд. — Нима не още не сте разбрали, че всяка битка се решава много преди да е започнала? Нашите бойци не трябва да влизат в бой, предварително обезкуражени от далеч по- многобройния неприятел!
— В добрата стара Англия винаги се е спазвала традицията да се сблъскваме с какви ли не трудности и винаги да побеждаваме — гордо заяви принц Едуард.
Накрая последната дума остана за най-опитния воин. Каленият в безброй битки граф Уорик заговори с решителен, нетърпящ възражения тон:
— От тук до Поатие се простират десетки възвишения с лозя. Ще изберем най-удобната позиция в тази местност — лозята ще им попречат да разгърнат конницата си. Ще заставим всеки военачалник да прикрие хората си зад два реда лози.
Графът веднага повика двама ординарци да разнесат заповедта му за окопаване на войските сред лозята.
На следващата сутрин кардиналът на Поатие, Талейран де Перигор28, уплашен за съдбата на красивия град, издаде едикт, в който обявяваше, че чумата е Божие наказание, сполетяло нещастната Франция заради греховете на жадните за власт крале и принцове. Накрая кардиналът призоваваше крал Жан Валоа да започне преговори за вечен мир.
Френският крал и знатните благородници от неговия двор не желаеха и да чуят за примирие. Принцовете и херцозите копнееха час по-скоро да прогонят отвъд Ламанша омразните английски псета, които се осмеляваха да претендират за престола и короната на Франция. А и не можеше да се пренебрегва толкова силен религиозен водач като кардинала на Перигор. Властта на църквата беше по-силна от светската власт и крал Жан бе принуден да се съгласи за преговори с принц Едуард.
Бойните действия бяха временно преустановени и крал Жан и свитата му се срещнаха с принц Едуард, Уорик и Хоуксблъд. Черния принц, най-благородният рицар в християнския свят, великодушно предложи да върне всички пленници, които англичаните държаха за откуп, а освен това да предаде градовете и крепостите, превзети от английската армия през последната кампания, срещу седемгодишен мир.
Крал Жан видя презрителните лица на своите благородници и поиска принц Едуард да се предаде като заложник заедно със сто от своите рицари.
Черния принц му се изсмя в лицето.
— Вашите сънародници ви обичат толкова много, че веднага ще платят откупа — заяви крал Жан.
— Как смеете да отправяте на един рицар такова позорно предложение? — избухна гордият Плантагенет. — По-скоро ще загина с меч в ръка, отколкото да опетня честта си и славата на Англия!
Граф Уорик също не можа да сдържи възмущението си.
— Вие, французите, явно нямате никакво намерение да сключвате мир! А и защо да го правите? Армията ви е четири пъти по-многобройна от нашата, но ние не се плашим от това! Ще се бием тук и нека, с Божията воля, победи по-достойният!
Кристиан Хоуксблъд никога досега не бе изпитвал такъв прилив на гордост. Уорик струваше колкото петима французи! Благодари и на Бога, и на Аллаха, че този мъж му бе баща. От този ден нататък с чест ще носи името де Бошан!
Принцът, Уорик и Хоуксблъд отлично разбираха, че англичаните нямат шанс за успех, ако френският крал използва умело своите предимства. Всичко, което трябваше да направи, бе да обкръжи малобройната английска армия, което и сториха. Ала англичаните отказаха да се предадат въпреки безизходното си положение.
На сутринта преди началото на битката английските стрелци заеха позиции в рововете по стръмния склон зад храстите и гъстите лозя. Тази местност не бе подходяща за разгръщане на тежковъоръжената конница на френските рицари.
Един от съгледвачите докладва на принц Едуард, че кралят на Франция има бяло перо на шлема си, както и всички най-знатни благородници от свитата му. Черния принц се изкачи на върха на хълма, за да обхване с поглед полето на битката, сред което се извиваше тясна пътека. Остана смаян! Нима крал Жан нищо не бе научил от битката при Креси?
Френският крал бе заповядал на рицарите си да изкачват тясната пътека в редици по четирима. Черния принц даде знак на стрелците с дългите лъкове и французите започнаха да падат като снопове. Крал Жан
