терасата. Не искаше в този миг да взима окончателното решение. Какво е тя за него — спасение или проклятие? Знаеше само, че ако не завладее цялата й душа, без остатък, няма да може да понесе мъчителните си съмнения.
Принц Едуард изпадна в екстаз. Джоан отново бе същата, каквато я помнеше и обичаше, отново го прегръщаше и целуваше в захлас. Двамата се смяха и любиха през цялата нощ — последната им нощ преди новия поход на армията, — весело се шегуваха за малката си дъщеря, блажено заспала в люлката, после станаха и заплаваха сред езерото в лодката с форма на лебед. Дори и там, сред затихналото езеро, намериха сили за още един любовен акт.
Розовите завеси на зората вече се отдръпваха от небосклона, когато той я понесе на ръце обратно към спалнята й, целуна я за сбогуване, но не издържа и покри с десетки целувки прелестното й лице.
— По-тихо… — прошепна Джоан — тази стая след минути ще се напълни с безброй бавачки и прислужници.
Едуард хвърли последен поглед към люлката на дъщеричката си.
— Пази я, мила. Искам пак да й се полюбувам, когато се върна.
— Ще я пазя, скъпи. Ще бдя над нея, докато отново се върнеш при нас двете.
— Обичам те с цялото си сърце — закле се принцът.
— И аз теб, Едуард. И нека Бог да те пази!
Хоуксблъд и оръженосците му бяха на крак много преди зазоряване. Докато Пади се сбогуваше с насълзената Адел, Бриана внезапно си припомни за молбата на младия Рендъл Грей.
— Кристиан, забравих да те помоля да вземеш още един оръженосец със себе си. Ето го там, младия Рендъл. Горкото момче си е въобразило, че няма да ми откажеш, ако те помоля да те придружава в новия поход.
Хоуксблъд тъжно се усмихна.
— Този хитрец е налучкал слабото ми място. Знае, че нищо не мога да ти отказвам, скъпа. — Обърна се и силно извика към младежа: — Рендъл!
— Тук съм, милорд! — веднага се отзова младият Грей и пристъпи към лейди Бриана.
Хоуксблъд се беше приготвил да му се скара, но щом видя оръженосеца в бойни доспехи, внезапно си припомни какво бе изпитвал на неговата възраст.
— Имаш ли кон? — намръщи се Хоуксблъд.
— Да, милорд — задъхан отвърна Рендъл.
— А имаш ли седло за коня?
Лицето на младежа помръкна, но той не посмя да излъже, изплашен от строгия поглед на господаря си.
— Не, милорд.
— Али ще се погрижи да ти намери седло — рече Хоуксблъд.
Лицето на Рендъл грейна от щастие. Той падна на колене пред господарката.
— Благодаря ви, милейди. Никога няма да мога да ви се отплатя, но, кълна се в честта си, ще ви бъда предан до гроб.
Хоуксблъд се почувства неудобно и се извърна към войниците. Момчето бе толкова въодушевено, че дори му дожаля за него.
— Когато Нешър се върне от скитанията си из задните дворове на замъка, ще го прибереш ли при себе си? Искам да съм спокоен за това мило зверче. Ти си единствената жена, към която моята невестулка успя да се привърже. Не беше още пристигнала в Бордо, за да видиш как злобно ухапа баронесата. Тя искаше да убием Нешър веднага, при това пред очите й.
— Баронесата? За Лизет Сен Ло ли говориш? — попита Бриана и в гърдите й отново се надигна ярост. — Къде е сега тази проклета французойка?
— Настанил съм я в къщата на граф Уорик — отвърна Кристиан, като се стараеше гласът му да прозвучи колкото може по-равнодушно. Огледа се тревожно, за да си подготви път за отстъпление, преди да избухне бурята.
— Ти наистина си решил да ме унижаваш докрай, Кристиан Хоуксблъд! А аз, глупачката, си въобразявах, че онази уличница е изхвърлена извън стените на Бордо, докато ти си я криел в съседната къща и се надсмивал над мен! — Очите на Бриана заблестяха от гняв. — Дори си въобразявах, че вече сте я прогонили чак на другия край на Франция, докато всъщност ни е разделяла само стената около градината. Много удобно ти беше, нали? И затова ли се бавеше до късно вечер в дома на Уорик?
Хоуксблъд дори не се опита да се оправдае. Бриана въобще не искаше да го изслуша. Отново между тях се разтвори старата рана — недоверието простря пипалата си в душата й. Но имаше само два изхода — тя или ще му вярва докрай, или не. Засега очевидно бе избрала второто.
Но като разбра, че той не се опитва да възрази на обвиненията и, тя веднага си помисли, че Кристиан е гузен и крие още нещо от нея.
— Проклет развратник! — гневно изфуча тя и ядосано тръсна разкошните си златисти коси. Искаше й се той да падне на колене и да отрече обвиненията й. Но вместо това видя само как аквамариновите му очи потъмняха от обидата. Ебонитовочерната му коса се тръсна и закри раменете му. По дяволите, никога друг път не бе виждала толкова привлекателен мъж! Нима в следващия миг ще чуе от твърдо стиснатите му устни жестоките думи за развода им? — Подъл арабски измамник! — кресна тя. — Махай се от очите ми! Ще се разведа с теб, ще се разведа!
Втурна се нагоре по стълбите и ядно затръшна вратата на спалнята си. Гърдите й се надигаха и спускаха като платна на кораб, люшкан от буря. Задъхано се отпусна на леглото. Как е могъл така да си играе с нея! Потръпна от страх, че може би няма да дойде в спалнята й. И той не дойде. Най-после Бриана преглътна наранената си гордост и се показа на най-горното стъпало. Пред вратите на къщата нямаше и следа от Хоуксблъд и тримата му оръженосци.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Крал Едуард III завиждаше на сина си, че потегля на бой срещу омразните французи. Почти бе решил той лично да оглави похода, когато пристигна вестта, че френският крал Йоан е напуснал Париж и се е отправил с армията си на юг, право към Бордо. Едуард III не потегли срещу врага само защото беше прекалено загрижен за безопасността на кралицата и на членовете на многобройното му семейство: принцеса Йоанна внезапно се бе разболяла, а кралица Филипа с такъв ужас очакваше диагнозата на придворните лекари — страхуваше се чумата да не е стигнала до Бордо, — че крал Едуард III не посмя да остави съпругата си сама в толкова тежко състояние на духа.
Хоуксблъд яздеше между принц Едуард и граф Уорик. Тъй като войската на херцог Ланкастър беше почти със същата численост като тяхната, двете армии напредваха приблизително с еднаква скорост. Английските благородници очакваха да съберат двете половини от силите си някъде в околностите на френския град Поатие. Но френската армия и този път превъзхождаше по численост английската, затова принц Едуард и херцог Ланкастър с основание очакваха, че френският крал Жан Валоа, наричан Жан Добрия, ще закъснее за срещата на трите потока от войници, устремили се към крепостните стени на Поатие.
— Според мен именно тук, около Поатие, е най-удобното за нас място за следващото ни решително сражение с французите — заяви принц Едуард и се усмихна на Хоуксблъд. — Този древен френски град е в центъра на провинцията Поату, прочута с виното си, затова трябва да зорко да следиш войниците си да останат трезви, преди да се съберем на тържествено пиршество, за да отпразнуваме новата си победа.
Уорик намигна на принца.
— Като гледам намръщеното лице на сина си, започвам да си мисля, че още не е изтрезнял, само гдето не мога да разбера от какво е бил опиянен… От много вино или от много любов, — закачливо подхвърли графът.
—
— О, да не би твоята лейди все още да е ядосана заради френската баронеса? Нима все още не вярва, че обичаш само нея?
