Ала думите го изтощиха и той се унесе отново в сън.
— Нека да спи. Сънят ще го излекува — рече Глинис.
Бриана излезе на терасата. Както всяка сутрин, там я чакаше Рендъл, за да научи как е маршалът. Днес за пръв път можеше да му каже нещо окуражително. Сър Рендъл Грей се усмихна. В този миг не приличаше на безстрашен рицар, а на малко палаво момче. Нешър както обикновено седеше на рамото му.
— Рендъл, искам да ми донесеш пергамента и боите. Реших да напиша книга. — Каза му точно какво да й донесе и той побърза да отнесе на Черния принц добрите новини за състоянието на граф Уорик.
Джоан се бе влюбила в бялата каменна къща на Бриана. Мрачните й предчувствия, че никога няма да бъде заедно с нейния принц, се стопиха, когато той се появи в красивата градина и разтвори ръце да я прегърне. Джоан се хвърли в обятията му и се вкопчи в него, сякаш никога нямаше да го пусне. Тя бе облечена в светлорозова коприна, а сребристорусата й коса блестеше на лунната светлина и Едуард за сетен път се запита как е възможно такова крехко и фино създание да предизвиква такава буря в сърцето му.
Пръстите му нежно погалиха красивото й лице, изящно като порцелан, и той мислено се закле, че винаги ще бди над нея.
— Холънд е мъртъв — каза Едуард.
— Откъде разбра? — ахна тя.
— Хоуксблъд е намерил тялото му след битката.
Джоан се притисна към него и от гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение. В този миг забеляза, че Едуард е развълнуван. Дългите му пръсти обхванаха лицето й и той се взря в очите й.
— Кристиан замина при папата, за да получи разрешение за нашия брак.
Очите на Джоан се разшириха от радост.
— О, Едуард, толкова много те обичам! — За младата жена нямаше значение, че един ден ще бъде кралица на Англия и майка на бъдещи крале. Имаше значение само че ще бъде любимата съпруга на Едуард.
Двамата се отпуснаха в огромното легло на Кристиан и Бриана. Принц Едуард не я бе любил често след раждането на Джена и веднага забеляза нещо ново в нея.
Досега тя бе щастлива, ако достави удоволствие на своя любим, и се бе задоволявала с това. Ала сега всичко бе различно. Тялото й изпитваше нови чувствени усещания и това я правеше необикновено щастлива.
С вродената си склонност към шеги и лудории тя започна да го дразни в най-интимните мигове и да го кара да настръхва от възбуда. Възсядаше го и го поемаше целия в себе си, и го караше да тръпне и стене от удоволствие.
— Жанет, трябва да правиш това, което аз искам!
— Защо? — подразни го тя, надигна се и отново се отпусна върху него.
— Защото съм по-голям от теб — изохка той.
— О, да, забелязах. Твърде си голям, но ще се научиш понякога да ми се подчиняваш.
— Защо?
— Защото съм по-възрастна от теб!
Едуард избухна в смях. Той вече бе опитен воин и се чувстваше достатъчно зрял, за да й бъде баща. Ала тя наистина бе с една година по-голяма от него и му се налагаше още когато бе на десет, а той на девет години.
— Станала си чудесна любовница — подхвърли той.
Следващите два часа прекараха в спор кой ще играе решаваща роля в тяхната любовна игра. Едуард спечели спора, но точно това всъщност бе желанието на Джоан. Тя лежеше отпусната и задоволена в прегръдките му, но изведнъж стана сериозна.
— Едуард, моля те не казвай на никого, че искаме да се оженим, докато не получим разрешение от папата.
— Скъпа, този път няма да позволя на никого да те отнеме от мен.
Ала Джоан знаеше силата на краля и кралицата.
— Моля те, Едуард!
— Добре, ще се подчиня на желанието ти, но само защото си по-възрастна от мен и понякога по-умна — добави той и зарови лице в косите й.
Поради възрастта и тежката болест Уорик се чувстваше много отпаднал. Не бе свикнал да бъде толкова безпомощен и бездеен, затова Бриана по цял ден седеше край леглото му и го забавляваше, като му показваше рисунките и скиците си.
Той седеше облегнат на възглавницата и я гледаше с аквамариновите си очи.
— Знам, че ви е трудно да разговаряте за Робер. За мен също е много мъчително, но искам да ми кажете истината, милорд.
— Наричай ме Ги. Какво искаш да разбереш?
— Много мислих и накрая сърцето ми подсказа, че Кристиан не е убил Робер. Принц Едуард го е убил, нали?
Ги де Бошан кимна:
— Робер и принц Лайънъл заговорничеха срещу принц Едуард. Кристиан и Едуард си размениха доспехите, защото младият Рендъл Грей бе подслушал разговора на заговорниците. Смятали са да убият престолонаследника по време на турнира. Но синът ми и аз се заклехме пред краля да запазим всичко в тайна. Кралят и аз имаме обща съдба — тя ни е наказала с един от синовете ни и ни е благословила с другия.
— Няма да издам тайната ти, Ги. Нито дори пред Кристиан. Срамувам се да го призная, но в един миг си мислех, че Кристиан е убил брат си, за да наследи титлата и замъците.
— Майка му и аз бяхме законно женени. Кристиан щеше да бъде мой наследник дори и Робер да беше жив. Ала Кристиан не се нуждае от моите замъци. Той е принц по рождение.
— Принц Дракар — усмихна се Бриана. Стана й приятно само като произнесе името му. — А ти как се запозна със своята принцеса?
Очите му се забулиха от спомените.
— Моят дядо е участвал в кръстоносните походи в свитата на Едуард 1. Нашият род е имал имение край Акра. Баща ми много често е пътувал до Ориента, за да ръководи търговските ни дела. Когато пораснах, повечето от именията ни в Ориента бяха изгубени, а рицарите от Ордена на тамплиерите бяха изгонени от Акра. Заминах на Изток, за да се опитам да спася част от имуществото ни. Тогава срещнах Шарон в летния дворец на баща й, владетел от отоманската династия. Пристанището Хайфа на брега на Средиземно море е разкошен град с позлатени минарета на джамии и куполи на християнски църкви. Приличаше на приказно царство, в което срещнах своята принцеса. Привличането ни беше взаимно. Тя беше екзотична като орхидея и величествена като богиня. Отдадох й сърцето си завинаги. Така и не разбрах какво хареса тя в мен. Може би че се различавах от останалите — в арабския свят един англо-нормански рицар е твърде странно явление. Бях полудял от любов към нея. Тя не настояваше да се оженим, но аз исках и ние тайно се венчахме. Ако ни бяха заловили, и двамата щяхме да загинем. Късно през нощта я скрих на борда на моя кораб и отплавахме с утринния прилив. Можеш ли да си представиш ужаса ми, когато на сутринта разбрах, че тя е избягала от кораба?
Уорик притвори очи. След всичките тези години той все още страдаше за своята арабска принцеса. Бриана разбра, че трябва да се опита да го разсее.
Обръсна го и сетне с усмивка му подаде огледалото.
— Ги де Бошан, нямаш представа колко се уплаших от теб, когато за пръв път се срещнахме преди една година.
Той изненадано я изгледа.
— Спомняш ли си, когато се приближи до мен и ми предложи да се омъжа за рицар от рода де Бошан?
Уорик кимна. Тогава тази златокоса красавица го бе накарала да затаи дъх.
— Аз помислих, че ме искаш за твоя жена.
