за да останем сами, ще й извие крака, за да остане саката за цял живот, или ще я изтърве с главата надолу.
— Господи, този мъж е луд! Как можа Едуард да те омъжи за подобно чудовище? — Бриана мислено благодари на Провидението, че имаше предан съпруг като Хоуксблъд.
— Едуард няма представа за това, което се случи, и аз не възнамерявам да му казвам. Иска ми се Холънд да е мъртъв! Защо той не се разболее от тази проклета чума и не умре?
Бриана я прегърна през раменете.
— В живота не става така. Баща ми обичаше да казва, че ако всички наши молби към Бога се сбъдваха, хората щяха да се молят по цял ден. Божествената намеса е рядко явление. Светът е пълен и с добро, и със зло. Ще победим Холънд само ако обединим усилията си и твърдо му се противопоставим. Ако сме нерешителни, ще загубим.
Джоан кимна.
— Обичам те, Бриана. Как ще мога да се отблагодаря за преданото ти приятелство?
— Ти внесе радост и веселие в моя живот. Има неща, които никога нямаше да узная без теб. Твоето приятелство е много ценно за мен.
— Ние можем всичко да си кажем, колкото и да е ужасно, и аз знам, че нищо няма да разруши това, което чувстваме една към друга.
— Ние сме щастливи с нашето приятелство — промълви Бриана и избърса сълзите й.
Кралица Филипа повече не можеше да стои далеч от дъщеря си. С една от придворните си дами влезе в голямата розова сграда, в която бяха преместили принцеса Йоанна. Пазачът на входа почтително й направи път.
Вътре цареше идеален ред. Няколко жени носеха гореща вода от кухнята, чисти завивки и кърпи. Останалите придворни дами от свитата на принцесата стояха заключени в стаите на горния етаж. От кухнята се показа Глинис. Носеше шише с билки и едва не го изтърва, щом видя кралицата.
— Ваше Величество, моля ви веднага да напуснете тази сграда!
— Глинис, и аз мога да рискувам като теб. Трябва да видя моята малка Йоанна!
Глинис не искаше Филипа да вижда дъщеря си в такова ужасно състояние. От сутринта Йоанна бе започнала да повръща слуз, примесена с жлъчна течност и под мишниците й се бяха появили черни грозни петна. Глинис бързаше да й даде от своето лекарство с надеждата, че ще неутрализира отровните сокове в тялото на младата принцеса.
— Ваше Величество, ако се докоснете до нея, може да предадете заразата на краля, на Изабел или на останалите си деца. Йоанна ме помоли да не ви пускам при нея. Тя знае, че я обичате, и ви моли само да отидете в параклиса и да се помолите за нея — излъга в отчаянието си Глинис.
— Веднага отивам да се помоля за моето бедно дете. Моля те, предай й, че аз и баща й я обичаме.
Когато Филипа и придворната й дама излязоха, Глинис се обърна към пазача:
— Залости вратата. Никой не трябва да влиза тук.
Кралят бе получил ужасяващи новини. Ранен вестоносец му донесе спешно съобщение от херцог Ланкастър. Армията на херцога влязла в жестоко сражение с французите и била принудена да отстъпи в Шербург. Французите били много повече от тях и няма да е възможно армията на Ланкастър да се съедини с тази на Черния принц.
Кралят повика един слуга, но дойде Джон Холънд.
— Сър Джон, мислех, че сте заминали с принц Едуард!
— Аз… не, Ваше Величество. Мислех, че кралицата ще се нуждае от моите услуги, сега, когато принцесата е болна.
— Благодаря ти, Холънд. Благодаря и на Провидението, че си тук. Трябва спешно да изпратя куриер до моя син или до граф Уорик. Армията на Ланкастър не може да пробие обръча на французите. За армията на Едуард ще бъде гибелно да се сражава с тях без помощта на Ланкастър. Принцът веднага трябва да се върне в Бордо.
Докато се покланяше на краля, Холънд мислено изруга.
— Ела с мен. Ще почакаш да напиша съобщението.
Холънд реши да се преструва, че наистина ще занесе съобщението. В душата му се надигна дива радост, че Черния принц може да загине. Какъв късмет кралят да възложи тази задача тъкмо на него! Холънд чувстваше, че този път съдбата е на негова страна. Ще се позабавлява с красивата си млада жена, а после ще се поразходи покрай Гарона.
Първото лице, което видя, когато влезе в апартамента си, беше лицето на Бриана. Тази проклетница най-нахално се бе настанила в спалнята му и му пречеше да се наслади на съпругата си.
— Какво, по дяволите, правиш тук, кучко?
— Искам да съм сигурна, че си разбрал къде ти е мястото в тази къща, гадно псе!
— Ако си въобразяваш, че можеш да играеш ролята на ангел-пазител, дълбоко се лъжеш. Ти не си нищо друго освен уличница, а може би и по-лошо! Спиш с двама братя, а после прилъгваш единия да убие другия!
— Това не е истина! — извика Бриана. Искаше й се да издере с нокти противното му грозно лице.
Холънд я зашлеви толкова силно, че тя залитна, главата й се удари в ръба на леглото и Бриана падна в безсъзнание на пода. Той я грабна, занесе я в съседната стая и заключи вратата.
Джоан седеше с пребледняло лице, с широко разтворени от ужас очи, като подгонена от вълк кошута.
Холънд бе вбесен, че е разказала всичко на Бриана и че двете са решили да му се противопоставят. Джоан изкрещя ужасено, когато огромната му ръка хвана туниката й я съдра с един замах. Великолепната тъкан се свлече на пода и разкри нежните гърди и стройните й бедра. Тя отскочи и се опита да прикрие голото си тяло с косата си, но Холънд обви косата й около ръката си и жестоко я дръпна. Другата му ръка погали плоския й корем.
— Искам тази утроба да се надуе с моя син. Той ще бъде следващият граф на Кент благодарение на мен!
В този миг Джоан разбра, че по някакъв начин той е убил Едмънд. Огледа се диво за нещо, с което да го удари. Сега Бриана не можеше да й помогне, трябваше сама да се справи. Обезумелият й поглед откри кинжала на Бриана, който бе паднал върху леглото, когато Холънд удари приятелката й. Джоан знаеше, че след секунди той ще я събори върху леглото. Знаеше, че ще я изнасили. Знаеше какво да направи!
Бриана постепенно идваше в съзнание. Опипа челюстта си, пулсираща от непоносимата болка. Струваше й се, че е била ударена с чук по лицето. Простена тихо и Нешър веднага се втурна към нея, сви се до коленете й и я докосна леко с лапата си, сякаш усети, че е наранена. Тя с мъка се надигна от пода.
Седна и се огледа, за да разбере къде се намира. За Бога, колко дълго е била в несвяст? Джоан е останала съвсем беззащитна и Холънд можеше да я насили, а дори и да стори нещо още по-лошо! Изпълзя към вратата и се опита тихо да я отвори. Не се изненада, че вратата е заключена.
Бриана се помъчи да си припомни какво й бе казала Адел за заключените врати. Главата започна да я боли. Притисна я с ръце, за да прогони болката. В този миг пръстите й напипаха фуркета в косата й. Точно за иглата говореше Адел!
Предпазливо го пъхна в ключалката и леко го завъртя. Стори й се, че изтече цяла вечност, преди да чуе изщракването на ключалката. Бриана затаи дъх, дано онзи звяр не е чул прищракването. Потърси кинжала. Господи, бе решила да убие Холънд! Застина от ужас, когато разбра, че ножницата е празна. Огледа се трескаво, но не го откри в стаята. Нямаше да се предаде! Грабна масивния бронзов свещник, подпрян до стената, и отвори вратата.
Холънд трескаво се събличаше. След миг щеше да се озове върху нея. Джоан стискаше кинжала в малката си ръка. Гледаше с погнуса отвратителния му член. Искаше да го отреже, за да не може никога повече да я осквернява. Щеше да се бори за живота си и за живота на Бриана. Знаеше, че Холънд ще се опита да убие приятелката й, за да не го издаде.
Когато Холънд се хвърли върху нея, Джоан заби кинжала в гърлото му. В същия миг Нешър се стрелна през вратата, скочи върху леглото и заби острите си зъби в слабините на Холънд. От гърлото му изригна
