агонизиращ вик, но се удави в хриптене, щом кръвта бликна от раната. Бриана се спусна след Нешър, замахна с тежкия бронзов свещник и го стовари върху главата на ранения мъж. Той потъна в локвата кръв, заляла белите чаршафи.
— Исусе! Джоан, жива ли си?
Приятелката й скочи ужасена от леглото, все още стискайки окървавения нож.
— Убих ли го? — задъхано прошепна тя.
— Струва ми се, че аз го убих — промълви Бриана и погледна към смазания череп на мъжа в леглото.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
Хоуксблъд яздеше като бесен. В съзнанието му непрекъснато проблясваха като мълнии виденията за опасностите, които застрашаваха любимата му жена. Видя съвсем ясно как Бриана политна на пода от жестокия удар на Джон Холънд, но силата на свръхестествените му способности се простираше само дотук — отдалечен на десетки километри от нея, Кристиан беше безсилен. В следващия миг образите в пламналия му мозък избледняха и той едва не изпадна в истерия. Разбра, че се е случило нещо страшно, нещо неописуемо, пред което се смразява кръвта на човека… знаеше само едно: трябва да пришпори изтощения си кон, да изчерпи и последната капчица от сила в него, да препуска до сетния си дъх, но да се добере час по-скоро до Бордо.
Двете жени се вкопчиха отчаяно една в друга, ужасени от това, което бяха извършили. Но в същото време съзнаваха, че ако се наложи, отново щяха да го направят. За щастие Холънд не помръдна в окървавеното легло. Нещастните приятелки нямаха друг избор — трябваше или да го убият, или да загинат и двете от злодейската му ръка!
Едва бе отминала едната опасност, когато се зададе следващата. Започнаха да осъзнават последиците от безумно смелата си постъпка и страхът ги парализира. Бриана отиде до гардероба и измъкна една роба за Джоан, после нави края на килима и дотътри насред стаята тежкото тяло на Холънд.
Нямаха представа какво да правят с окървавения труп. Опасяваха се, че не могат дори да го вдигнат от пода — бившият съпруг на Джоан беше много набит и мускулест, — но нямаха друг избор.
— Ще изчакаме, докато се стъмни — прошепна Бриана. — Може би ще успеем да го замъкнем в градината.
В този миг усети с шестото си чувство, че приятелката й сега ще се строполи на пода в безсъзнание. Веднага се хвърли към нея, успя да я подхване под мишниците и я довлече до креслото при прозореца. Ако Джоан я изостави в този решителен миг, тя ще изпадне в безизходно положение. Паника се надигна в гърдите й. Струваше й се, че нещо се е вкопчило в гърлото й и яростно я души. Разумът й се замъгли от отчайващата мисъл, че е изправена пред смъртна опасност. Всеки момент бе готова да закрещи.
Черният му жребец бе плувнал в пот и бяла пяна се стичаше от бърните му, когато Хоуксблъд потропа на портата на белокаменната си къща.
— Къде е тя? — изкрещя той от седлото.
— Отиде при Джоан — стреснато измънка Адел, но се успокои, като видя как рицарят се понесе към кралския замък. Адел знаеше, че нищо няма да застраши любимата й племенница, ако Хоуксблъд е край нея.
Кристиан на един дъх изкачи хълма, на който се извисяваше величественият кралски дворец. Спря коня до ъгъла на оградата и от седлото се метна върху нея, скочи в градината и се завтече през три стъпала по стълбата нагоре към апартамента на Джоан.
Вратата с трясък се разтвори и Бриана изпищя от ужас. Ала в следващия миг, задъхана и смаяна, се озова в прегръдката на Кристиан. Зарида като малко дете на гърдите на майка си. Нима бе отново при нея, и то тъкмо в мига, когато отчаяно се нуждаеше от помощ! Това бе чудо, истинско чудо! Отпусната в сигурните му ръце, вече не трябваше да се тревожи за нищо. Под неговата закрила можеше да разчита, че всичко ще се уреди… не знаеше как, но бе уверена, че всичко ще свърши добре за нея и за Джоан.
Приятелката й не продума, загледана в невероятната сцена на нежност и неизказани любовни признания. Думите бяха излишни. Джоан дълго стоя така, не смеейки да наруши блажените мигове на тяхното душевно сливане.
Кристиан вдигна мокрото й от сълзи лице и прошепна с безкрайна нежност:
— Искам да събереш силите си, любима, искам да бъдеш силна. Заради Джоан. И заради мен!
Бриана кимна през сълзи и едва чуто промълви:
— А ти… как… откъде разбра, че искам да се върнеш при мен?
— Дочух вътрешния си глас, гласа на сърцето. Прости ми, че не пристигнах по-рано. Щях да ти спестя ужасната кървава драма.
Бриана отново потрепери и се вкопчи в него. Той бе нейната опора, нейната надежда.
— Трябваше да го сторя, Кристиан…
— Не ми обяснявай! Обичам те и ще те обичам каквото и да сториш! Защото нищо на този или онзи свят не може да ни раздели!
— Едуард не трябва никога да узнае, че той е изнасилил Джоан.
— Никой няма да научи за това престъпление — твърдо изрече Кристиан.
— А сега какво да правим?
— Ти нищо няма да правиш. Първо трябва да се възстановиш след това ужасно изпитание. Аз ще се погрижа за останките на Холънд. Вие двете се скрийте в другата стая. Измийте се и хвърлете тези окървавени дрехи.
Бриана послушно кимна. Неговото самообладание й вдъхна необяснимо спокойствие. Кристиан се наведе и устните му съвсем нежно докоснаха нейните.
— Сега трябва да свърша нещо много важно. Обещаваш ли, че ще ме изчакаш, без да изпадаш в паника?
— Обещавам. — Бриана вдигна глава и закрепи клетвата си с гореща целувка, влажна от непресъхналите още сълзи.
— И аз обещавам — обади се Джоан, напълно уверена в безупречната му почтеност.
Кристиан отново се приближи до Бриана.
— Сега съм по-спокоен, защото за вас двете опасността вече е отминала. Повярвай ми… имам опит в тези неща…
— Кристиан, аз ти вярвам напълно — изрече Бриана и веднага си помисли:
Кристиан я изгледа сурово. Мислите й проехтяха в главата му, все едно че ги бе произнесла на висок глас.
— Бриана, моля те, вслушай се в гласа на сърцето!
Хоуксблъд уви в килима трупа на Холънд и го метна на рамо, след което веднага напусна двореца по същия път, откъдето бе влязъл.
С трупа в килима, преметнат върху седлото, смелият рицар язди почти два часа. Стигна в една пуста местност и слезе от коня, разви килима и огледа трупа. На шийната вена на Холънд се виждаше остър разрез от хладно оръжие и това очевидно бе причината за смъртта му… освен ако не е издъхнал от страхотния удар в тила, от който е била отнесена задната половина на черепа му.
В този миг видя, че от жакета на убития се подава свитък с някакъв пергамент, опръскан с кръв. Измъкна го, видя кралския печат и разбра, че държи някакъв много ценен документ. Разчупи внушителното восъчно клеймо, още незасъхнало добре, и прочете заповедта на Едуард III. Думите бяха зацапани със съсирена кръв, но общият смисъл веднага му стана ясен.
Армията на Ланкастър няма да стигне до Поатие! Кралят нареждаше на сина си, принц Едуард, веднага да се върне в Бордо. За Черния принц бе равносилно на самоубийство да се изправи срещу французите само с десетхилядната си войска! Хоуксблъд изгледа с презрение мъртвия враг, проснат в нозете му, разбирайки, че Холънд никога не би съобщил на принц Едуард за тази заповед на краля — така би обрекъл Черния принц
